— Доста красива техника показа там вътре — каза Нина на Мичъл, докато се приближаваха към тяхната кола. — Обикновено Еди просто удря хората.

Мичъл отново разтърка гърлото си.

— Но не е достатъчно ефективна. — Той се настани на шофьорското място, а Нина помогна на пребития си годеник да седне отзад, след което изтича от другата страна и скочи в предната седалка. — Обади се на ченгетата — каза Мичъл, като й подхвърли телефона си.

Шевролетът потегли. В този миг отекна боботене и върху тях падна сянката на хеликоптера. Джипът профуча през вратите, а Чейс проследи вертолета с поглед.

— Чопърът ни приближава.

Нина погледна нагоре.

— Смяташ ли, че са въоръжени?

Една снежна пряспа край пътя изведнъж се разлетя на всички страни. Хеликоптерът профуча над главите им и рязко зави за нов подход.

— Няма значение! — Тя пъхна дръжката на меча под якето си, затегна колана и вдигна телефона. — Какъв е телефонът за спешни повиквания в Австрия?

— Едно-три-три — каза Мичъл и скочи върху спирачките, когато джипът приближи до първия остър завой. Дори системата му четири по четири не можа да помогне и шевролетът поднесе по снега.

— Господи, внимавай! — предупреди го Чейс. — Нали не искаш да се преобърнем…

По капака на джипа зачаткаха куршуми и едната предна гума се пръсна. Оголената джанта се заби в асфалта, шевролетът се завъртя и се блъсна в снежните преспи край банкета. Колата се обърна по покрив, плъзна се напред и се спря точно на ръба на стръмния, заснежен склон.

— Казах ли ти? — обади се след минута мълчание Чейс.

И двамата с Мичъл лежаха върху тавана на колата. Нина бе заела странна поза, увиснала върху предпазния колан, а косата й, вързана на опашка, метеше пода. През напуканото предно стъкло можеха да се видят само замъглените образи на обърнатите с главата надолу планини в другия край на долината и белите снежинки, които се сипеха от дърветата — а точно до тях се забелязваше нещо, което приличаше на скален ръб.

Чейс, затрупан от най-различни предмети, които се бяха изсипали от жабката на джипа, надникна през задния прозорец. Освен бученето на хеликоптера той чу още някакъв звук, наподобяващ острия вой на моторна резачка.

Който ставаше все по-силен.

— Снегоходи — каза той. — Тръгнали са след нас.

Мичъл погледна навън.

— Къде се изгуби хеликоптерът?

— Не знам, но ми звучи така, сякаш се връща.

— Тогава по-добре да излизаме от това нещо — каза Нина. Подпря се с една ръка за тавана и посегна да разкопчее предпазния колан…

Чейс осъзна какво се кани да направи.

— Нина, чакай!

Но вече беше късно.

Закопчалката изщрака и Нина тупна тежко върху покрива…

Джипът помръдна.

— Ох, мамка му — изпъшка Чейс, когато преобърнатият шевролет се плъзна към ръба на пропастта.

Нина ужасено се вторачи в предното стъкло, през което се виждаше как зимният пейзаж се раздвижи и започна да се придвижва към нея.

— Добро изпълнение! — извика Чейс с натежал от сарказъм глас.

— Остави ме на мира! Откъде да знам, че така ще стане!

Мичъл се бореше с дръжката на вратата.

— Заклещила се е. Рамката се е изкривила.

Нина се опита да отвори своята врата, но резултатът беше същият. Колата продължаваше да се пързаля по снега, като постепенно набираше скорост. Чейс пропълзя до задната врата.

— Ще отворя багажника. Джак! Намери ръчката за капака!

— Какво?

— Предният капак, на двигателя! Като се отвори, ще подейства като спирачка!

Мичъл се обърна, за да търси ръчката, а Чейс захвърли настрани аварийното въже за теглене, което изпадна от багажника. Покривът се разтресе под краката им — джипът бе преминал през неравност.

— Намерих я! — извика Мичъл. Той дръпна ръчката и капакът падна на земята пред предното стъкло и заора в снега. Шевролетът забави движението си, но не спря. От двете страни на капака се разхвърчаха снежни струи, но гравитацията и трите тона на преобърнатия джип продължаваха да ги теглят към пропастта.

