Разнесе се зловещ трясък. Той надигна глава.

От реактора се откъсна още един кабел. Подводницата продължаваше да тегли пилона по дока, който повличаше по пътя си множество дребни предмети.

Накрая стигна до крана. Максимов, който вцепенен наблюдаваше битката за оцеляване на Чейс, изведнъж осъзна опасността, в която самият той се намира, и хукна по кея, малко преди пилонът да се забие в крана. Тайфунът вече беше набрал скорост и ударът разтресе старото съоръжение из основи. Още един кабел се откъсна сред дъжд от искри. С ужасяващо скърцане кранът се откъсна от кея и рухна във водата, повличайки пилона след себе си. И двете повредени съоръжения потънаха, повличайки кабелите от кърмата на подводницата.

Чейс се надигна на ръце и ги проследи с поглед.

— Господи! — ахна той, като видя как се удариха в защитните пръстени на перките. Те успешно изпълниха задачата си — не че това му помогна по някакъв начин. Тайфунът вече се беше отдалечил от дока и се отправи към открито море с нарастваща скорост.

Чейс с мъка се изкатери по кърмата, добра се със залитане до зеещия отвор в обшивката и се плъзна вътре. Тайфунът се състоеше от два дълги титаниеви корпуса, свързани един за друг като катамаран и затворени в обща стоманена черупка. Погледна надолу и видя, че вътрешните корпуси са разрязани, за да могат да служат по-добре при новия живот на подводницата като мобилна ядрена електроцентрала, и от тях стърчаха кабели. Някои от изрязаните дупки бяха достатъчно големи, за да може да се промуши през тях. Той се спусна през един от отворите.

Никой не забелязваше как останките от пилона и крана, които подводницата влачеше след себе си, действаха като подводно кормило — нищожен товар за огромния съд, но с достатъчно съпротивление, за да нарушат баланса и да придърпват все по-надолу задницата й, така че вълните застрашително приближаваха изрязаните в корпуса дупки…

Чейс се приземи върху долната палуба и се озова пред стена, върху която беше изрисуван символът за радиоактивност. Инстинктивно притисна двете си ръце към слабините и се огледа за най-бързия възможен начин да напусне залата с реактора.

В дъното забеляза един отворен люк и излезе през него. Зад гърба му остана тихото бучене на задвижващите валове, нямаше никакви други признаци на активност. Изглежда, в екипажа на подводницата влизаха само най-необходимите хора, достатъчни, за да се задвижат реакторите, но не и да я изкарат в морето. Те или бяха избягали, или Мичъл ги беше убил.

Предположи, че контролната зала се намира точно под горната част на корпуса, за да може командирът да използва перископите. Той тръгна напред, вървя, докато не стигна до една стълба, водеща нагоре, и започна да се изкачва по нея.

До ушите му достигна нечий глас. Мичъл. Чейс не можеше да разбере какво казва, но от резкия му тон можеше да предположи, че издава заповеди. Или може би изпращаше съобщение по радиостанцията?

Той тихомълком се промъкна в една каюта, която се оказа сонарната зала, и забеляза първата следа от присъствието на Мичъл — петна от кръв по една от боядисаните в бледокремаво стени. След още няколко крачки се натъкна на труп — мъжът лежеше проснат върху прага на отворен люк. До него лежеше голям гаечен ключ. Чейс го вдигна — всяко оръжие беше добре дошло — и надникна през люка.

Пред него се разкри контролната зала. Две големи тръби се спускаха от тавана и преминаваха през големи кръгли отвори към долната палуба; това бяха перископите на подводницата, и двата свалени. В предната част на голямата зала се виждаха две седалки пред осеяни с уреди табла и лостове, подобни на самолетните. В едното кресло се беше отпуснало друго тяло, под което се бе събрала локва кръв. Мичъл сигурно беше накарал нещастния матрос да подкара подводницата, преди да го убие.

Чейс все още не го забелязваше — но видя Нина. Все още в безсъзнание, тя лежеше в ъгъла под табло с компютърни монитори. Наблюдава я известно време, докато не се убеди, че диша. След това чу шум от движение в другия край на залата и леко се наведе още малко напред.

