— О, чувствам се толкова специална — тросна му се Нина. — Защо не провери първо собствените си хора, преди да се впуснеш в бизнеса с отвличания? Нали се сещаш, така ще го запазиш в психопатското си, предателско семейство.

— Проверих. Никой не става. С удоволствие бих разширил областта на търсене, но събирането на стотици хора върху ултрасекретна военна платформа, които ще бъдат карани да хващат дръжката на меча на крал Артур, за да се провери дали ще засвети, може да повдигне някои въпроси.

Те стигнаха платформата. Екскалибур беше грижливо излъскан, нито една прашинка не се забелязваше по повърхността му. Той беше поставен с острието надолу в черна рамка от карбонови нишки, захванат със скоба през дръжката. Около дръжката се виждаше още една скоба, по-голяма, подобна на кутия, която беше отворена. Нина усети как я побиват тръпки. Във вътрешността й имаше вдлъбнатина, достатъчно голяма, за да се побере ръката й.

Мичъл забеляза изписания на лицето й ужас.

— Да, предположих, че няма да се съгласиш да го държиш доброволно. — Той кимна с глава и двама мъже я завлякоха по-близо.

Нина се опита да изтръгне ръцете си от захвата им, като продължаваше да ги държи стиснати в юмруци.

— Ако си мислиш, че ще пъхна ръката си в това нещо…

Ново кимване с глава. Мъжът от дясната й страна я удари в раненото бедро. Острата болка я връхлетя толкова внезапно, че тя едва не припадна. Когато започна да се съвзема, вече беше твърде късно — юмруците й бяха разтворени и ръцете й поставени около дръжката на Екскалибур, а скобата се затвори около тях със звучно „щрак“.

— Не! — извика тя, опитвайки се да се освободи. — Пуснете ме! — Но кутията беше затворена здраво около китките й, а острите й ръбове се забиваха в кожата й. И двете й ръце бяха притиснати към студения метал на меча, а острието му грееше в ярка синя светлина. Захранени с геоенергия, молекулите по ръбовете му се сляха и образуваха остра линия, която можеше да пререже всичко.

Но това не можеше да й помогне. Скобите около дръжката и ръцете й го държаха заключен стабилно в рамката.

Нина искаше да изрита Мичъл, но болката в ранения й крак беше твърде силна и тя не можеше да помръдне. Успя единствено да го заплюе и да изсъска:

— Майната ти!

Мичъл изтри раздразнено слюнката от лявото си око и се обърна към контролната конзола на платформата, когато по уоки-токито на един от охранителите се разнесе настоятелен глас.

— Намерете го и го убийте! — изръмжа той. — Веднага!

Очите на Нина се разшириха и тя изпита такава наслада, каквато не бе очаквала да усети отново.

— Еди, а? Сега наистина си прецакан! — изграчи тя.

— На този кораб има четирийсет души…

— Явно са извадили лош късмет. — Жегнат, Мичъл удари с юмрук по бутона и платформата започна да се издига. Хваната в капана, сама, Нина започна да се издига в центъра на гигантския генератор.

Един люк зад масива от фалшиви контейнери водеше към вътрешността на гигантската постройка. Чейс влезе през него и с насочен пистолет огледа коридора. Нямаше жив човек. Дотук добре…

Внезапно прозвуча пронизителна аларма и по високоговорителя се разнесе глас: „До всички, до всички, нарушител на борда! Повтарям, тревога, нарушител на борда!“

Това не беше добре. Сигурно бяха забелязали парашута му.

Чейс измъкна втори пистолет и вече държеше по един „Хеклер и Кох“ във всяка ръка. Това не беше предпочитаният му тип оръжие, но патроните 45-ти калибър бяха повече от подходящи за стрелба в затворено пространство.

Тъй като не знаеше точното местонахождение на Нина, той реши да започне от най-логичното място. Ако Мичъл възнамеряваше да стреля с оръжието, той имаше нужда и от Нина, и от Екскалибур, за да го накара да заработи, а трюмът бе единственото място, което бе достатъчно голямо, за да побере в себе си генератора за геоенергия. Той започна да се промъква по коридорите, докато не откри тясна стълба, която водеше надолу, и се спусна по нея…

Изведнъж чу как някой тича в неговата посока.

