— Мамка му, движим се в кръг!

И двете коли се засилиха под надлеза, устремени към входа към кея, който се намираше директно пред тях. Оградите край пътя не им позволяваха да го напуснат, а и бяха изградени от тухли и цимент, така че нямаше начин да ги прегазят. Все повече сирени се приближаваха и шофьорката на ягуара трескаво се оглеждаше за изход.

В огледалото на Чейс изведнъж се появи гигантска блестяща решетка — обезобразената скара на черокито се приближаваше към тях.

Над главата му профуча куршум и проби дупка в предното стъкло. Бабчето изпищя.

— Еди! — извика Нина, когато той рязко зави към джипа, за да попречи на шофьора му да стреля отново. Засипаха я консерви и бутилки. — Добре ли си?

— Да! — едва успя да отговори той. Ягуарът стигна края на оградата и веднага го заобиколи, за да стигне до пътя, който минаваше край киното. Двигателят на джипа изрева зад форда. Ако Чейс избереше да последва ягуара, той щеше да изложи всички в колата на прицела на стрелеца…

Изведнъж Нина бе осенена от внезапно вдъхновение, тя грабна една консервна кутия и я хвърли през прозореца по предното стъкло на джипа. Изненаданият шофьор инстинктивно сви встрани.

Чейс веднага улови възможността и промени посоката на форда, за да заобиколи оградата и да настигне ягуара. Джипът поднесе и тежко се наклони на една страна преди отново да ги подгони.

Нина грабна най-тежкия предмет, който й попадна пред погледа — бутилка „Пимс“7. Кехлибарената течност се плискаше във вътрешността й, докато колата криволичеше в опитите си да настигне ягуара. Нина се приготви да я хвърли…

Един човек пред тях отскочи встрани, разкривайки пред погледите им жена с бебе в количка. Чейс наби спирачките, отчаяно завъртя кормилото на колата… и попадна отново в обсега на стрелеца.

Изненадана от рязкото спиране, Нина хвърли бутилката. Малко не й достигна до джипа и тя се разби на пътя.

Гологлавият се прицели…

Предната гума на джипа мина през парчетата от счупената бутилка.

Гумата се взриви. Шофьорът изгуби контрол и започна като луд да върти волана, опитвайки се да накара двутонния джип да спре, но вече беше твърде късно.

Гранд черокито се преобърна и се плъзна, врязвайки се в стъклената фасада на сградата на киното. Удари се в една стена — и се взриви.

Огнен облак изпълни фоайето, цялата стена се срина и дъжд от стъкълца се изсипа върху крайбрежната алея.

— Дявол да го вземе, това си го биваше! — възкликна Чейс, като се обърна назад, за да погледне димящата сграда.

— Все е по-добре… — каза тихо баба му.

Ягуарът отново зави и стъпи на изхода от малък паркинг. Чейс осъзна, че от другата страна се намира пътя, където преди пет минути беше уловен от пътната камера — въпреки че му се струваше, че са минали часове. От тук до двулентовата магистрала, по която се излизаше от града, оставаха само две еднопосочни пресечки.

Той рязко зави след ягуара, осъзнавайки, че щом мощната машина се измъкне от криволичещите градски улици, той щеше да изгуби всички шансове да я настигне. Жената с оранжевата коса зави надясно и тръгна нагоре по хълма, далеч от градския център. Той я последва, като на косъм избегна сблъсъка с кола, която се спускаше надолу от хълма.

Чуха се нови полицейски сирени, които се приближаваха…

Първата пресечка. Ягуарът зави наляво, но зад Чейс се появиха две полицейски коли — едната зави в противоположната посока, за да му блокира пътя, а другата се опита да го притисне в капана…

— Мамка му! — изпищя бабчето.

— Бабче!? — извика шокираният Чейс, докато натискаше спирачките…

Фордът се плъзна и се заби в едната полицейска кола. Въздушните възглавници изскочиха със съскане и притиснаха пътниците към облегалките на седалките. Нина се хвърли на седалката точно преди сблъсъка и беше засипана от всякакви продукти.

Скоростта на автомобилите беше сравнително ниска, но въпреки това сблъсъкът разтърси Чейс. Той се поизправи докато възглавниците спадаха и видя баба си да се навежда до него.

