Веждите му се стрелнаха нагоре.

— О! И защо?

Тя се засмя.

— Откакто се появих, не откъсваш очи от мен. Опитваш се да го правиш незабелязано, но го долових. Е, и какво? Харесва ли ти онова, което виждаш?

— Ако отвърна положително, колко ще ми струва?

Изгледа го с престорено неодобрение.

— Майка ти никога ли не ти е казвала, че не се пита предварително за цената?

— Дори и да го е правила, баща ми пък ме е учил колко е важно да знам овреме за какво плащам и колко струва.

— Трябваше да се досетя — промърмори тя и се засмя гърлено.

— Искам да те видя.

— Къде и кога?

— При теб, днес следобед, след като се разделиш с Фредерик.

— Невъзможно. Имам друг ангажимент.

— Разкарай го. Ще бъда там в три.

Тя се поколеба за миг, но пое визитката му, върху която написа адреса си.

— Не идвай преди три — предупреди тя. — Няма да ми е лесно да убедя моя познат… да си тръгне. Нужно ми е време.

Александър се усмихна.

— Ще се справиш, не се съмнявам. — Видя приближаващия Кокианис. — Кажи му, че ми се е наложило да тръгна.

Излезе, без да погледне назад.

Анна Константелос живееше в нова висока сграда на „Патриарх Йоаким“, близо до площад „Колонаки“. Александър влезе във фоайето и погледна часовника си. Два и петдесет и шест. Докато изчакваше асансьора, се запита дали се е отървала от клиента си. Стигна до десетия етаж и откри апартамента й. Звънна. Тя не отвори веднага и той натисна бутона нетърпеливо. Най-после се появи и го пусна да влезе. Червената й копринена роба подсказваше, че отдолу е гола.

— Точен си — отбеляза тя. — Прекалено точен.

Той само я изгледа.

— Приятелят ми — бъбреше тя, докато прекосяваше боса стаята към бара — не бе склонен да си тръгне. Жена му е извън града за две седмици и той очакваше да прекарва по-голямата част от свободното си време с мен.

— Разочарованието му никак не ме засяга — отбеляза Александър с безразличие.

— Естествено — съгласи се Анна усмихната. — Той е шеф на една от най-големите брокерски къщи в Атина, но неговото богатство не е нищо в сравнение с твоето.

— Значи ли това, че имаш слабост към богати мъже?

— Разбира се — усмихна се тя. — Всичките ми любовници са богати. Само богат мъж може да си позволи да ме има.

— Ясно. — Изгледа я изпитателно. — Значи си скъпо удоволствие. Заслужаваш ли си парите?

— Любовниците ми смятат, че е така — отвърна Анна арогантно. Взе чаша. — Какво искаш?

— Теб.

Тя си наля узо.

— Доста си нетърпелив. Сигурен ли си, че няма да пийнеш с мен?

Той поклати глава.

— Не съм дошъл да пия.

— О, в това съм убедена — увери го Анна, приближи се и започна да разхлабва възела на вратовръзката му. — Но забравяш едно: още не сме уточнили цената.

— Колко? — попита той с равен тон.

— Зависи какво очакваш от мен — отвърна тя и отпи от питието си.

— Ясно. — Извади няколко едри банкноти от джоба и ги хвърли в краката й. — Това, предполагам, ще те задоволи.

Анна коленичи върху килима, събра банкнотите и бавно ги преброи.

— Доста пари са — отбеляза тя, вдигнала поглед към него.

— Искам да прекарам нощта тук. Ще се наложи да изляза по някое време, но ще се върна.

Тя кимна бавно.

— Доста пари са — повтори и приглади робата си. — Не си падаш по перверзии, нали?

— А ако е така?

Анна сви рамене.

— Ще получиш това, за което си платил. Но съм любопитна. Защо привлекателен мъж като теб плаща? Не се съмнявам, че можеш да имаш почти всяка жена, която пожелаеш.

— Не се налага да плащам, както правилно се досещаш, но в случая съм готов да направя изключение. Искам теб и съм свикнал да получавам каквото желая.

— Поне си откровен. Това е приятна промяна. Любовниците ми невинаги са млади и красиви.

Той развърза колана на робата й.

— Внимавай да не те накарам ти да ми платиш тогава.

Усмихна се и посегна към нея. Тя се засмя гърлено.

— Никой мъж не е чак толкова привлекателен за мен — увери го тя, докато ръцете й обхождаха тялото му.