Мичъл беше застанал с гръб към него пред нещо, което може би беше комуникационна конзола. Автоматът лежеше зад него. Американецът разкопча раницата, в която беше прибрал Екскалибур, и извади от нея меча.

Чейс направи бърза преценка на ситуацията. Ако успееше да се приближи достатъчно, щеше да удари с гаечния ключ Мичъл по тила и да го прати на пода в безсъзнание — или да го убие, което беше също толкова добре. Но автоматът се намираше твърде близо до агента на DARPA, а като се изключат леките припуквания от статичните смущения в радиото, в контролната зала цареше пълна тишина. Достатъчна беше една стъпка накриво, едно шляпване на мократа му дреха и той щеше да бъде чут.

Нямаше кой знае какъв избор. Не можеше да чака вечно — Мичъл едва ли смяташе да плава с тайфуна чак до Щатите. Руската брегова охрана не си поплюваше и скоро някой, дали ракетен крайцер или друга подводница, щеше да го пресрещне по пътя.

Стиснал здраво гаечния ключ, той пристъпи в залата и се придвижи тихо зад тръбите на двата перископа. Надникна през отворите и видя дръжките и окулярите, които бяха готови да се издигнат при натискането на един бутон. Мичъл се намираше на около десет фута от него. Дали бе достатъчно близо, за да го нападне?

Слаб шум привлече вниманието на Мичъл. Чейс се дръпна назад, но американецът не беше чул него. Звукът бе леко изскърцване на метал. Мичъл се вторачи в някакъв уред, който наподобяваше скалата на кантар, единствената остаряла технология в изцяло компютъризирания контролен център. Чейс се сети, че това е механичен инклинометър: тежко махало, елементарен, но почти напълно точен начин да се определи ъгълът на изкачване или потапяне на подводницата. Докато го наблюдаваше, стрелката съвсем леко помръдна. Носът на тайфуна постепенно се издигаше — или задната му част потъваше.

Студени тръпки побиха Чейс, щом осъзна какво означава това, но Мичъл се приближи още повече до инклинометъра с Екскалибур в ръка. Очите му бяха вперени в стрелата.

Чейс усети своя шанс, тихичко излезе иззад перископа и се промъкна към него.

Мичъл се обърна, за да остави Екскалибур върху конзолата — и очите му се впиха в тези на Чейс, които се отразяваха в блестящото острие на меча.

Той бързо протегна ръка към автомата, а Чейс побърза да отскочи отново зад перископа. Той очакваше дъжд от куршуми, но нищо такова не последва. Чейс бързо се досети защо. Дори Мичъл да превключи на бронебойни патрони, стрелбата по дебелата титаниева облицовка на перископа щеше да доведе единствено до потенциално смъртоносен дъжд от рикоширали куршуми.

Но на него му бяха достатъчни само няколко стъпки покрай перископа, за да има чисто поле за стрелба.

— Дяволите да те вземат, колко си упорит, Еди! — каза Мичъл, като остави Екскалибур на конзолата и тръгна към него. Още две стъпки и щеше да е в обсега му…

Чейс удари с всичка сила бутона на перископа.

Хидравликата изсъска и металната тръба бързо се издигна до позиция. Чейс бързо клекна и хвърли гаечния ключ отдолу. Той удари Мичъл в колената и падна на пода.

Американецът залитна назад и извика от болка. Чейс се втурна към него. Пушката отново се вдигна във въздуха, но твърде късно, защото Чейс се блъсна във високия американец, обгърна го през кръста и го стовари по гръб върху конзолата. Екскалибур се завъртя върху нея и падна в дупката под вдигнатия перископ.

Чейс замахна с юмрук и изби автомата от ръката на Мичъл. Накани се да го забие в слабините му, но лицето му срещна коляното на американеца. Носът му изхрущя и по устните му потече топла кръв.

— Копеле такова! — изрева Чейс, вдигна глава и заби юмрука си в брадичката на Мичъл. Челюстта на американеца изщрака и той изплю кръв. Чейс го удари два пъти в стомаха, преви го на две и заби коляно в устата му, отхвърляйки го назад. — Вече не си… чак такъв красавец… нали? — крещеше той, продължавайки да забива юмруци в лицето на Мичъл, докато кокалчетата на ръцете му не започнаха да кървят.