Лимузината спря на кея в непосредствена близост до закотвената яхта. Екипажът в бели униформи застана мирно и изчака Александър да качи бъдещата си булка. Докато минаваха по рампата, капитанът Никос Катаподис ги приветства с „добре дошли“. Говореше бързо на гръцки по пътя към главната каюта.

Щом капитанът излезе, Александър я взе в обятията си и нежно я целуна.

— Редно е да те разведа наоколо — прошепна той и зарови пръсти в косата й, без да спира с милувките, — но предпочитам да останем тук.

Тя с охота отвърна на ласките му.

— Заключи вратата — промълви тихо. — Ще ме разведеш по-късно.

Той се усмихна, но не каза нищо. Пусна я, колкото да заключи вратата, за да не ги безпокоят, и отново я взе в обятията си.

— Фантастична е! — възкликна Мередит възторжено, докато прекосяваше моравата към къщата заедно с Александър. — Многократно съм се опитвала да си я представя, но това надхвърля всичките ми фантазии.

— Татко я построи за мама — обясни Александър и я прегърна свойски през раменете. — Трябваше да е място, достойно за кралицата, за каквато той я смяташе. — Мълчаливо поеха по каменните стъпала към главния вход. В един момент той наруши тишината: — И както е при всички монархии, трябва да има приемник, затова доведох моята кралица тук.

Преди да влязат, спряха, за да се целунат отново. Хелена бе събрала цялата прислуга във вестибюла да посрещнат бъдещата булка. На Мередит й стана забавно, особено след като Александър я обяви за своя кралица, а прислужниците я гледаха, сякаш наистина е кралска особа. Хелена й направи силно впечатление и взирайки се в ниската, набита сивокоса гъркиня, се опита да си я представи като гувернантка на Александър, който е тичал по петите й. Зачуди се какво ли ще бъде тяхното дете.

— Всичко около венчавката е уговорено — съобщи Хелена. — В момента приготвят параклиса.

— Отлично! — зарадва се Александър. — Значи няма да се налага да чакаме, нали?

— Разбира се — увери го Хелена без капка колебание. — Всички са наясно колко е важен моментът за теб.

— Радвам се. Благодаря, Хелена.

— За какво говорихте? — попита Мередит, докато се изкачваха по витото стълбище.

— Ще разбереш, matia mou. Съвсем скоро при това.

Мередит не бе виждала такава спалня: цялата във всевъзможни нюанси на синьо и зелено, тя представляваше просторно помещение с дебели килими, меки тъкани, големи прозорци от пода до тавана, зад които се виждаше голям балкон с изглед към Егейско море. Завеса в бледозелено и синьо се спускаше край великолепно легло с балдахин, застлано с ръчно изработени ленени чаршафи и тъмносини пухени завивки. Тапицерията на столовете също беше тъмносиня. Банята бе подобна на онази в апартамента на Александър в Олимпик тауър, само че още по-голяма, с бяла мраморна вана и бели мебели на фона на бежови нюанси. Във всички ъгли се виждаха бухнали папрати и палми.

— Лесно е да се разбере защо толкова обичаш това място — обади се Мередит, застанала на балкона, възхитена от панорамната гледка. — Ако аз бях израснала в подобно кътче, трудно щях да се разделя с него.

— Нямам време да оставам на острова, колкото бих желал — призна Александър, също загледан към морето. Обърна се към нея. — Сигурно ще доведем децата си тук един ден.

Венчалната церемония се състоя в топъл летен ден по залез-слънце в разположения на висока скала над морето малък варосан параклис. Мередит, в семпла бяла копринена рокля, принадлежала някога на Мелина Киракис, бе разпуснала по раменете гъстата си руса коса, украсена със ситни портокалови цветчета, каквито бяха закачени и върху ревера на тъмносиния костюм на Александър. Двамата стояха пред олтара. Мередит погледна Александър и видя, че тъмните му очи сияят на светлината на свещите.

— Невероятно красива си — прошепна той. — Щастлива ли си колкото мен в момента?

Тя само кимна — не посмя да се довери на гласа си.

Пред тях брадатият свещеник запя и започна да реди препоръки към младата двойка. От традиционната церемония пропуснаха само едно: старата византийска фраза „Жените трябва да се страхуват от мъжете“. И Александър, и Мередит я сметнаха за неподходяща.

