Но Мичъл далеч не беше победен и вдигна ръка, за да се защити от последната атака на Чейс. С долната част на дланта си нанесе силен удар в челюстта на англичанина и щом Чейс залитна назад, той го ритна в стомаха и го запрати към перископа. Чейс се удари в една от дръжките, тръбата се завъртя и го запрати на палубата.

С подуто лице и целият окървавен, Мичъл изгледа яростно Чейс, сякаш готов да се хвърли върху него и да го довърши с голи ръце — но после се хвърли към падналия автомат.

Проснат на пода, без никакво прикритие, Чейс можеше да се скрие само на едно място…

Под дъжд от куршуми той се гмурна в дупката и се стовари върху твърдия под на отделението за перископа. Побърза да се изтърколи встрани, преди Мичъл да изтича до ръба и да продължи да стреля безцелно. Куршумите отскачаха от стената. Този път вече се наложи Чейс да се изкачва по пода, подводницата със сигурност се накланяше към задницата. Но в момента не му беше до това, той се протегна, отвори люка и видя нещо, което малцина западняци бяха виждали.

Пред него се простираше ракетната платформа на тайфуна, висока три палуби и широка поне двеста фута. Той се намираше на тясно мостче, което заобикаляше най-горното ниво, и гледаше надолу към десет двойки пускови тръби, притиснати между двата цилиндрични корпуса. Макар и тръбите да бяха празни, от цялото помещение лъхаше заплаха, то беше символ на страховита унищожителна мощ.

Но при него в залата се намираше и една далеч по-древна унищожителна сила. През люковете на долното ниво нахлуваше морска вода, вълните се пенеха при ударите в тръбите. Най-долната палуба вече беше наводнена, водата преливаше през дупката в корпуса и колкото повече потъваше задната част, толкова по-бързо щеше да нахлува тя.

Зад него се чу изтрополяване. Мичъл беше скочил долу от контролната зала. Чейс се плъзна на пода под тежкия люк и го ритна с двата си крака. Той се затръшна върху дулото на автомата. Нещо изхрущя. Американецът натисна с всичка сила, разшири отвора, озъби се на Чейс и насочи оръжието към него.

Щрак.

Пръстът на Мичъл се стегна около спусъка, но от дулото не излетя куршум. Той опита отново, след което се опита да превключи на други амуниции. Превключвателят не помръдна, механизмът му беше повреден.

— Нали ти казах, че ще се счупи! — извика Чейс, като отново ритна с всичка сила и запрати Мичъл към страничната каса на люка. Той изпъшка тежко. Докато Чейс се подготвяше да нанесе следващия си удар, той се изтегли назад към камерата на перископа. Люкът се затръшна върху рамката си.

Чейс се изправи и избърса кръвта от лицето си. Подводницата се беше наклонила с десетина градуса към кърмата, а нивото на водата в ракетното отделение вече надвишаваше средата. Изведнъж разправата с Мичъл остана на заден план — той трябваше да намери начин да се измъкне заедно с Нина от подводницата.

С малко повече късмет Мичъл сигурно се беше сдобил с няколко счупени ребра. Чейс отвори люка — и отскочи назад, когато Екскалибур изсвистя над главата му.

Ако Мичъл беше ранен, то не го показваше по никакъв начин. Той замахна отново и Чейс отскочи назад, за да избегне удара в лицето си.

Мичъл напредваше упорито, с изкривено от ярост, окървавено лице. Чейс отскочи назад, след като Екскалибур одраска корема му. Нова атака, при която бе порязан от слабините до гърдите. Чейс изкриви лице и започна да отстъпва по-бързо. Той погледна през рамо и забеляза, че мостът стига до края си пред една голяма контролна конзола.

Мичъл също я видя и подигравателно изкриви устни. Замахна към гърдите на Чейс, принуждавайки го да отстъпва още по-бързо. Англичанинът не виждаше нищо, което да може да използва като оръжие или поне да отбива атаките. Щеше направо да си умре от меч!

Стигна до контролната конзола. Мичъл замахваше с Екскалибур за последния, смъртоносен удар…

Палубата потрепери, дълбок метален стон отекна във вътрешността на подводницата. В огромната камера изведнъж задуха вятър и водата нахлу през люковете с много по-голяма сила от преди. Нещо в ракетния отсек защрака, наподобявайки пушечни изстрели — нитовете започваха да се късат под напора на стихията.

