Избутах Нала и се наместих на нейно място. Тя изръмжа ядосано, отиде към долния край на леглото, направи три бързи кръга и, кълна се, заспа, преди да положи глава на лапите си. Погледнах Старк и преди да се мушне под одеялото, го спрях с ръка.

— Какво? — попита той.

— Първо махни лъка и стрелите. Направо са се сраснали с гърба ти.

— Ох, да.

Махна кожения ремък, който държеше лъка и колчана към гърдите му, и го пусна на пода до леглото. Но когато видя, че ръката ми все още е на мястото до мен, ме погледна объркано.

— Сега какво?

— Нали не мислиш да си легнеш с обувките?

— По дяволите! Извинявай! — измърмори Старк, изрита обувките си и се обърна отново към мен. — Искаш ли да сваля още нещо?

Смръщих вежди. Сякаш не беше достатъчно готин с черната си тениска, дънките и готината си усмивка. Но, естествено, никога не бих го казала на глас.

— Няма нужда. Хайде, скачай. Умирам за сън.

Той ме послуша и чак сега осъзнах, че леглото ми е прекалено малко за двама, особено ако единият е момче. Трябваше да си повторя няколко пъти, че съм много уморена и причината Старк да е до мен е, че ми трябва малко почивка.

— Ще изгасиш ли лампата? — казах със спокойствие, каквото не усещах.

Той се пресегна и натисна ключа.

— Значи мислиш утре да ходиш на училище, а?

— Да — казах и понеже не исках да обсъждаме въпроса защо се връщам в клас толкова скоро след раняването ми, добавих. — И трябва да надникна в джипа, с който ни докара Дарий. Мисля, че си забравих чантата вътре. Поне се надявам да е така, защото ако съм я изгубила, става много кофти.

— Това ме плаши — каза той.

— Какво те плаши?

— Чантите на мацките. Всички онези странни работи, които хората носят в тях.

Гласът му прозвуча като на всяко нормално момче и това ме накара да се усмихна.

— Хората ли? Глупости. Ние сме момичета и носим в чантите си момичешки работи — казах.

— Не става въпрос само за чантите — каза той и ми се стори, че потреперва.

Този път не можах да се сдържа и се засмях на глас.

— Баба би казала, че си истинска главоблъсканица.

— Това хубаво ли е, или лошо?

— Главоблъсканицата е един вид мистерия, дори парадокс. Например ти си истински мачо — силен и опасен воин, чиято стрела никога не пропуска целта си, но се страхуваш от чантите на момичетата. Те са твоите паяци.

— Моите паяци ли? — засмя се той. — Това какво трябва да означава?

— Ами… аз не обичам паяци. Ама никак — казах и потреперих, също като него, докато говореше за чантите.

— Аха, разбрах. Чантите са моите паяци. Огромни паяци. И ако ги отвориш, ще видиш, че отвътре има цяло люпило малки паячета.

— Добре, стига. Стана ми гадно. Хайде да сменим темата.

— Добре. Знаеш ли… мисля, че трябва да се докосваш до този, с когото спиш, за да държиш настрана Калона.

Гласът му долетя от тъмното като сладка примамваща музика.

— Да, бе! — измърморих и знаех, че пеперудите в стомаха ми не са само заради паяците.

Той изпусна дълга въздишка.

— Казвам ти самата истина. Защо според теб спането със съквартирантката ти не го е спряло? Трябва да са момче и момиче. И да се докосват. Може и да са две момчета, ако са като Деймиън и гаджето му. Или две момичета, стига да са влюбени — той замълча за момент, после измърмори. — Май говоря глупости, а?

— Май да — всъщност аз също плямпах глупости, когато бях нервна, и ми подейства ободряващо да срещна друго нервозно плямпало.

— Не трябва да се страхуваш от мен. Няма да ти направя нищо.

— Защото знаеш, че мога да извикам елементите да ти сритат задника ли?

— Защото те харесвам — отвърна той. — Ти също започна да ме харесваш, преди това да ми се случи, нали?

— Да.

