Още един прозорец се пръсна и посипа краката му със сняг и стъкла. Той не му обърна внимание и завърза другия край на въжето за теглича на джипа. Щяха да стигнат дърветата след секунди…

Той изпъшка отчаяно и хвърли резервната гума с всичка сила.

Тя се завъртя във въздуха и повлече въжето след себе си. Падна на няколко метра от шевролета и вдигна снежен прах във въздуха.

Снегоходите се приближаваха. Чейс се наведе, хванат здраво за теглича, и в този миг един куршум вдигна снежен гейзер само на сантиметри от главата му. Воят на хеликоптера се засили, ревът на двигателите на снегоходите отекна в надвисналите скали.

Мятащата се резервна гума профуча покрай едно дърво от другата страна на джипа, блъсна се в него и отскочи.

Въжето рязко се опъна и завъртя резервната гума два-три пъти около ствола на съседното дърво, преди окончателно да изгуби инерция и да падне на земята. Джипът рязко спря, килна се на една страна и се стовари до ръба на скалата, толкова близо, че през счупеното предно стъкло не се виждаше нищо друго, освен празнота. Центробежната сила принуди Нина да отпусне захвата си и я запрати към дупката. Тя изпищя…

Ръката на Мичъл се вкопчи в китката й.

Шевролетът продължи да се плъзга по дъга, като започна постепенно да се издига нагоре по хълма. Единият снегоход зави, за да избегне дърветата и се озова на пътя на трите тона смачкана стомана, които се забиха в него като гигантски чук.

Двете превозни средства се сблъскаха и грамадният джип отхвърли по-лекия снегоход назад. Водачът му излетя във въздуха, превъртя се над шевролета и прелетя над скалния ръб…

Попадайки право в перките на издигащия се откъм пропастта хеликоптер.

Само за миг мъжът се превърна в червена каша, която се пръсна на всички страни от въртящия се ротор. От удара хеликоптерът се завъртя. Носът му се заби надолу и машината се устреми към земята, въпреки отчаяните усилия на пилота да я стабилизира.

Перките се забиха в оголените камъни и се разхвърчаха на парчета. Хеликоптерът рухна върху скалата, размазвайки кабината и пасажерите си, превъртя се няколко пъти надолу по склона и избухна.

Ръцете на Чейс не издържаха. Той излетя през задната врата на джипа и падна на снега малко преди джипът да подмине дървото. Машината се удари странично в скалата, покривът й хлътна и тежката грамада отново се преобърна. Колелата му заораха в снега, изправиха го рязко и го запратиха във въздуха….

Вторият снегоход спря на сантиметри от ръба на скалата, колкото водачът му да излети от седалката и да се просне в снега, но в този миг бе размазан от шевролета, който се стовари отгоре му и най-накрая се спря окончателно, обърнат отново с колелата нагоре.

Чейс се изправи разтреперан и забърза доколкото можеше през стръмния склон към джипа. Подмина изоставения снегоход и доближи останките от шевролета. Дълга червена следа отбелязваше мястото, където машината бе прегазила водача на снегохода.

— Нина! Нина! Добре ли си?

Никакъв отговор. Той се наведе и надникна вътре.

Сплесканата кабина беше пълна със сняг и кал. Той огледа седалките.

— Нина!

Леко движение някъде отпред.

— Еди? — изпъшка Мичъл, замаян.

— Джак! Къде е Нина?

— Не знам. Аз… Не можах да я задържа.

Стомахът на Чейс се сви на топка.

— Ти добре ли си? — попита той, като се насили да провери първо неговото състояние, докато цялото му същество се стремеше към Нина.

— Така мисля… Доста съм посмачкан, но май няма нищо счупено.

— Добре. Ей сега се връщам. — Чейс се изправи и се огледа за годеницата си.

Разрови се из останките на джипа, отчаяно търсейки нещо, което не е с цветовете на снега, дърветата и металните останки.

— Нина! — Той се обърна на другата страна и продължи да се върти, докато всичко пред очите му не се сля в едно петно…

Червено.

Не кръв, а кичур от червената й коса, който се подаваше изпод една снежна пряспа на няколко ярда от него.

Той хукна нататък, снегът скърцаше под краката му. Нина беше просната на студената земя, излетяла от джипа при преобръщането му. Лежеше по корем, без да мърда.

