— Значи наистина не знаеш?

— Какво да знам?

— Следващите три седмици ще бъда в Ню Йорк като водеща на новините. — Забеляза странното му изражение. — Карла Гранели е командирована в Европа. Имали нужда от заместник и Чък Уилард ми каза, че са се спрели на мен. Преди време им изпратил мои записи — очевидно са останали впечатлени. Затова си взех свободен ден. Исках да прекарам малко време насаме с теб, преди да замина.

— Кога тръгваш? — попита той предпазливо.

— В четвъртък, веднага след излъчването. Чък твърди, че работата ми страшно им допаднала. Това може да се окаже само началото. Ако харесат представянето ми в Ню Йорк, нищо чудно да ми дадат постоянно място там. Не е ли забележително?

— Да, да — промърмори той раздразнено.

Извърна очи от нея и се загледа разсеяно към океана. Погледна лицето му — сякаш го виждаше за пръв път. Приличаше на разярено животно.

— Какво става, Ник? — попита тя. — Очаквах да се зарадваш за мен.

— О, направо съм очарован! Не ми ли личи? — попита той язвително. — Защо да не се радвам? Хукваш в Ню Йорк за три седмици…

— Не хуквам, както се изразяваш — спря го Мередит и посегна към кафето. — Това е част от работата ми… Съществена част.

— Част, която може да те остави в Ню Йорк за постоянно — обърна й внимание той.

Тя го изгледа за миг.

— Не бива да се изненадваш, Ник — промълви тя тихо. — Знаеш от самото начало какво огромно значение придавам на работата си. Наясно си, че не си представям цял живот да бъда местен новинар.

— Така е. Но не знаех, че май доста повече мислиш за напредък в кариерата си, отколкото за мен, за нас — сряза я той. — Досега не си давах сметка, че не би се поколебала и за секунда да ме зарежеш, ако телевизията ти направи по-добро предложение.

Вдигна ръка и ядно се почеса по тила.

— Не е вярно… — започна тя, изненадана от реакцията му.

— Не е ли? — Сините му очи я гледаха студено. — Да не се готвиш да ми съобщиш, че когато отидеш в Ню Йорк и ако ти направят предложение за постоянно място, няма да приемеш?

— Ами… Бих приела — отвърна Мередит искрено.

— И според мен е така — заяви Ник навъсено. — Никога не те е бивало да лъжеш. Прекалено прозрачна си. Емоциите и се изписват по лицето като неонов надпис.

Очите му бяха ледени.

— Тогава защо се съмняваш в чувствата ми към теб?

— Как да не се съмнявам, когато кариерата ти винаги е с приоритет?

— Не е лесно, Ник! — подхвана тя бързо. — Никога не съм възразявала срещу нещо, което трябва да направиш, за да напреднеш в твоята кариера. Не се оплаквам, когато снимаш на терен седмици наред. Винаги съм го приемала, защото знам колко ти е важно и го разбирам. Защо не постъпиш и ти по същия начин?

Чувстваше се едновременно и обидена, и ядосана.

Ник само поклати глава.

— Не виждаш ли какво става с нас? — не се предаваше той. — Вече се отдалечаваме. Когато аз не снимам на терен ти работиш извънредно в преследване на някакъв репортаж. Ние и без това разполагаме с прекалено малко време да сме заедно сега, а какво ще стане, когато отидеш в Ню Йорк?

— Разговорът е безсмислен, Ник — промълви Мередит уморено. — Заминавам за Ню Йорк само за три седмици. Не са ми предложили нищо постоянно. Може да го направят, може да не го направят. Нищо не е окончателно.

— Хайде, хайде — възрази той хладно. — И двамата сме на ясно, че си достатъчно добра, за да си в постоянния им екип, и те — освен ако не са слепи — ще го разберат.

Мередит го изгледа.

— Ами ако наистина ми направят предложение? — попита тя. — И друг път сме били разделени за по-дълго време. Ще успеем да се справим — ако и когато се случи, стига и двамата да проявим добра воля.

— Разбира се. — Тонът му бе саркастичен. — Отначало ще прекарваме по два уикенда в месеца заедно. От време на време ще прелитам до Ню Йорк за ден-два, или ти ще отскачаш до Западния бряг да направиш репортаж. Може да успеем да откраднем по някоя нощ или две, ако имаме късмет — стига да не съм на снимки. Отначало ще се радваме на всяка минута заедно, но скоро ще се окаже, че и двамата сме прекалено заети, че ще се уморим да се опитваме. Ще си изградиш нов живот в Ню Йорк, възможно е дори да се увлечеш по някого. Нищо чудно и с мен да се случи.