Замислих се дълбоко. От една страна, моментът беше много подходящ да му съобщя незначителния факт, че с Ерик отново сме заедно. И може би да спомена нещо за Хийт. (А може би не?) От друга страна, нали се опитвах да открия човешкото у Старк, или да установя пълната му липса, а едно подмятане от рода «ей, аз спя с теб и се държа като че ли те харесвам, но да знаеш, че си имам гадже… или две» надали щеше да помогне. Освен всичко трябваше да бъда честна към себе си. Ерик изглеждаше идеален за мен, всички мислеха, че трябва да съм с него. Защо тогава се заплесвах непрекъснато по други момчета, и то още преди да започне да се държи, сякаш съм негова собственост? Не ставаше дума само за Хийт, но и за Лорън, а после и за Старк. Единственото нещо, което ми идваше наум, беше, че на връзката ми с Ерик й липсва нещо. Другият вариант беше, че се превръщам в нимфоманка. Обаче аз не се чувствах нимфоманка, а момиче, което харесва няколко момчета.

Старк се размърда и вдигна ръка, което за малко не ме накара да изхвърча от леглото.

— Хайде, ела тук — каза той. — Сложи глава на гърдите «ми и заспивай. Аз ще те пазя. Обещавам.

Зарових проблема с Ерик дълбоко в ума си и прецених, че бих могла да се възползвам от поканата му. Така или иначе вече бяхме един до друг в леглото. Той сложи ръка на рамото ми, а аз се опитах да се отпусна, докато слагах глава на гърдите му. Веднага започнах да се тревожа, че може би не му е много удобно. Тежах ли му? Не бях ли прекалено близо? Или недостатъчно близо? После усетих ръката му върху главата си. Първо си помислих, че ще я отмести (защото му тежи), ще ме удуши и какво ли още не. Затова се изненадах, когато започна да гали косата ми, като че ли бях любимата му кобила.

— Имаш хубава коса. Казвал ли съм ти го, преди да умра, или само съм си го мислил?

— Вероятно си го мислил — отвърнах аз.

— Исках да ти кажа, че днес изглеждаше много секси, когато те видях гола, но няма да е много правилно да говоря такива неща, когато сме в леглото, с уговорката да не правим нищо друго.

— И аз мисля, че няма да е правилно. Притаих дъх и се приготвих да избягам от прегръдката му — той се засмя и гърдите му забоботиха под ухото ми.

— Няма ли най-накрая да се успокоиш?

— Ако забравиш, че си ме видял гола.

— Добре — той продължи да гали косата ми известно време, после го чух да казва. — Този гарван направо те е разпорил.

Не беше въпрос, но въпреки това казах:

— Да.

— Калона не иска да те наранява и предполагам, че когато синът му се върне, ще хвърчат глави.

— Той няма да се върне. Аз го убих. Изгорих го — казах простичко.

— Добре — отвърна той. — Зоуи, ще ми обещаеш ли още нещо?

— Да, но виждам, че не се радваш, когато спазвам обещанията си.

— Ако изпълниш това, ще ме направиш щастлив.

— За какво става дума?

— Обещай ми, че ако се превърна в чудовище като тях, ще изгориш и мен.

— Не мога да ти обещая такова нещо с лека ръка — казах аз.

— Помисли си добре, защото може да ти се наложи наистина да го изпълниш.

Замълчахме отново. Единствените звуци в стаята бяха тихото похъркване на Нала в краката ми и ударите на сърцето на Старк под ухото ми. Той продължи да ме гали по косата и не след дълго, клепачите ми натежаха. Но преди да заспя, трябваше да му кажа още нещо.

— А ти ще направиш ли нещо за мен? — попитах сънено.

— Всичко, което пожелаеш — отвърна Старк.

— Престани да наричаш себе си чудовище.

Ръката му замръзна за момент. Размърда се и миг след това усетих устните му върху челото си.

— Хайде, заспивай вече. Аз ще бдя над теб. Унесох се в сън под нежното движение на ръката му. Този път Калона не дойде в съня ми.

Когато се събудих, Старк го нямаше до мен. Бях бодра и умирах от глад. Протегнах се, прозях се и видях стрелата на възглавницата. Беше я счупил надве, което веднага привлече вниманието ми. «Счупената стрела». Знаех добре какво символизира счупена надве стрела. «Мир. Край на войната.» Под стрелата имаше бележка и на нея беше написано името ми. Разгънах я и прочетох:

«Наблюдавах те, докато спеше, и ти изглеждаше напълно спокойна. Ще ми се и аз да се чувствам така. Да затворя очи и да усетя покоя. Но не мога. Не чувствам нищо, когато не съм с теб, а дори тогава единственото, което искам, е нещо, което знам, че никога няма да имам. Оставям ти това.