— Бабче! Добре ли си?

Тя вдигна бавно глава.

— Мисля…

— Какво?

— Мисля, че малко се напишках.

Чейс едва не избухна в смях, но се сети за Нина. Той се огледа за нея и я откри вторачена в дулото на картечен пистолет МП-5.

И то не само един. Четирима полицаи с кевларени жилетки бяха заобиколили колата с насочени оръжия, с показалци на спусъците. Силите за бързо реагиране.

— Въоръжена полиция! — изкрещя единият от тях. — Горе ръцете! Веднага!

Чейс внимателно вдигна ръце и кимна към баба си да направи същото.

— Спокойно, момчета. Спрели сте грешната кола. Ние сме добрите.

— Млъквай! — Полицаят погледна към задната седалка на колата. — Ти, отзад! Покажи ми ръцете си, бавно! Изправи се!

Нина се подчини, отръсквайки стъкълцата от косата си, докато казваше на Чейс:

— А ти ми казваше, че Борнмът бил скучен…

— Я виж ти — чу се познат глас. — И това ако не е Еди Чейс. Или пък може би е Лудия Макс?

Чейс вдигна глава, когато вратата на килията се отвори.

— Ти не си ли изпя вече песента — отвърна Еди с уморена усмивка. След като го арестуваха, той използва правото си на телефонен разговор, за да се обади на Джим „Мак“ Маккримън, бившия му командващ офицер в САС.

— Приключих с безбройните безсънни нощи в МИ-6. — Посивелият шотландец влезе в килията и Чейс се изправи, за да се ръкува с него. Мак беше облечен с тъмен костюм, ушит по поръчка, който по никакъв начин не разкриваше, че единият му крак е изкуствен под коляното, и носеше под мишница няколко сгънати вестника. — Като че ли си забъркал някаква голяма каша — янките страшно много са заинтригувани от нея.

— Колко голяма?

— Нямам представа, но Питър Олдърли скоро ще ме осветли.

— Олдърли? — изръмжа Чейс при споменаването на агента от МИ-6. — Мили боже, да не си замесил това леке? Сигурно се скъсва от смях при мисълта, че съм прекарал нощта в полицейска килия.

— Да, позабавлява се малко. Но освен това иска да знае кога ще му изпратиш покана за сватбата.

— Че за какво му е? Той не може да ни търпи.

Усмивка изкриви грубото лице на Мак.

— О, Нина много си я харесва. Теб не може да търпи. Иска да поднесе на Нина своите съболезнования.

— Този негодник! И то след като го повишиха заради нас… Къде е Нина, между другото? Добре ли е?

— Добре е. — Мак махна към вратата. — Чака ни в приемната. Заедно с баба ти.

— И какво? Аз ти се обаждам, а излизам последен?

— Първо дамите, Еди. Къде са ти маниерите?

Един полицай ги поведе към приемната.

— Еди! — извика Нина и скочи да го прегърне. — Добре ли си?

— Малко ме поступаха с гумените палки, но като изключим това, съм добре — пошегува се той. Погледна зад нея и видя баба си да седи на пейката. — Бабче! Добре ли си?

Тя кимна.

— Добре съм, Едуард, благодаря. Никога досега не са ме арестували, затова ми е много странно! Но всички бяха много мили и дори ми донесоха чай в килията. Ще има какво да разказвам на момичетата при следващата ни игра на бридж.

— Слава богу. Ако някой се беше държал гадно с баба ми, наистина щеше да настане голяма бъркотия. — Изведнъж той забеляза хората, които се суетяха от другата страна на стъклените врати. — Какво става тук?

— Пресата — отвърна презрително Мак. Той подаде вестниците на Чейс и Нина. — За нещастие са ви изтипосали на първа страница. Не се тревожете за онази пасмина отвън — сега, след намесата на тайните служби, можем да извадим заповед от прокурора и да им затворим устата, но се забавихме твърде много и не успяхме да спрем сутрешните броеве.

— Аах! — проплака ужасено Нина, когато видя официалната си фотография от Агенцията за световно наследство да се усмихва от първата страница на „Гардиън“ под заглавие „Хаос в Борнмът: откривателката на Атлантида арестувана след убийство“. — Аз не бях арестувана за извършването му, аз бях свидетелка!