Някой тихо почука на вратата. Преди Мередит да отговори, влезе прислужница.

— Госпожице, аз съм Даниел — представи се тя със силен френски акцент. — Мосю Киракис разпореди да видя как сте, да питам какво желаете за закуска и да ви предам, че тези пакети са за вас. — Посочи към куп кутии върху близкия стол. — Дрехи, които ще са ви необходими. Надявам се размерът да е точен.

Мередит не успя да скрие учудването си.

— Благодаря! — изрече бързо тя.

— А закуската, госпожице?

Замисли се за момент. Нямаше особен апетит тази сутрин.

— Нещо леко — реши тя. — Например кроасан с масло, конфитюр и кафе.

— Да, госпожице. — Жената се обърна да излезе.

— Даниел — извика я Мередит. — Александър… господин Киракис… стана ли вече?

— Да, госпожице. Той стана рано. Призори отиде в конюшнята — уведоми я Даниел. — Каза да го потърсите там, след като закусите.

Мередит кимна.

— Непременно.

— Тук ли да ви сервирам закуската, или ще слезете долу? — попита Даниел.

Мередит я погледна дружелюбно.

— Ще сляза, благодаря.

Отвори една по една кутиите и прегледа съдържанието им. Джинси, панталони, памучни ризи, дори бричове за езда. И всичко точно по нейните размери. Усмихна се. Той наистина мисли за всичко.

Избра джинси и розова риза. Докато се обличаше, се опита да си спомни откога не се е качвала на кон. Дали ще язди така добре, както някога?

Съвсем скоро ще разбера, помисли си тя.

Намери Александър в корала, възседнал великолепен дорест кон. Изглеждаше доста по-различно от безупречно облечения председател на директорския борд на „Киракис корпорейшън“. Сивите му панталони бяха напъхани във високи черни ботуши за езда, а ръкавите на бялата памучна риза — навити почти до лактите. Вятърът развяваше черната му коса. Мередит никога не го бе виждала толкова спокоен.

— Добро утро! — поздрави тя и се качи на оградата. Обърна се и й се усмихна: Добър ден, мила! Добре ли спа?

— Твърде добре, бих казала — уточни тя и се настани удобно на най-горната греда. — Но виждам, че ти не си губиш времето.

— Свикнал съм да ставам рано, независимо в какъв час съм си легнал. — Дръпна юздата на темпераментния кон. — Ще пояздиш ли с мен?

— С удоволствие.

— Яздила ли си някога?

Мередит се засмя.

— Там, където отраснах, не е ясно кое научаваш първо: да яздиш или да ходиш. Много вода изтече оттогава, но съм чувала, че не се забравя.

— Щом си сигурна — прие той. — Конете ми са доста темпераментни. За мен кон и жена без темперамент не са привлекателни.

Тя го изгледа многозначително.

— Изглежда се опитваш да ми подскажеш нещо, а?

— Ти как мислиш?

— Че си доста прям.

Александър направи знак на едно от конярчетата.

— Оседлай Аполон за госпожица Кортни.

— Да, сър.

Момчето се отдалечи, а Александър се обърна към Мередит.

— Госпожица Кортни — повтори той тихо, та само тя да го чуе. — Но няма да е за дълго така.

Щом се качи на седлото, Мередит се върна към уменията си да язди с изненадваща бързина. Почти бе забравила колко обича това занимание. Тя и Александър часове наред се разхождаха на коне из имението и завършиха с буен галоп по брега на океана. После слязоха и поведоха конете по плажа, отдадени на удоволствието от уединението си и прекрасната гледка. Мередит бе доволна, че дойде, че му даде възможност да й обясни какво е станало. Вярваше му, защото така й се искаше и защото сега вече бе убедена, че наистина я обича.

— Именно затова реших да купя този имот — обясни той, докато се разхождаха по белия пясък на плажа. — Точно така съм си представял къщата. А когато видях и плажа само на петстотин метра… Страшно ми напомня плажовете на моя остров в Гърция. Просто трябваше да притежавам това имение. Отдавна не съм се връщал на острова, но все по-често откривам колко ми липсват спокойните години от детството и юношеството ми, прекарани там. Когато за пръв път минах през тези врати… — Посочи към къщата. — Щом зърнах плажа, сякаш се прибрах у дома.

