— О, господи — прошепна тя, когато излезе навън и видя руснаците, заобиколили входа. Максимов, Дина, убиецът на Клоуи и още трима, които не познаваше. Мичъл лежеше заедно с Екскалибур на земята в краката на Круглов.

Не виждаше никакъв начин за бягство.

Освен ако Чейс не измислеше нещо.

Потискайки шока от току-що случилото се отвън, Чейс откри онова, което търсеше — остър камък, който стърчеше от полегата стена на тунела. Той се приближи и разби фотоапарата в него, отчупвайки стъклото, покриващо светкавицата. Круглов чу звука и се наведе, за да открие източника му.

Чейс включи брояча и хвърли фотоапарата обратно в тунела — после започна да брои на ум. Десет, девет…

— Ти! Навън! — изрева Круглов и вдигна пистолета си.

— Добре де, излизам — отвърна Чейс, като вдигна ръце и бързо започна да се изкачва по склона навън. Видя Мичъл на земята, Нина, коленичила край бездиханната Клоуи — и хората на Круглов, скупчени около водача си. Той погледна към Нина и с очи й показа земята. По лицето й се изписа разбиране. — Но знаете ли какво прави „квак“?

Круглов го погледна озадачен.

— Какво?

— Патката! — Той се хвърли на земята и Нина го последва.

На дъното на тунела броячът на фотоапарата стигна до нулата.

Той изщрака, светкавицата проблесна…

И електрическата искра запали метана във въздуха.

Концентрацията на газ едва ли беше достатъчна, за да се подпали, но се получи и само след миг огънят се запромъква през тунелите към дълбоките джобове, наситени с метан, които се намираха в дълбините на Хълма. Те изригнаха и верижната реакция породи взривна вълна, която се понесе към изхода…

От тунела изригна горещ въздух, Круглов и неговите бандити бяха засипани от пръст и изпопадаха по земята. Само след миг огнената топка избухна през отвора като дъх на разярен дракон. Круглов успя да се отмести встрани, закривайки лицето си с ръце, но един от хората му закрещя ужасено, след като дрехите и косата му пламнаха.

Чейс скочи на крака и потъна в облака от горещ въздух и бушуващ огън, заби юмрук в лицето на Йорги и го запрати надолу по хълма. Мичъл сграбчи Екскалибур и замахна към Дина, избивайки пистолета от ръката й с тъпата страна на острието. Оръжието падна в тревата. Той го грабна и скочи на крака.

Нина също се изправи, хвана една лопатка, замахна с нея като с брадва и я заби в слабините на един от другите бандити. Той нададе сподавен вик, залитна и се претърколи през ръба на терасата. Тъкмо се канеше да халоса и Круглов с лопатата, когато Мичъл дотича до нея и я хвана за ръката.

— Хайде! Трябва да тръгваме! Веднага! — Тя хвърли лопатата по един от другите руснаци, поваляйки го на земята.

Чейс видя, че Круглов е изпуснал пистолета си на земята, приготви се да се хвърли върху него и забеляза Мичъл, който буквално влачеше след себе си Нина по терасата.

— Еди, размърдай се! — изкрещя американецът.

Чейс се поколеба за миг, след което хукна след тях.

— Ти имаш пистолет! — извика на Мичъл, след като ги настигна. — Застреляй ги!

— Много са! Трябва да се махаме от тук!

Чейс не беше съгласен — въпреки че бяха повече на брой, хората на Круглов бяха объркани и още не бяха започнали да се съвземат. Но тъй като пистолетът беше у Мичъл, Чейс нямаше друг избор, освен да ги последва.

Те хукнаха по терасата към стръмния северен склон на Хълма. Въпреки стръмния терен, пред тях стояха няколко крави, стреснати от шума. След като заобиколиха нервните животни, Чейс се обърна назад. Круглов се беше изправил и раздаваше заповеди. Подчинените му хукнаха след тях.

— Джак, стреляй!

— Искаш да застрелям кравите?

— Не! Стреляй над главите им, подплаши ги!

Мичъл насочи пистолета във въздуха и стреля три пъти. Кравите веднага изпаднаха в паника, и препуснаха в тромав галоп по-далеч от шума…

Право към руснаците.

