Литмир - Электронная Библиотека
A
A

Хък почувства известни угризения, защото драконът хич не си падаше и по баща му, но нямаше друг, по-подходящ защитник под ръка. Ана-Мария щеше да бъде по-пристрастна, а Шуин по неволя се спотайваше в своята стъкленица. Никак не му се щеше да намесва нея и Фред в омерзителния съдебен процес, където щеше да извади всички кирливи ризи на баща си. Разбира се, щеше да отмъсти и заради тях, и заради Ана-Мария, и заради себе си, но баща му трябваше да си плати най-вече за тъпите си бояджийски издевателства над човечеството.

Мълчаливо извървяха пътя до края на плажа, където каменният сипей се впиваше в лагуната и постепенно изчезваше под тъмните води на океана.

— Добре, синко — просто рече Таоа. — Сега върви при твоята прекрасна Потовахине. Аз ще бъда тук. Потърси ме, когато му дойде времето.

Хък изчезна, като от радост забрави дори да се сбогува със стария шаман. По пътя се отби в една дрогерия в Бруклин. С остатъка от парите купи всичките цветя, които можеше да носи и хукна към дома. В хола нямаше никой. Захранването си седеше до компютъра на Ана-Мария, но драконът и момата се бяха запилели нанякъде. Хък се засмя, когато му хрумна, че може взаимно да са се изяли.

Той нареди цветята в спалнята. Върна се в празния хол, излегна се на дивана и затвори очи. Беше му някак леко на сърцето. Вече виждаше края на злощастните си преживелици и искрено се надяваше, че всичко ще свърши като в холивудски филм или поне като в приказките. Хък задряма с мисълта, че всеки човек е длъжен да вярва в доброто и, разбира си, сам да върши добрини.

Не ги усети кога се прибраха. Изглежда Ана-Мария беше научила дракона да не вдига пушилка, когато се появява на сцената. Стресна го пискливият глас на холографното чудовище:

— Ние ще се изтрепем от работа, а той си спинка като някой долен чорбаджия-изедник!

Ана-Мария се намести до Хък на дивана, кротна се с блажена физиономия и го попита:

— Как е Таоа?

— Оправя се. Оставих го да се разхожда на плажа.

— Виж ги само как си гугукат като някакви гълъбчета, тия хубостници! — възнегодува драконът. — Ей, непрокопсанико, май взе да ти става навик да ме изоставяш, а?

— Млъкни бе, плямпало! — подразни го Хък, — Ти къде си тръгнал да се разхождаш без захранването си? Току виж си залепнал за кинескопа на някой телевизор и после ще се чудя как да те остъргвам оттам.

— Гаден, мръсен експлоататор! Ти ли ще ми държиш сметка бе?! Свърши се вече с твоята власт. Край! Нямам нужда от твоето захранване. Аз съм волен дракон и мога да си ходя, където поискам!

— Скъпа, ти ли ми отмъкна играчката? — шеговито погъделичка Хък Ана-Мария под мишницата. — Нелоялна конкуренция, а?

— Я, не говори така на приятелката ми, че сега ще те схрускам като бисквита за чай в пет часа по Гринуич — важно рече драконът и налетя с двете си глави върху Хък, но само един поглед на лъвицата мигом го укроти.

Той се отдръпна нацупен.

— Оказа се, че когато е с мен, Тифончо може да се разхожда без захранването — рече Ана-Мария.

— Не му отваряй очите! — възнегодува холографното чудовище. — Той разбира от елементарни частици колкото свиня от кладенчова вода!

Никой не оцени остроумието му и едната глава на дракона се начумери, докато другата ги държеше под око, та той замяза на двуликия Янус.

— Да не сте ходили в Англия, че му се привиждат бисквити за следобеден чай?

— Прескочихме до лабораторията.

— И? — полюбопитства Хък.

— И… нищо — рече Ана-Мария. — Там всичко е наред.

— А така! Не му казвай! — изписка нацупената глава на дракона. — Нека да се пукне от яд!

Хък изгледа озадачено Ана-Мария.

— Ей! Какво се опитваш да скриеш от мен, че това кречетало толкова се радва?

— Ти си кречетало! — ревна драконът и внезапно падна на колене. — Моля ти се, любима моя, от сърце ти се моля! Нищо не му казвай. Той не заслужава. Най-добре е никога да не узнае, че е станал баща…

Ана-Мария изпепели с поглед холографния издайник, но вече беше късно. Хък скочи от дивана като опарен, ала преди да успее да изкрещи от радост, Ана-Мария се хвърли върху него, събори го на пода и му запуши устата с целувки. Сълзите й се сипеха от очите и заливаха лицето му като божа благодат след литургия за дъжд.