— Знам какво изпитваш — увери го Мередит. — Докато живеех в южната част на Калифорния, винаги се разхождах по плажа призори, плувах в океана, вдишвах солените пари във въздуха…

— Когато живееше с Ник Холидей ли? — прекъсна я Александър, загледан в океана. — Възнамеряваше ли да се омъжиш за него?

Тя го погледна сепнато.

— Не.

Александър взе парче дърво и го хвърли на няколко метра пред тях.

— Вероятно си го обичала.

Мередит се поколеба за миг.

— Да — промълви тя. — Някога. Но после нещата между нас се объркаха и…

Не завърши изречението.

— Липсвало ти е желание да се захващаш с друг — заключи той.

— Дълго време нямах никакво желание да бъда с някого — призна тя. — Но сега разбирам… че съм грешила.

Александър спря и се обърна с лице към нея.

— Много съм доволен да го чуя. — Гледаше я настойчиво в очите. — Искам аз да съм твоето бъдеще, Мередит. И искам ти да си моето. Няма да ми е лесно да се състезавам с някого от миналото ти.

— В миналото ми няма никого, Александър.

Взе я в прегръдките си и устните им се срещнаха. Мередит обгърна врата му с ръце и се притисна по-силно, за да откликне на страстта, която винаги се бе таила между двамата.

— Нямах представа, че ще е толкова студено.

Мередит се протегна върху големите възглавници пред камината — само тя осветяваше помещението, — за да се потопи в топлината.

— Понякога вечерите са студени дори по това време на годината.

Александър донесе бутилка „Дом Периньон“ с две чаши и седна до нея на пода.

При вида на бутилката тя се усмихна.

— Победата ти в мача ли празнуваме?

— Не — отвърна той тихо. — Празнуваме себе си… Това, че сме тук заедно.

Отваряше бутилката, без да откъсва очи от нейните. Тапата изведнъж изхвърча и шампанското заля и двамата. Мередит погледна измокрената си копринена блуза, полепнала по гърдите й.

— Току-що изхаби цяла бутилка първокласно шампанско — обяви тя поруменяла.

— Напротив — засмя се той. — Много ти отива.

Втренчиха се един в друг, обзети от усещането, че се любят с очи. Той се приближи бавно, разкопча блузата и я смъкна от раменете й. Отдолу Мередит беше гола. Целуна я нежно, отпускайки я внимателно върху възглавниците. Бавно облиза капките шампанско, стичащи се между гърдите й; само на моменти вдигаше глава, за да я целуне отново. Устните му не се откъсваха от топлата стегната кожа на тялото й, от щръкналите зърна на гърдите, по които прокара език. Продължи да вдига глава от време на време, за да я целува.

— Обичам те — прошепна той, докато дърпаше надолу ципа на джинсите й, за да ги смъкне. — Остави ме да ти покажа колко много те обичам…

— О, да! — едва промълви тя. — Люби ме, Александър…

Разкопча ризата му и се залови с колана на панталоните, а в това време устните му търсеха нейните, разгорещени от желание. Тя го погали по косата, докато той си играеше с гърдите й. Ръката му се плъзна между краката й и я докосна предпазливо. Телата им се преплетоха върху възглавниците — и двамата се възбуждаха с целувки и ласки. Мередит плъзна ръка между телата им и напипа набъбналия му член. Първоначалното й нежно галене ставаше все по-страстно. Той легна по гръб, стенейки от удоволствие — възбудата му нарастваше и ставаше почти непоносима.

— Наистина те обичам — прошепна тя. — Отне ми дълго време да го осъзная, но… много те обичам.

Сведе лице към неговото и го целуна с копнеж. Той отново я докосна между краката и я доведе до оргазъм с ръка. Тя се претърколи по гръб, все още потреперваща от възбуда, и той проникна в нея. Веднъж попаднал вътре, започна да се движи по-бързо, по-настойчиво, а бедрата й се вдигаха нагоре в стремеж да го пресрещне. Усети как той потрепери при своя оргазъм и точно тогава тя стигна до втори. Стаята се завъртя пред очите й, когато той се отпусна върху нея, и макар че едва дишаше, отново я целуна.