Александър избра своя личен пилот Джеймс Удхил за кръстник. По време на церемонията той стоеше зад тях и държеше свързаните с дълга бяла панделка изящни корони, украсени с бели цветя. Три пъти ги размени над младоженците, преди да ги сложи на главите им. Извади халките и ги сложи на безименните пръсти на левите им ръце. После поднесе бокал от чисто злато. Александър го целуна и го подаде на Мередит — тя направи същото; тогава двамата отпиха от виното в него. Хванаха се за ръце, а свещеникът, поел свободната ръка на Александър, ги накара да обиколят три пъти олтара. С това церемонията приключи. Под дъжд от ориз и листа на рози, разпръсквани от Хелена — единствения гост на тържеството — Александър целуна булката. Най-после тя стана негова съпруга.

По традиция гръцката сватба е голямо семейно тържество и пиршеството след церемонията понякога продължава с дни. Но понеже Александър и Мередит предпочетоха съвсем интимна венчавка, решиха да я отпразнуват само двамата с хайвер и шампанско в обширната им спалня.

— Съжаляваш ли, че не вдигнахме тържество с много гости? — попита Александър, докато стояха на балкона под осеяното със звезди лятно небе, за да допият шампанското.

Мередит положи глава на рамото му и се усмихна замечтано.

— Никак — увери го тихо и го прегърна през кръста. — Нищо не би било по-красиво или по-романтично от сватбения ни ден. Не бих искала да е протекъл по какъвто и да е друг начин.

Той я погледна закачливо.

— Питам се дали да се любиш със съпругата си е по-различно, отколкото с любовница?

Тя се усмихна.

— Има само един начин да проверим. — Отдръпна се, хвана го за ръка и го отведе в спалнята. Взе чашата от ръката му, постави я до своята на нощното шкафче и го целуна силно. — Винаги съм знаела, че първата ми брачна нощ ще е нещо специално — прошепна тя и разхлаби вратовръзката му, — но никога не съм си представяла, че ще е чак толкова специална.

— Нито пък аз — отвърна той.

Устните му се плъзнаха по шията й, по рамото. Бавно свали ципа на роклята и ръката му се задържа за миг върху голия й гръб. Свлече роклята до кръста и оголи гърдите й. Погали ги нежно и стисна леко зърната. Приплъзна ръце по роклята, която падна на пода. Ръцете му описваха бавни кръгове по бедрата и хълбоците й, докато тя сваляше с треперещи пръсти ципа на панталона му.

— Люби ме… — прошепна настойчиво.

— Имай търпение, matia mou — промълви той и отново започна да я целува по шията.

Постави я да легне върху леглото и се доразсъблече. Намести се отгоре й, подпрян на ръцете си; целуваше я неспирно, а устните му сякаш бяха навсякъде. Тя го докосна и го възбуди с ръка. Той се претърколи по гръб и я придърпа върху себе си. Светлината огряваше лицето й. Тя имаше усещането, че телата им се сливат в разгорещеното им желание. Любиха се сякаш за първи път. Превърнаха се в едно цяло — увлечени от пламъка на своята любов, се сляха и физически, и емоционално. Прекалено изтощени, за да помръднат, лежаха прегърнати, говориха и кроиха планове за медения си месец. Изпитваха ненавист към деня, когато трябваше да се върнат към нюйоркската действителност.

Александър заспа, но Мередит дълго лежа будна. Внимателно, за да не го събуди, стана, наметна халата и излезе на балкона. Облегната на перилата, гледаше разсеяно към морето. Протегна ръка и дълго и замислено се взира във венчалната си халка. Платината проблясваше на лунната светлина. Не сънуваше, всичко бе истина. Те бяха женени.

Тя беше госпожа Александър Киракис.

Прекараха седмица на острова. През деня яздеха, разхождаха се по белите пясъци на плажовете, плуваха в морето. Плаваха с лодка и обхождаха резервата с дивеч. Вечер се хранеха сами на балкона и се наслаждаваха на самотата, а после се любеха до късно през нощта. Мередит бе убедена, че островът е едно райско кътче на земята.