Той продължи да я гледа, после понечи да каже нещо и отвори уста, но се отказа. Седяха в неловко мълчание, което продължи сякаш цяла вечност. В един момент Мередит не издържа.

— Ако няма какво друго да уточняваме, си тръгвам. Имам и друга среща. Вече закъснявам.

Той кимна.

Тя бавно се изправи.

— Ако си свободен в сряда вечер, да се срещнем тогава?

Александър кимна отново.

— Ще ти се обадя — обеща той.

— Чудесно.

Едва в асансьора Мередит си позволи да се замисли какво точно стана в кабинета. Очакваше той да създава трудности, очакваше дори да е ядосан. Но определено не допускаше подобно развитие на нещата: Александър съвсем ясно даде да се разбере на какво се надява — за какво настоява — в замяна на интервюто, но същевременно прие да го даде. Не само се съгласи, но и обеща пълно сътрудничество. Защо, запита се тя. Беше изпълнена с подозрения.

Каква игра играеше той всъщност?

През следващите седмици Александър и Мередит се срещнаха няколко пъти, за да разговарят за интервюто. Макар че се виждаха в най-елегантните ресторанти на Манхатън, първоначално отношенията им напомняха въоръжено примирие. Разговорите протичаха трудно и напрегнато. Почти по всички въпроси имаха различно мнение. Все пак в резултат на това общуване постепенно се отпуснаха и дискусиите станаха по-приятни. Александър се държеше очарователно и внимателно, но никога повече не я покани в апартамента си след вечеря, дори не намекна за подобно нещо. Държи се като безупречен джентълмен, оцени Мередит, отърсвайки се от всичките и подозрения. От мен единствено се е искало да му покажа, че интересът ми е строго професионален. Откри, че започва истински да го харесва.

Точно както свирепите студени зимни ветрове най-после отстъпиха пред обещанията на задаващата се пролет, така и враждебността между Александър и Мередит се превърна в нарастващо взаимно възхищение и привързаност. Сексуалното напрежение, неизменно витаещо помежду им, продължаваше да се долавя, но и двамата се бяха научили да се справят с него и го бяха приели. За Мередит това означаваше да признае — само пред себе си, разбира се, — че Александър силно я привлича, макар да не възнамеряваше никога да предприеме стъпка в тази посока. За Александър означаваше да държи физическите си страсти под контрол и да потиска желанието си, докато си проправяше път в тази донякъде объркваща връзка.

В началото на април дойде официалното съобщение от президента на Ай Би Ес Остин Ферис, че от есента започва ново предаване — „Манхатънски наблюдател“ с водещ Мередит Кортни. Той оповести, че три откъса от новото шоу ще бъдат излъчени в ефир през юни, юли и август, а от септември предаването ще стане седмично и именно тогава Мередит официално ще напусне „Светът във фокус“. Ще я замести Кейси Риналди, в момента редовен сътрудник на предаването. Остин Ферис потвърди още и слуховете, че първото предаване на „Манхатънски наблюдател“ ще бъде с Александър Киракис, което вече се подготвя.

— Започна се — обяви Мередит на Александър, докато вечеряха в „Залата на дъгите“. — Журналистите, които се занимават със светската хроника, ще решат, че сме в разгара на страстна връзка.

Александър я погледна. Дори на притъмнената светлина черните му очи сякаш сияеха.

— Това притеснява ли те? — попита той и облегна вилицата си върху ръба на чинията.

— Отначало да — призна тя. — Не ми харесваше идеята всички да си мислят, че съм спала с теб, за да получа интервюто.

— А сега? — попита той и допи виното в чашата.

— Вече развих нещо като имунитет — отвърна тя с кисела усмивка. — Май свикнах.

Той се ухили.

— Никога не съм те смятал за жена, която се притеснява какво мислят другите за нея — сподели той леко развеселен.

— По принцип е така — съгласи се тя. — Но когато се захванах с този занаят, когато започнах да изграждам кариерата си… Да кажем, че ми се случиха някои неща, които ме накараха да заема отбранителна позиция.

— Разкажи ми по-подробно — подкани той.

