Разтвори тайните от Йоанина и с това разтвори и тайните за миналото на Александър, помисли си тя. Също като кутията на Пандора.

Париж

Посветил се изцяло на задачата да научи възможно повече за Александър Киракис, инспектор Десан предприе редица пътувания из Европа и зададе куп въпроси на компютрите почти във всяка страна. В Гърция посети Бюрото по статистика, Националната банка и Банката за индустриално развитие. В Париж влезе в базата данни на компютрите на „Креди Лион“ и „Ашуранс Насионал“. Прекара известно време в Рим и посети отново Берлин. Събра данни от различни източници в Лондон, Мадрид и Копенхаген. Прегледа архиви на вестници във всички страни. Процесът се оказа дълъг и отне много време, но резултатите си заслужаваха усилията.

Когато приключи, Десан знаеше, че Александър Киракис е роден на 17 ноември 1948 година в Гърция. Според медицинското му досие има една от най-редките кръвни групи: АВ, отрицателна. Не успя да открие акта му за раждане, но се примири, че от време на време дори компютрите правят грешки. Докато стане на осемнадесет Киракис получил образованието си чрез частни учители в имение на остров в Егейско море, собственост на семейството. През 1971 година завършил Харвард — бил първенец на випуска. Беше известно, че младият Киракис обожава да пътува, живее в лукс, харчи много пари по жени и коне за игра на поло, макар и невинаги точно в тази последователност.

Вестниците пишеха постоянно за това. Беше предприемал множество кратки любовни авантюри с някои от най-зашеметяващите жени в света. Преди да се ожени за американската журналистка Мередит Кортни през 1984 година беше издържал близо година гъркиня като своя метреса. Десан откри, че Александър си е създал толкова много врагове в личния си живот — предимно жени, — колкото и при деловите си сделки. Интересно, помисли си детективът. Александър Киракис се оказа по-противоречив от огромната империя, която ръководеше. Корпорацията напоследък понасяше всевъзможни удари, печелеше си лоша слава в медиите, беше принудена да плаща астрономически суми за съдебни процеси, имаше значителни задължения към банки, които започваха да стават нетърпеливи. Може би Александър Киракис бе на ръба на отчаянието, а отчаяните хора правят отчаяни неща. Изглежда бе дошло време да се срещнат лично.

Десан взе следващия полет на „Ер Франс“ до Ню Йорк.

Лос Анжелис

В читалнята на библиотеката един мъж внимателно проучваше от екрана пред себе си данни от микрофилми, достъпни за публиката. Денят се оказа дълъг, но резултатен. Сблъска се с някои трудности, докато набави медицинските досиета, които му възложиха да открие, но накрая успя. Сдобиването с тази информация, помисли си той, означава шестцифрен хонорар.

Представа нямаше кой го е наел. Никога не бе срещал човека, за когото събираше тази поверителна и донякъде деликатна информация. Дори нямаше представа дали работи за мъж или за жена. Винаги контактуваше с посредник: жена, от която получаваше поредната задача. Плащаха му редовно — вноските постъпваха в банковата му сметка. Знаеше единствено, че поръчителят е изключително богат, влиятелен и твърдо решен да остане анонимен.

Но защо този човек се интересуваше толкова сериозно от медицинското досие на дете, умряло преди повече от тридесет години?

Ню Йорк

Александър се бе затворил в кабинета си в Световния търговски център цяла сутрин. Отказваше да се види с когото и да било и не приемаше телефонни обаждания. Опитваше се да се концентрира, но не успяваше. Мередит се оказа права, помисли си той. Стана, отиде до прозореца и се загледа в поемащите към открито море кораби. Наистина бе необходимо да се махне за известно време, да подреди всичко в главата си, да овладее проблемите. Изпита задоволство, че Мередит настоя да заминат за Саутхамптън. Очакваше с нетърпение да прекара известно време насаме с нея, да поговорят на спокойствие.