— Въртим се, по дяволите! — изкрещя Нина. Капакът на двигателя се заби в една снежна пряспа и колата се завъртя като луда. Дърветата, които растяха по склона, се приближаваха към нея с ужасяваща бързина.

Изведнъж й хрумна нещо. Тя се сви под седалката и се опита да достигне до дръжката на вратата зад нея.

Чейс успя да стигне до вратата на багажника и натисна дръжката. Тя се отвори; той се пресегна и я натисна надолу като подвижен мост.

До ушите му достигна ревът на мотори: снегоходите приближаваха.

А над главите им се снижаваше хеликоптерът.

Нина натисна дръжката. Задната врата леко се отвори. Тя я блъсна силно. В кабината се изсипа сняг и напълни очите й. Тя примигна и натисна още по-силно, а шевролетът се завъртя настрани и ускори още повече.

Нина използва отворената врата за кормило и леко промени маршрута му. Предният капак също се включи в действието и автомобилът леко намали скоростта си.

В този миг вратата се удари в нещо, заровено под снега, и стъклото й се пръсна на парчета. Нина изпищя и отскочи назад. Но идеята й бе свършила работа и шевролетът продължи да се плъзга в права линия — поне засега…

Колата се блъсна в нещо голямо под снега и ударът отхвърли Нина и Мичъл към седалките. Склонът стана още по-стръмен и върху тях се посипаха нови предмети. Въпреки импровизираните спирачки те продължаваха да набират скорост. Тя погледна назад — и видя Чейс да се измъква през отворената врата на багажника. Тя си помисли, че ще скочи, но вместо това той се наведе назад и се пресегна към нещо под джипа.

— Еди! Какво правиш! Скачай, махай се!

Но загледан с присвити очи в хвърчащия сняг, Чейс нямаше никакво намерение да скача. Вместо това той се приведе над задната броня към резервната гума, монтирана към багажното отделение, когато внезапно осъзна, че скалата се приближава към тях със застрашителна бързина.

Хеликоптерът се снижи над скалата, за да може хората в него да се насладят по-добре на сцената на тяхната смърт. А отзад се разнесе ритмичното потракване на автоматични оръжия и воят на снегоходите, които доближаваха стрелците все повече…

Шевролетът се удари в скрита под снега скала и подскочи във въздуха. Стовари се на земята върху предницата си и предният капак се разцепи на две. Предното стъкло се пръсна на парчета, а джипът продължи да лети надолу по склона с предишната скорост.

В кабината се вихреше снежна буря, а Нина се опитваше да си пробие път до багажника. По някакъв начин Чейс бе успял да се задържи вътре и силуетът му се очертаваше на снежнобелия фон.

— Еди! — изкрещя тя. — Спасявай се, скачай!

Той се обърна.

— Не и без теб! — Джипът отново се удари в скала и едното странично стъкло се разби. — Подай ми онова въже!

Захващайки се за облегалките за глава, Нина се изтегли напред. Аварийното въже, което висеше от багажника, се мяташе като лудо при всеки подскок. Малко не й достигаше да го хване. Тя се протегна…

По корпуса на шевролета затракаха куршуми. Един от тях проникна през стоманата и с тъп удар се заби в седалката до главата й. Тя подскочи към въжето, което продължаваше бесния си танц. Този път успя да го сграбчи.

Използва го, за да се притегли по-близо и го издърпа. Чейс се наведе навътре и протегна ръка. Нина се опита да се хване за нея…

— О, мамка му! — каза Мичъл с гробовен глас. Чейс погледна напред. Дърветата се приближаваха с бясна скорост — както и скалата, която се намираше точно зад тях. — Ако ще правиш нещо, сега е моментът!

Очите на Чейс и Нина се срещнаха.

Тя направи последен опит да го достигне. Чейс успя да стигне въжето, дръпна го от ръката й и отново се наведе над задната броня. Вече бе освободил резервната гума от гнездото й; сега бързо размота въжето, бързо промуши единия му край между спиците на джантата и го върза на възел.