Круглов забеляза приближаващите се полудели от страх животни и без да се колебае, скочи от терасата и се затъркаля надолу по хълма. Останалите реагираха по-бавно, Дина се поколеба за миг, след което последва примера на Круглов и се хвърли надолу по хълма. Максимов се спря, сякаш не можеше да повярва на очите си, а другите двама побързаха да сменят посоката и хукнаха обратно по терасата.

Не можаха да стигнат далеч.

Дори някой с габаритите и силата на Максимов не може да спре препускаща крава — което не го спря да се опита да сграбчи водачката на стадото, която профуча покрай него, заслепена от страх. Тя го повлече със себе си, докато най-накрая той не я пусна и не излетя встрани, събаряйки един от бягащите мъже. Двамата се затъркаляха надолу по склона и се спряха в подножието му.

Кравите продължиха да препускат. Другият руснак се обърна назад и имаше време само да изкрещи, преди две от животните да връхлетят върху него, по едно от всяка страна, и да го стъпчат до смърт.

— Като са толкова мууудни, намериха си го! — каза Чейс със зловеща усмивка.

Нина реагира с отвратено изпръхтяване на каламбура му.

— Къде отиваме сега?

Мичъл кимна с глава, докато заобикаляха Хълма. Пътеката водеше през полето. На края й се виждаше телената ограда с портал, отвъд който започваше път. На пътеката стояха объркани няколко туристи, които не знаеха как да реагират на неочаквания звук от изстрели.

— Ако успеем да си намерим кола, ще се махнем от тук и ще повикаме подкрепление. Ще се обадя в посолството, те ще уведомят англичаните и за двайсет минути ще ни осигурят въоръжени части, хеликоптери, всичко, от което се нуждаем.

Те хукнаха през полето. Нина се обърна, за да види какво става отзад. Останалите руснаци продължаваха да ги преследват.

— Стига да оживеем още двайсет минути!

— Трябва! — Стиснал меча с едната си ръка, Мичъл използва другата, за да се прехвърли през портата. Чейс изчака Нина да я прескочи, след което сам преодоля препятствието.

— Така, сега кола. — Нина се огледа. Бяха се озовали край тесен селски път. В единия му край бяха паркирани две черни беемвета; това сигурно бяха колите на руснаците. — Можеш ли да ги подкараш?

Мичъл поклати глава.

— Не за толкова кратко време. — Единственото друго превозно средство, което се виждаше, беше един стар небесносин микробус фолксваген. Те размениха разочаровани погледи. — Не бих си избрал точно това…

Но нямаха друг избор. Круглов и останалите се приближаваха.

Хукнаха към вана. Пасажерската врата беше отворена и отвътре се разнасяха лениви облаци дим. Чейс отвори шофьорската врата. Младеж и девойка го изгледаха със замъглени от марихуаната очи.

— Здрасти, здравейте — каза Нина. — Трябва да вземем на заем колата ви.

— Съжалявам, но не мога да ви я дам — отвърна апатично мъжът и префърцуненият му акцент подсказа, че изборът му на кола е признак на моден писък, а не на финансови затруднения. — Разбирате ли, съществува едно нещо, наречено лична собственост и…

Мичъл измъкна пистолета.

— Излизай от шибания микробус!

Младата жена изпищя и излетя от фолксвагена, мъжът вдигна ръце и побърза да се измъкне след нея.

— Добре де, взимайте я, не ми трябва чак толкова, само не ме наранявайте!

— Разкарай тоя боклук — изръмжа Чейс, като грабна димящата цигара марихуана от пепелника и я метна към пътя. После седна на шофьорското място и потърси ключовете, които откри на таблото. — Скачайте вътре!

Нина седна на предната седалка, а Мичъл отвори задната врата и скочи вътре. Задната част на микробуса беше превърната в мъничък апартамент, с легло, малка маса и дори походна газова печка. Той остави Екскалибур на леглото и приготви пистолета.

Чейс запали колата. Стартерът прецъка няколко пъти, преди да се чуе характерния звук на двигателя на фолксваген. Той даде газ, превключи със замах на първа скорост и отпусна съединителя. Фолксвагенът потегли едва-едва, но поне се движеха.