След два часа му предстоеше среща с неколцина банкери. Не я очакваше с нетърпение и му се искаше да я отложи, но щяха да обсъждат твърде важни въпроси и не биваше да се бави дори ден. Пое дълбоко въздух. Е, поне е последният делови ангажимент, преди да заминат за уикенда.

Изжужаването на интеркома наруши потока на мислите му. Наведе се и ядосано щракна лостчето.

— Стейси, казах, че не желая да ме безпокоят!

— Да, сър, но тук един господин настоява да ви види. От Интерпол е — обясни тя задъхано.

— Интерпол ли? — Какво общо има Интерпол? Поколеба се за миг. — Добре, пусни го.

— Да, сър.

Вратата се отвори и влезе някакъв мъж. Никак не отговаряше на очакванията на Александър: беше нисък, набит, на средна възраст с разрешени коси и бавна, провлечена походка. Прекоси усмихнат кабинета, за да подаде ръка на Александър. Двамата се здрависаха и той се представи:

— Инспектор Адриан Десан от Интерпол. Удобно ли е да ви задам няколко въпроса?

— Относно какво? — попита Александър нетърпеливо.

— За някои… несполуки в дейността на корпорацията ви — отвърна Десан. — Разрешавате ли да седна? На крак съм от сутринта и съм малко уморен.

Александър кимна, но предупреди:

— Не разполагам с много време. След час-два имам среща в града и…

— Няма да ви задържам дълго — увери го Десан и седна. — Знаете, естествено, че един от вашите висши ръководители е арестуван в Берлин по обвинение, че е извършвал незаконни действия, нали?

— Разбира се.

— Бях в Берлин. Говорих надълго и нашироко с него. Кълне се, че е невинен — подхвана Десан. — И съм склонен да му вярвам.

Александър го изгледа изпитателно.

— Защо?

— Защото смятам, че е бил злепоставен преднамерено. Който го е направил, всъщност се е целил във вас, мосю Киракис.

— Интересна хипотеза, инспекторе — отбеляза Александър предпазливо.

— Според мен е напълно очевидно — продължи Десан и изброи всички злополуки, сполетели „Киракис корпорейшън“ през последните няколко години. Показа на Александър компютърните разпечатки и другата събрана информация по време на разследването си. — Излиза, мосю Киракис, че корпорацията ви се крепи на разклатена основа.

— Да, преживяваме известни затруднения — призна Александър. — Но това се случва и на най-солидните компании.

— Възможно е. — Десан направи пауза. — Не ви ли се струва обаче странно, че до 1982 година, когато вие оглавихте борда на директорите, делата на „Киракис корпорейшън“ бяха относително спокойни?

— Накъде точно биете, инспекторе?

— Мен ако питате, някой много държи да ви изхвърли от бизнеса завинаги — изстреля Десан направо.

Александър се усмихна.

— Положително мнозина биха го желали — съгласи се той. — Но е малко вероятно да го постигнат.

— Сигурен ли сте?

Александър го погледна.

— Да — отвърна той решително. — Напълно.

Десан затвори куфарчето си и го остави на пода.

— Когато арестуваха Курт Бадрут, мосю, в Интерпол се получи запитване дали е свързан с прането на пари. От самото начало нещо в обстоятелствата около арестуването му не беше наред. Бадрут настояваше, че е бил съзнателно натопен, и аз бях склонен да му повярвам още тогава.

— Защо? — попита Александър. — Казахте същото преди малко. Защо му вярвате?

— А вие не му ли вярвате? — контрира го Десан.

— Вярвам му, естествено — отвърна Александър без никакво колебание. — Но аз го познавам от години. Никога не би направил нещата, за които го обвиняват.

— И аз го познавам — увери го Десан и разказа на Александър за проучванията си около Курт Бадрут. — Убеден съм, че е бил само пионка, мосю Киракис. Истинската мишена всъщност сте вие.

— Аз ли? — Александър направи усилие гласът му да прозвучи спокойно.

Десан му разказа какво бе научил за „Киракис корпорейшън“ и приключи със смъртта на Каролин Грейсън в Лондон.