Като видя, че японците не ги пускат да пристанат на кея, ами трябва да висят като паяци на рейда, и опитите за преговори ще се разтакават от страна на шогуна, той прескочи за малко до Париж. Не че толкова му бе домъчняло за френската му любовница, колкото държеше да си седи на мястото в сената, когато провъзгласяват Наполеон за император. Та нали и Хък, меко казано, имаше пръст в тази работа. Все пак Наполеон беше момче с български корен.

Хък винаги гледаше да пробута напред сънародниците си. Било Христо Явашев и Христо Стоичков, или пък суровия конкистадор Алонсо де Охеда и създателя на компютрите Джон Атанасов. Да не говорим за маркиз дьо Ронсар и Бил Клинтън чрез бабите им. Е, като знаем до какви висоти достигнаха Шер и Андре Агаси в Америка или Силви Вартан и Гаро Кешишян в Европа, и на арменчетата удряше по едно рамо. Макар че, ако броим Жюл Паскен, Елиас Канети и госпожа Шамир всъщност и еврейчетата намазваха, особено ако корените им бяха от България.

Истината бе, че това „малко прескачане“ до Франция продължи повече от месец, защото по пътя дотам и обратно често се приземяваше да си похапва, пък и след церемонията имаше доста банкети, а любовницата му наистина бе зажадняла за неговите ласки. После разбра, че по време на коледните празници около техния кораб направо бъкало от джонки, пълни с предприемчиви японци.

Въпреки официалната им изолационистка политика!

Ясно ли ви е сега как „сонитата“ успяват да продават автомобили на американците в собствената им велика страна, дала на света такива гении като Хенри Форд и Ли Якока! Този факт е малко известен. Всъщност коледните базари ги измислиха японците, за да прибират парите на богатите руснаци по време на околосветските им плавания. Тяхната предприемчивост по-късно лиши американците от голям дял от световния пазар, но едва ли беше достатъчна компенсация, че отмъкнаха на Хък златната чаша.

Докато той се бореше със съвестта си, неговата лъвица сластно се протегна и в просъница така го близна по гърдите, че следващите часове се изнизаха като сън. Към десет часа сутринта Хък и Ана-Мария изоставиха активния нощен живот и преминаха към дневен режим: китайска закуска в леглото (пак благодарение на Фред и бързоногите му помощници), кафе, баня, традиционното заглеждане в огледалото от страна на Хък да не би очите му да са се издължили като бадеми от храната. След това заредиха няколко компактдиска в музикалната уредба — Дейв Брубек, Шарли Паркър, Майлс Дейвис — и всеки седна пред своя компютър: Ана-Мария да спечели малко пари от своите порнофилмчета в сегмента на Интернет за дивите животни, а Хък да си мисли за своите проблеми.

Да се чуди и да се мае човек какви луди пари изкарваше Ана-Мария със своите филмчета. Доходите й от тях вече догонваха резултатите от най-успешните й борсови спекулации. След като изчете всички книги на тема „Как се прави бизнес“ и ги анализира с помощта на компютъра си, тя ги изхвърли в кошчето за боклук и започна да следва три прости правила: Увеличавай приходите! Оптимизирай разходите! Мотивирай играчите! В резултат на това и тази къща беше нейна, и парите, с които Хък въртеше легалния си бизнес бяха нейни, и онази камара долари в контейнера, с която плати контрабандните ядрени бойни глави, и тя беше нейна. Финансово Хък вече бе толкова обезпечен благодарение на лесните пари на Ана-Мария, че напълно забрави неотдавнашния си фалит. Той дори можеше да си позволи да дава подкупи на шефа на изследователския център в Сиатъл, за да прикрива несполуките около появата на тяхното поколение.

Сър Арчибалд беше доволен както от милиардната годишна субсидия, отпускана от Ана-Мария на неговия изследователски център, така и от скромните петдесет хиляди долара на Хък, които всеки месец попълваха като майски дъжд личната му сметка. Добре, че овулацията на Ана-Мария настъпваше на три месеца веднъж. Хък не знаеше дали щеше да издържи чисто психически на всеки четири седмици да предава драгоценните си (от нейна гледна точка!) сперматозоиди. Тя държеше всеки път да са прясно замразени!