— Не е важно.

— Очевидно е, иначе нямаше да продължава да те тормози. — Пресегна се през масата и хвана ръката й. — Ти май още продължаваш да не ми вярваш, Мередит, нали? — попита той нежно.

— Доверието няма нищо общо. Всичко е история и едва ли би заинтересувало друг, освен колега, попаднал в същото положение.

— Грешиш. — Впи очи в нейните. — Аз наистина се интересувам.

Тя се поколеба за миг. Даде си сметка, че интересът му е искрен, и заговори. Откри, че му разказва нещо, което никога не бе споделяла с друг, и дори докато говореше, се питаше защо го прави. Изреждаше какви проблеми и пречки се е налагало да преодолява, изграждайки кариерата си; с какъв скептицизъм от страна на колегите си мъже се е сблъсквала; каква ревност и съперничество са проявявали някои жени. Докато говореше, в очите на Александър забеляза единствено търпеливо разбиране.

— Имаме повече общо помежду си, отколкото си представяш — заключи той. — И аз съм преодолявал доста пречки и множество предразсъдъци.

Погледна го изненадана.

— Ти?

— Не е лесно да си син на Константин Киракис — обясни той простичко.

— Според мен това само би направило живота по-лек.

— В някои отношения вероятно да. Наистина израснах с доста привилегии. Докато не станах официално президент на „Киракис“, всичко, което притежавах, ми беше давано — изрече той тихо. — Личното ми богатство е наследено. Дори президентското място в „Киракис корпорейшън“ приех по право. — Поклати глава. — Давам си сметка, че за мнозина това изглежда идеалното положение, достойно за завист, но аз открих, че с привилегиите идва и натискът.

— Какъв натиск? — учуди се Мередит.

— Главно, че постоянно ме сравняват с баща ми и непрекъснато ми напомнят, че лежа на неговите лаври. Това, наред с някои други неща, създаде враждата между мен и медиите и тя се бе превърнала в кървава разправа. — Направи пауза. — Това е една от причините да дам съгласие за интервюто.

Мередит го изгледа въпросително, несигурна дали го е разбрала правилно.

— Обмислях как да подобря отношенията си с медиите и съответно — имиджа си пред обществото, когато дойде твоето предложение — обясни той. — Запознат съм с предаването, естествено. А и съм гледал някои от твоите интервюта. Харесаха ми…

— Почакай — прекъсна го Мередит, без да прикрива изненадата си. — Използвал си ме, така ли?

— Сърдиш ли се? — попита той със закачливи пламъчета в очите.

Мередит се засмя. Същевременно с радост бе готова да го удуши.

— Щях да съм бясна, ако всичко не е толкова смешно! — обяви тя. — Ние двамата сме си лика-прилика, нали? Аз те използвам, за да напредна в кариерата си, и се притеснявам да не се отметнеш от интервюто, а през цялото време ти си използвал мен и предаването, за да промениш имиджа си! Винаги съм смятала, че добре преценявам хората, досещам се какво се върти в главата на обектите ми, но ти напълно ме подведе. Наистина ме надмина, Александър.

— Съмнявам се — отвърна той небрежно.

— Дори сега не знам какво се върти в главата ти, какво всъщност целиш искаш?

Александър само се усмихна.

Мередит прекоси пълното с хора фоайе на телевизионния център на Ай Би Ес, махна на дежурния от охраната и излезе през тежките врати към западна Петдесет и втора улица. Спря, за да вдъхне от свежия нощен въздух, и вдигна яката на синьото си палто. Тръгна към лимузината на ъгъла, предполагайки, че е колата на телевизията, която ще я отведе вкъщи. Изведнъж задната врата се отвори и се появи Александър.

— Добър вечер! — поздрави той с ослепителна усмивка.

Застина на място.

— Александър… Какво правиш тук? — попита тя, но той я обгърна с ръце и така бързо я пъхна вътре, че не й остана време да протестира.

— Дойдох да те отвлека — обяви с необичайно весел тон и се настани до нея. — Дойдох да те отведа в закътано романтично скривалище, където никой никога няма да ни открие.