— Определено не вярваш много в силата на нашата любов — промълви тя, забила поглед в масата.

— Не мога да се състезавам с кариерата ти — отвърна Ник троснато. — Когато се стигне до избор, за теб работата винаги е на първо място. Започва да ми омръзва да съм все втора цигулка.

— Да не би да искаш да кажеш, че трябва да избирам? Или теб, или кариерата ми? — попита тя предпазливо.

Сега вече бе истински ядосана.

— Като имам предвид как стоят сега нещата, не виждам начин да се избегне.

— Разбирам. — Мередит се стараеше да не загуби контрол. — За теб няма никакво значение колко усилено съм работила, за да получа този шанс, нали? Не бих могла, а и няма да се откажа сега. Никога не съм пречила на твоята кариера и не смятам за редно ти да се бъркаш в моята.

Той я изгледа студено.

— Значи ли това, че все пак възнамеряваш да заминеш за Ню Йорк?

— Естествено — отвърна тя, ядосвайки се все повече и повече. — Такава възможност не се появява всеки ден. Съжалявам, ако не го разбираш.

— И аз съжалявам.

Ник хвърли салфетката на масата и така рязко се изправи, че разля кафето си върху жълтата ленена покривка. Очите му блестяха от гняв. Изчезна в къщата, затръшвайки толкова силно стъклената врата, че тя се спука. Мередит гледаше след него, все още смаяна от реакцията му.

Моля те, Ник, помисли с тъга, не ме принуждавай да правя избор!

По залез-слънце Мередит се разходи сама по плажа, дълбоко замислена. Ник още не се беше върнал. Никога не го бе виждала толкова ядосан. През петте месеца, откакто живееха заедно, бяха имали разногласия, дори спореха, но не и подобна сцена. Тя никога не бе допускала вероятността да й се наложи да избира между любовта си към него и страстта си към работата. Ако се подчини на желанието му, ако откаже предложението, ще пропусне рядка възможност. Замине ли за Ню Йорк, рискува да загуби Ник завинаги. Решението й го вбеси ужасно — не е изключено когато се върне в Ел Ей, да открие, че връзката им е приключила. Защо не подкрепя амбициите ми, както аз се опитвам да подкрепям неговите, запита се тя. Диаметрално противоположните им позиции от сутринта накараха Мередит да се замисли за шансовете им за съвместно бъдеще. Докато вървеше по плажа в тъмнината, осъзна нещо, за което никога не се бе замисляла: колкото и да обичаше Ник, колкото и да искаше да задържи всичко, което бе помежду им, дълбоко в сърцето си знаеше че ако я принуди да направи избор, без колебание ще предпочете кариерата си.

Прибра се в къщата късно. Загаси лампите в кабинета и всекидневната и провери отново дали входната врата е заключена. Ник ще си отключи, ако реши да се прибере през нощта, прецени тя, качвайки се по стълбите. Но едва ли ще се върне. Запита се дали изобщо възнамерява да се появи преди нейното заминаване, или ще изчака да се убеди, че е тръгнала за Ню Йорк.

Влезе в спалнята, запали лампата до леглото, отметна чаршафите и се съблече. Няма защо да го чакам, — рече си тя. Отиде в банята и пусна водата да напълни ваната. Бе дяволски уморена, а утре я чакаше тежък ден.

Не е честно, помисли си Мередит. Вдигна косите си и ги закрепи на тила с няколко шноли. Отношението на Ник помрачи доброто й настроение, но тя нямаше да се поддаде на мрачни мисли. Стъпи във ваната и се потопи в облачето ухаеща пяна. Топлата вода с аромат на жасмин галеше кожата й като коприна. Изпитваше необходимост да се отпусне, да прогони напрежението, да забрави макар и за малко — за избора, който Ник я принуждавате да направи.

Стори й се, че чува шум откъм спалнята, но го отдаде на въображението си. След известно време реши, че е най-добре да си легне, за да не заспи във ваната. Изправи се и излезе от водата. Взе голяма кърпа, загърна се с нея и отиде в спалнята. Ник лежеше върху леглото със скръстени под тила ръце и гледаше безизразно, сякаш не я вижда.