В изследователския център стотина човека симулативно бърникаха в генетичната им структура и зверски изтезаваха нейната яйцеклетка и неговите злощастни сперматозоидчета, за да открият при какво гигантско налягане, адска температура или висока влажност би могло да настъпи оплождане. Хък бе уредил със сър Арчибалд паралелно изследване в естествени условия и се увери, че това начинание е щура и безнадеждна работа, но не смееше да й го съобщи от страх тя да не го напусне!

Засега Ана-Мария сляпо вярваше в чудото, защото, както тя твърдеше, Хък бил нормален хуманоид, а не някакъв си ловец или бик за разплод.

— Скъпи, нали се разбрахме да изтеглиш парите в брой от сметката на Каймановите острови? — мило надвика тромпета на Майлс Дейвис в „Stuff“ неговата лъвица. — Виждам, че си натоварил контейнера на Бахамите.

Явно беше свършила с филмчетата за днес и се бе захванала за истинската работа. Хък надникна към нейния екран, макар да знаеше, че е права.

— Там товарно-разтоварните услуги и пристанищните такси са по-ниски. Спестил съм ти 2475 долара и нуждата пак да ме командироваш на Карибите.

— Скъпи, обожавам твоята пестеливост. Това е точно 0.0045% от цялата сделка. Никога няма да пропилееш наследството на рожбата ни. — Тя вдигна рижата си глава и дълбоките й като езера зелени очи обляха Хък с вълна от нежност: — Ще бъдеш страхотен баща… в командировка!

Той примълча какво мислеше по въпроса, защото си спомни за собствения си баща. Всъщност всичките каши, които Хък беше забъркал на тази планета за хиляда и триста години, бяха направо детски пюрета в сравнение с неговите буламачи. Понеже вечно и безпричинно се оплакваше, че му е горещо на повърхността, баща му си построи вила на две хиляди километра под земята и в изблик на глупаво остроумие се хвалеше наляво и надясно, че неговата мантия е най-голямата в материалната Вселена. Но това далеч не беше най-тъпата му слабост. Подобно на простосмъртните и той страдаше от манията в свободното си време непрекъснато да боядисва стаите и да размества мебелите. И това се бе оказало пагубно за човешката история.

Наскоро Лев Гумильов без малко да го разобличи. Като син на двама велики поети — Ана Ахматова и Николай Гумильов — той бе надарен с изключителна чувствителност. Лев Николаевич с лекота откри някои от осите на така наречения пасионарен тласък, който подтиква етносите да се развиват. Теорията му за произхода и вегетирането на етносите — етногенезата — бе направо блестяща.

На ненаучен език тя можеше да бъде предадена по следния начин: благодарение на чувствените импулси на биосферата етносите преминават през фазите на възход, прегряване, упадък, инерция, тъма и живуркане без капчица промяна. Да, ама понеже Лев Николаевич Гумильов му беше приятел, на Хък никак не му се щеше да го разочарова, защото този пасионарен тласък или чувствените импулси на биосферата не бяха нищо друго освен бояджийските изхвърленици на стария Хогбен, чийто механизъм на въздействие Хък така и не можа да проумее. Той от сума време натякваше на баща си да престане с цапаниците, които старецът величаеше като модерно изкуство, но Хогбен се държеше като склерозирала бабичка от бившия социалистически лагер, дето и от гроба гласува за комунистите. „Нали, казваше му Хък, твърдиш, че сте двама. Брат ти е създал приматите, а ти си ги дарил с разум. А къде е твоят разум?! Май чавка ти изпи ума, а? И престани да работиш с некачествени материали. Само замърсяваш биосферата! Защо като всички нормални хора не си купуваш разтворители от реномирани фирми, ами забъркваш боите с вкисналата си амброзия.“

По думите на Лев Николаевич, след всеки такъв разговор в света настъпваше уталожване на импулса в резултат на ентропията или системата губеше своята пасионарност поради съпротивата на околната етническа и природна среда. За съпротивата на етническата среда Лев Николаевич беше прав. И как нямаше да е прав, като на хората отдавна им беше писнало от баща му. Но Хък не беше съгласен Лев Николаевич да го величае като „природна среда“ и някой ден щеше да му го каже…