Устните му се впиха настойчиво в нейните. Робата се смъкна от раменете й и падна на пода. Посегна и свали вратовръзката му.

— Да отидем в спалнята — прошепна тя, разкопчавайки колана му.

— Съблечи ме докрай, Анна — промълви той и я притисна към себе си.

— В спалнята.

— Тук и сега.

Анна покорно посегна и свали сакото от раменете му, след което се захвана да разкопчава ризата. Прокара пръсти по гърдите му и нежно докосна с език зърната. Разкопча панталона му и откри, че вече е възбуден и готов. Започна да гали члена му и усещаше как възбудата му нараства.

— Да отидем в спалнята сега — прошепна тя.

Той стисна лицето й с длани и грубо я целуна. После обхвана с ръце гърдите й и ги стисна. Тя рязко се отдръпна и пое към спалнята.

— Сега, Александър — промълви дрезгаво. — Вземи ме сега.

Той свали останалите по него дрехи и я последва. Поради спуснатите тежки завеси стаята тънеше в пълен мрак. Бутна я на леглото и легна отгоре й. Проникна в нея с такава настойчивост, че тя извика от болка.

— Ей, любовнико, предпочиташ грубата игра, така ли? — простена след повторното му проникване.

Започна да се гъне под него, а той я нападаше с непонятна и за самия себе си сила. Облада я бързо и стигна до взривяващ оргазъм, после се претърколи, легна до нея и се вторачи в тавана. Анна се обърна и го погледна. Нещо й подсказваше, че желанието му към нея е по-сложно от задоволяване на физически потребности. Приличаше й на човек, обсебен от нещо. Какво ли всъщност искаше той?

В осем и половина Константин Киракис все още продължаваше да чака Александър в офиса си. Беше бесен. Синът му знаеше колко ненавижда закъсненията. Трябваше да е тук преди час. Къде, по дяволите, беше? Или по-точно — с кого? Когато Александър, обикновено съвършено точен, закъсняваше за среща или светско събитие, причината неизменно беше жена. Синът му бе като сексуален магнит — привличаше жени от всякаква възраст и тип. Киракис се надяваше Александър да прояви достатъчно здрав разум и да не забърква скандал като онзи, с който едва се размина с Мариан Хауптман в Швейцария. Вероятно, разсъждаваше Киракис в момента, е добре, че Александър никога не се е влюбвал. Страстите му бяха силни, обикновено по-силни от здравия разум. Лесно би загубил ума си по жена, ако някога се влюби.

Киракис стоеше до прозореца и се взираше невиждащо в Акропола в далечината. Колкото и да му се искаше да разпита Александър къде е бил, ако все пак благоволи да се появи, съзнаваше, че не бива. През седмиците, последвали смъртта на Мелина, и двамата положиха неимоверни усилия да запълнят пропастта, разделяща ги от толкова години. Киракис обеща да не се меси в личните дела на Александър, а синът му от своя страна се закле да не се забърква в скандали с жени. Киракис съзнаваше, че ще загуби доверието на сина си, ако прояви любопитство.

В този момент вратата се отвори и Александър влезе с огромен плик за дрехи.

— Съжалявам, че те накарах да ме чакаш, татко — извини се той. — След като се разделихме следобед, си дадох сметка, че ще ми трябва подходящо облекло за клуба „Еленики Лесхи“. И понеже пристигнах без багаж, се наложи да пообиколя магазините. — Замълча за момент. — Ще си взема душ, но няма да се бавя.

Киракис кимна.

— Действай. — Гневът му се бе изпарил. — Най-добре е да останем да спим в Атина тази вечер. Стана късно.

Александър се усмихна.

— И аз възнамерявах да направим същото, татко — увери го той и влезе в банята.

Константин Киракис тръгна за Кейптаун на следващия ден. Макар да го придружи до летището, Александър реши да не съобщава на баща си за хрумването си да не се завръща веднага в Ню Йорк — той щеше да му задава въпроси, на които все още нямаше отговори. Как да признае, че Анна Константелос е причината да се откаже да замине? Защо да поставя на изпитание наскоро установилата се близост заради жена, с която току-що се е запознал и с която едва ли ще има нещо повече от страстни срещи до напускането на Гърция. На този етап бе сигурен само в едно: след като прекара нощта с нея, вече не бързаше да замине. Анна запълни празнина в живота му, която той признаваше единствено пред себе си.