Чейс стигна до нея и се отпусна на колене, търсейки някакви признаци на живот — или смърт. През дебелото й яке нямаше как да усети тупкането на сърцето й, не можеше дори да разбере дали диша. Ръцете му се придвижиха към шията й, отметна косата й настрани и притисна пръсти под брадичката. На допир беше още топла, но пулс не се усещаше.

С разтупкано сърце той опита на друго място.

Пулс.

Той изчака със затаен дъх.

Улови стабилен ритъм. Въздъхна с облекчение и внимателно повдигна главата й, за да я обърне по гръб. По лицето й имаше няколко порязвания и по бузите и брадичката й се стичаха червени ручейчета.

Той бързо разкопча якето й. Дръжката на меча падна на снега, но той пренебрегна парчето метал и продължи да търси други наранявания. Ръцете му зашариха по гърдите в търсене на щръкнали счупени кости или бликаща кръв…

— Не му е… времето за това, Еди — прошепна тя.

Чейс осъзна, че и двете му ръце лежат на гърдите й. Очите й се отвориха и тя дори успя да се усмихне.

— Ха! — ахна Чейс в някаква смесица от облекчение и яд. — Много смешно, по дяволите! — Той дръпна ръцете си. — Боли ли те някъде?

— Навсякъде ме боли… но мисля, че съм добре. — Тя се опита да се надигне. — Ох, ох! — Чейс и помогна да седне. Погледът й попадна на преобърнатия шевролет. — Мили боже! Къде е Джак? Добре ли е?

Една ръка се подаде иззад джипа и се размаха. Мичъл си пробиваше път навън между седалките на обърнатата машина и през багажника.

— Добре съм — обади се той. — Мечът! У теб ли е мечът?

Нина опипа разкопчаното си яке.

— Боже мой, беше точно…

— Тук е — каза Чейс и го вдигна от земята. — При нас е, не се тревожи.

Мичъл изпълзя от шевролета. Той погледна към ръба на пропастта и купчината сняг, нарината от джипа.

— Леле, на косъм бяхме!

— Още не сме приключили — каза Чейс, докато оглеждаше склона. Забеляза проблясък от фаровете на единия руски джип, който се появи на първия остър завой. — Не трябва да спираме.

Нина погледна към снегохода.

— Да не смяташ да…

— Боя се, че да, скъпа. — Чейс посочи с ръка към долината: стръмната скала постепенно преминаваше в полегат склон, който можеше да бъде прекосен, за да се стигне до равното поле и пътя, който го пресичаше. — Можем да слезем от тук и ще стигнем по-бързо до долу от тия главорези. Успя ли да се обадиш на полицията?

— Изгубих телефона — призна Нина.

Чейс проследи с поглед склона, по който се бяха свлекли.

— Като се има предвид през какво преминахме, не е за чудене. — Той разкопча джоба си, измъкна своя телефон и й го подаде. — Обади се сега. Ако успеем да задържим ония задници на разстояние докато ченгетата пристигнат, всичко ще бъде наред.

Докато Чейс помагаше на Нина да се изправи, Мичъл се приближи към тях.

— Трима души на един снегоход? Трябва да се разделим. Вие двамата тръгвайте — аз ще се скрия с меча в онази гора ей там и ще се обадя в посолството да изпратят хеликоптер.

— Май във флота сте провеждали доста тренировки за оцеляване в алпийски условия, а? — подхвърли Чейс. Мичъл изглеждаше смутен.

— Не трябва да се делим — настоя Нина, докато набираше австрийския номер за спешна помощ. Щом се свърза, тя се опита да обясни ситуацията с бедния си немски, докато Чейс проверяваше снегохода за повреди. — Така, ченгетата тръгват насам — обяви тя, като приключи с разговора. — Но не знаят за колко време ще успеят да дойдат до тук.

Чейс се качи върху снегохода.

— Обади се на Мици, номерът й е запаметен. Ако успее да ни вземе, можем да ги пресрещнем по пътя. Така, да тръгваме. — Той форсира двигателя. Нина се качи зад него, а Мичъл се настани най-отзад. — Дръжте се здраво!

Той потегли рязко, вирнал нагоре носа на снегохода сред облак от сняг. Нина погледна нервно към склона. Руските джипове продължаваха да се криволичат надолу, но Чейс беше прав: снегоходът щеше да стигне до пътя много преди тях.