Кърмата на подводницата продължаваше да потъва и носът й се вдигна над водата, без да има какво да го крепи и корпусът на грамадния воден съд започна да се огъва.

Много скоро щеше да потъне.

Мичъл стисна парапета, за да се закрепи по-здраво, и замахна.

Но Чейс вече го нямаше там.

Той скочи от мостчето. Острието разряза мократа му риза и одраска раменете му, но той успя да се хвърли във водата, която пълнеше отсека.

Въпреки че успя донякъде да смекчи удара, той остана без дъх. Прииждащата вода го блъсна в една от пусковите тръби. Той се вкопчи в нея и показа главата си на повърхността, кашляйки.

Погледна нагоре и видя как Мичъл оглежда водата, след което тръгва обратно към люка. Спря се пред него, поколеба се за миг, след което се обърна и тръгна по мостчето към носа с меч в ръка.

Чейс знаеше защо американецът се спря. Той се беше качил на борда на подводницата с два трофея, но беше преценил, че само единият от тях е незаменим. Беше взел Екскалибур, а беше оставил Нина да се удави.

Чейс заплува през водата, докато не достигна до стълбата и се изкачи по нея. Край него се разнасяха почти животински звуци. Подводницата продължаваше да потъва и ракетният отсек се пълнеше все повече с вода.

Стигна до мостчето. Дори не си помисли да тръгне след Мичъл; вместо това хукна към отделението за перископите и се изкачи през задния му люк, озовавайки се отново пред стълбата към контролната зала. Повя студен, зловещ вятър — прииждащата вода изтикваше въздуха от помещенията.

Когато влезе в залата, подводницата вече се беше наклонила с повече от петнайсет градуса и предметите, които не бяха добре закрепени, се плъзгаха по пода. Нина продължаваше да лежи в ъгъла. Чейс претърси залата за медицинска аптечка. Забеляза малък шкаф, маркиран със зелен кръст и извади от него малко пластмасово куфарче. Прехвърли съдържанието му, маркирано на кирилица, и откри онова, което му трябваше — амоняк. Счупи ампулата и я поднесе под носа на Нина.

В първия момент нямаше никаква реакция. След това:

— Кхъ! Какво е… какво е това, по дяволите! — промърмори тя, като се опитваше да извърти главата си по-далеч от вонящата ампула. Тогава забеляза подпухналото и окървавено лице на Чейс.

— Господи, Еди! Добре ли си?

— Трябваше да видиш другия — отвърна той с болезнена усмивка.

В залата се разнесе продължителен жален стон, последван от подобни на стрелба изпуквания — нитове продължаваха да се късат. Подводницата потрепери, стрелката на инклинометъра бързо се издигаше. Нина се огледа, след което объркано наведе глава, оглеждайки ъглите на стаята.

— Намираме се в подводница — обясни й Чейс.

— Защо?

— Дълга история. Но трябва да се махнем колкото се може по-бързо от тук, защото потъва.

— Какво!?

— Да, знаех си, че това ще те разсъни бързо. — Той й помогна да се изправи.

— И как, за бога, ще се махнем от тук?

— Не знам.

— Можем ли да се изкачим до, как й беше името, кулата за управление? Може да намерим някой спасителен пояс!

— Заслужава си да опитаме — реши Чейс. Беше забелязал друга стълба вляво от люка, през който беше влязъл в контролната зала. Тя можеше да води само към кулата за управление. — Внимавай къде стъпваш, това нещо потъва със задницата надолу. Наклонът ще се увеличава все повече.

— Къде е Джак? Ами Екскалибур?

— Последния път, когато го видях, той тичаше, носейки меча, към носа.

— Защо не го спря?

Той я погледна и сви шепи, сякаш сравняваше две тежести.

— Изборът беше труден — нали се сещаш, жената, която обичам…

— О, добре де! Ох! — Кракът на Нина се подхлъзна, тя падна върху наклонения под и се търкулна към задната преграда, която беше на път да се превърне в нов под. Чейс се хвана за страничните перила и се приближи към нея, докато тя надничаше през люка.