— Близнаци ще имаш, нещастнико! — обади се драконът, който бе успял да се съвземе от убийствения поглед на лъвицата. — Така е, като принуждаваш момата да зачева в епруветка. От тия научни измишльотини само близнаци се пръкват. Имаш късмет, че този път хлапетата са само две.

— Не го слушай — прохлипа Ана-Мария. — Още не е сигурно. Вероятността да са близнаци е деветдесет процента.

— Че от това по-сигурно, здраве му кажи! — щастливо възкликна Хък. — И на коя дата е станало зачатието?

Той я прегърна здраво и двамата се затъркаляха на пода.

— Разбира се, че е на 6-ти декември, глупако! Не си ли чел „Житията на светците“? Защо мислиш, че се казва Ана-Мария?! И я по-внимателно, че ще я смачкаш бе, дървар с дървар! Така ли се отнасят възпитаните хора с дамите!

— Ти ли ще ме учиш бе, горско плашило! — Хък успя за миг да си поеме дъх в обятията на лъвицата. — Когато на кукуво лято си навъдиш малки дракончета, тогава може да ми даваш акъл. Ясно ли ти е!

И двете глави на холографното чудовище оклюмаха замислено. Той още не беше си задавал този въпрос. Но беше млад и животът бе пред него, затова драконът не им позволи да му стъпят на врата:

— Ей, вие, двамата, докога ще се въргаляте на пода като някакви прасета в кочина? Що за пример давате на децата си? Така ли смятате да ги възпитавате?

Думите на обидения дракон изобщо не трогнаха блажените родители. По-скоро синините от дъсчения под ги вразумиха и те станаха. С ухилени и изкривени от болката лица двамата взеха да се разкършват.

— Виж какво, приятелю — рече Хък на дракона. — Утрешният ден ще бъде знаменателен. Ти ще бъдеш удостоен с честта да бъдеш защитник в един изключително важен съдебен процес.

— Я, че ти си можел да говориш и възпитано бе? — театрално се опули драконът.

Ана-Мария се настани удобно на дивана и се заслуша в новите нюанси на разговора.

— Да разбирам ли, че приемаш? — повдигна вежди Хък.

— Зависи кого ще защищавам от несметните пълчища на злия враг!

— Баща ми — с неутрален тон рече Хък.

— Баща ти ли? Ще имаш да вземаш! — възмути се до дъното на душата си холографното чудовище. — Че той е по-голям негодник и от тебе! Свободните дракони се борят само за благородни каузи.

— Криво си ме разбрал, приятелю. Всъщност задачата ти ще бъде не толкова да защищаваш него, а да се бориш с мен — спокойно взе да извърта работата Хък, така че да се хареса на капризния дракон. — Не смяташ ли, че това е достатъчно благородна кауза.

— Няма по-благородна кауза на този свят от това да се натрие носа на Хък Хогбен! — тържествено заяви драконът, но после се усети, че нещо не е както трябва, и патосът му за миг поспадна. — Я не ме будалкай, хитрецо неден, ами обясни като хората в какво ще се изразяват задълженията на високата длъжност, която ми се полага по право.

— Всичко е много просто, приятелю. Аз ще бъда обвинител в процеса срещу баща ми, а твоята задача ще бъде да ме оборваш.

— Фасулска работа — изписка доволен драконът. — Приемам високата длъжност, която ми подобава по рождение. Дай сега да видим как стои въпросът с възнаграждението за тази убийствено тежка и отегчителна служба в името на общественото благо?

— Мислех те за по-безкористен, приятелю — усмихна се Хък на твърде противоречивите оценки за натоварването на защитата. Това изчадие бе надминало своя създател в изкуството да извърта всяко нещо, както му отърва.

— Гладен дракон хоро не играе! — рече холографното чудовище и му се ухили насреща като най-долен изнудвач.

— Добре. Колко искаш? — сериозно попита Хък, свикнал да се пазари по арабските чаршии.

— Хммм — изръмжа замислен драконът, а предните му лапи взеха да се издигат все по-нагоре и да се раздалечават, сякаш Козма Прудков се опитваше да обхване необхватното.

53
{"b":"283196","o":1}