Намираше се по средата на стълбата. Той сви ръцете си в лактите около двете перила и се плъзна надолу, притиснал пистолетите към гърдите си. Долу го чакаше въоръжен мъж; Чейс стреля два пъти и го повали в локва от кръв. Стигна до края на стълбите и се претърколи по палубата, забеляза втори мъж и го свали с един изстрел в главата, преди да се завърти при шума зад гърба си и да простреля трети.

Затича се напред. През отворения люк в края на коридора той забеляза друга стълба, която водеше надолу…

През люка се показа някакъв мъж и стреля по него. Куршумът изсвистя покрай главата на Чейс и той се хвърли встрани, отвръщайки на изстрела. И двата куршума рикошираха в металните стени.

Върху стената от другата страна на люка падна сянка, по стълбите слизаха още мъже…

Той стреля още веднъж, за да ги накара да се забавят, и потърси прикритие. В стената забеляза друг люк — отвори го и се скри зад него като зад щит, прикривайки се от куршумите, които се изсипаха върху него. Люкът подскачаше от ударите им, върху повърхността му се образуваха множество вдлъбнатини с размера на монети.

Зад гърба му се разнесоха викове. Приближаваха се още хора.

Скоро щяха да го заковат…

Той нямаше друг изход, освен да мине през люка и да го затвори зад себе си.

Озова се в склад. Част от подреденото оборудване напомняше магнитите от генератора на Васюкович, освен това видя раница с крила, подобни на онези, с които Мичъл беше стигнал до база Туманная. Но той не се интересуваше от съдържанието на стаята — а само от това дали има втори изход.

Освен ако…

От тавана стърчеше голяма хоризонтална тръба, която вкарваше чист въздух в затвореното пространство — а в стената под нея се въртеше вентилатор. Чейс вдигна пистолетите си и пръсна вентилатора на парчета. Изкатери се върху купчина кашони, разчисти отчупените парчета и се вмъкна вътре.

Тръбата беше по-широка, отколкото очакваше, и той усети топъл бриз да подухва в лицето му, докато пълзеше в нея. Тя не се използваше толкова за вентилация, колкото за охлаждане — да изкарва топлия въздух навън. Чу как люкът се отваря зад гърба му. Мъжете нахлуха вътре и се разнесоха викове, но не откриха никого — въпреки че не беше нужно да са гении, за да разберат къде е отишъл.

Той се прицели с единия пистолет в отвора, като се придвижваше колкото се може по-бързо към светлината, която струеше през един отвор в тръбата пред него. Чуха се нови викове — някой беше открил вентилатора. Той погледна назад. През квадратния отвор се подаде глава. Един бърз изстрел и главата изчезна.

Всеки момент щеше да го застигне дъжд от куршуми…

Той стигна до първата решетка и огледа бързо терена под нея, преди да започне да я разбива с пистолета си. Тънкият метал поддаде лесно. Той продължи да удря докато единият й край не се откъсна от рамката и увисна.

На няколко фута отдолу се забелязваше подпорна греда. Не беше кой знае какво, но щеше да свърши работа. Той се спусна през дупката в мига, когато куршумите се забиха в стената над главата му.

Чейс стъпи върху гредата и се плъзна по нея, защото тя се спускаше под стръмен ъгъл. Той се олюля и протегна ръце, за да се захване някъде, изпускайки единия си пистолет на пода. Политна надолу, но успя да се вкопчи за гредата, обвил и двата си крака около нея.

С разтуптяно сърце установи, че виси от скелето, което поддържаше апаратура — копие на системата на Васюкович, само че хоризонтално разположена. Единият от огромните електромагнитни пръстени висеше в единия край, закрепен върху големи изолатори. Следваше дълъг низ от пръстени по цялото протежение на трюма, а другият му край стигаше…

До Нина!

Тя се намираше в срещуположния край на генератора и се издигаше заедно с Екскалибур върху една платформа. Чейс изпита желание да я повика, но не можеше, защото щеше да издаде позицията си.