Дина се изтегли нагоре и обхвана с крака шината за кацане на хеликоптера, който най-после се беше стабилизирал и бавно започна да се издига нагоре.

От земята се разнесоха изстрели. Не пистолетни, а от автоматично оръжие. Два куршума се забиха в корема на хеликоптера, преди стрелбата внезапно да спре — явно бяха забелязали Дина. Чейс се осмели да погледне надолу. Иззад ъгъла на сградата прииждаха охранители; забеляза сред тях Круглов, който сочеше с пръст към него.

Хеликоптерът продължи да се издига, като постепенно завиваше на една страна, за да прелети над сградата. В далечината Чейс видя светлините на Москва. Борейки се с въздушната струя на роторите, той се опита да се издърпа нагоре, без да сваля поглед от Дина, която бръкна между краката си и извади нож с блестящо острие от канията, привързана към бедрото й.

Нина стоеше във фоайето сред тълпа от хора. Няколко секунди по-рано шумът от хеликоптера в слушалката й внезапно беше прекъснал, последван от стрелба.

Беше ли улучен Чейс? Нямаше как да разбере. Малко преди това Васюкович, Круглов и Максимов си бяха пробили път през изнервената тълпа, като домакинът явно успокояваше хората и им казваше да си останат в сградата. В началото гостите се бяха подчинили на думите му, но след това някои решиха, че искат да се махнат по най-бързия начин от това място. Неколцина мъже край входната врата явно бяха постигнали съгласие по въпроса и бързо отвориха вратата.

Онова, което последва, можеше да се сравни с отпушването на вана: всички хукнаха към изхода, като се блъскаха и удряха преди да се изсипят навън. Блъскана от всички страни, Нина се опитваше да запази равновесие. В залата нахлу студен въздух, който прогони цигарения дим. Тя беше изтласкана през вратата…

Нечия ръка я стисна здраво за лакътя и я издърпа настрани. Максимов се втренчи в нея, сбърчил вежди. Той я повлече по стълбите покрай тичащите навън гости.

Васюкович я очакваше, обграден от охранители.

— Здравей отново, Нина — каза студено той. — Нина Уайлд. Знаех си, че има нещо познато в теб — но тази вечер изглеждаш много по-различно от снимката в списание „Тайм“.

Круглов изтича нагоре по стъпалата. Той се взря в Нина, позна я и повдигна изненадано вежди, след което се обърна към Васюкович.

— Мечът е у Чейс — той скочи в хеликоптера. Сигурен съм, че Мичъл го управляваше. И, Леонид! Дина тръгна след него! В момента виси на шината!

Васюкович погледна към поляната и военния хеликоптер, който чакаше на тревата.

— Къде е онзи идиот Мишин, по дяволите! Веднага ми го доведете!

Круглов изкрещя нещо на охранителите и петнайсетина секунди по-късно Мишин се появи пред групата, придружаван от още пазачи. Нина забеляза, че пригладената му с гел коса сега е разрошена и че големи мокри петна се стичат от чатала по двата му крака. Той се потеше и гледаше Васюкович с ококорени очи.

— Онова английско копеле успя да се измъкне с хеликоптер! — извика му Васюкович. — Трябва да си върна меча! На всяка цена.

— И какво очакваш да направя? — попита смутено Мишин. Васюкович завъртя очи, след което посочи към хеликоптера. — Сериозно ли говориш?

— Въоръжен ли е?

— Ами… така мисля.

— Тогава заповядай на пилота си да вдигне проклетото нещо във въздуха! Веднага! — Мишин се обърна и тръгна към хеликоптера; обърна се само, за да чуе как Васюкович му вика: — И го принудете да кацне, недейте да го сваляте, освен ако не се налага — не искам да изгубя меча, освен това един от хората ми е на борда. А ако с нея се случи нещо… — Той не довърши изречението. — Просто кажи на човека си, че връщането на меча е по-важно от всичко. Тръгвай!

Мишин кимна и хукна през поляната. Пилотът вече седеше на мястото си — беше хукнал към хеликоптера още при първите изстрели, готов за излитане. Той изслуша заповедите, които Мишин му изкрещя, кимна потвърдително и затвори вратата на кабината, като веднага набра комбинацията бутони за аварийно излитане. Хеликоптерът се съживи и перките на двигателите му се задвижиха.

Те се въртяха в противоположни посоки, което елиминираше необходимостта от опашна перка и правеше хеликоптера по-бърз и по-маневрен. По-смъртоносен. Това не беше транспортен вертолет, а боен кораб, високотехнологичен Ка 52 „Алигатор“, създаден да проследява и унищожава всяка цел.

Включително други хеликоптери.

Нина ужасено наблюдаваше как бойната машина се издигна над земята, за миг увисна зловещо над нея като блестящ гигантски черен скакалец, след което се обърна и набра скорост след другия хеликоптер.

След Чейс.

Малкият MD-500 прогърмя над предградията на Москва. Осветените среднощни улици се виеха под него, жилищните блокове просветваха като кутии с бижута в тъмното. Чейс може би щеше да се възхити на гледката, ако не я гледаше увиснал от шината на хеликоптера.

Машината не следваше стабилен курс, а криволичеше непрекъснато. Той не знаеше дали причината за това се крие в двигателя или в пилота. Без микрофона и слушалката единственият му начин да комуникира с Мичъл беше да се изкачи върху шината и да почука по прозореца.

А Дина нямаше да му позволи да го направи.

Дясната ръка, с която се държеше за шината, все повече отслабваше, в лявата стискаше меча, а въздушните струи от роторите го подмятаха насам-натам, докато хеликоптерът се носеше над града. За да се качи обратно горе, той трябваше да се залюлее и да преметне крак върху шината — а тогава щеше да попадне в обсега на Дина. Достатъчно беше тя да протегне ръка и да забие ножа в някоя артерия, да разсече някое сухожилие и той щеше да полети надолу.

Но Чейс нямаше друг избор. Ако продължаваше да виси така, и без друго щеше да падне…

Той се залюля, като същевременно замахна и с Екскалибур, за да се засили по-добре. Кракът му почти успя да достигне шината, но се изплъзна. Чейс опита отново, като този път се засили повече, но отново не успя.

Дина го наблюдаваше, като също променяше позицията си. Готвеше се да го нападне.

Чейс отново се засили. Ръката му се изплъзна леко от шината. Този път кракът му успя да я достигне, но не и да се захване. Чейс се плъзна по тръбата, изпотената му ръка губеше сили. Плъзна се още по-надолу. Опита се да се захване по-здраво, но нямаше на какво да се подпре.

Тогава забеляза нова опасност, която се приближаваше отзад. Друг хеликоптер. Дори на фона на тъмното небе се различаваха двете му перки — витлата оформяха призрачни кръгове при всеки проблясък на навигационните светлини.

Той знаеше много добре, че единствените хора, които летяха на такива хеликоптери, са от руската армия. Бяха изпратили след него боен хеликоптер!

След меча, всъщност. Хеликоптерът не се опитваше да го спре, а да го проследи. Накъдето и да се отправеше мечът, той щеше да го следва.

А пострадалият MD-500 нямаше да издържи вечно.

Ръката му отново се изплъзна. Ако в следващите няколко секунди не успееше да се покатери върху шината, никога нямаше да успее.

Залюля се отново, металът почти се изплъзна от пръстите му…

Десният му крак се закачи на шината. С последни сили Чейс изрева и изтласка нагоре и другия си крак. В мига, когато успя да го прехвърли през шината, пръстите му поддадоха.

Той летеше над Москва с главата надолу, а коженото яке плющеше с всичка сила около раменете му. Празният кобур и тежкият резервен пълнител го удряха по гърдите. Той изпъна ръце и стегна мускулите на корема си, за да се набере нагоре.

Мечът се удари в шината. Чейс се протегна, за да се хване за стълбичката на пилота — така щеше да му е по-лесно да се издърпа. С няколко резки движения успя да седне върху шината, прегърна здраво стълбичката и въздъхна с облекчение…

В този миг ножът на Дина се заби в мишницата му.

Чейс се изпусна, вятърът заподмята ранената му дясна ръка. Той погледна към Дина. Тя се държеше за тръбата, която свързваше шината с корпуса, и замахваше с ръка, за да го прободе отново. Той се отмести встрани и ножът леко порна якето на рамото му. Последва ново замахване, което го пропусна на милиметри.