Венера ме изгледа доволно, сякаш искаше да ми каже: «Видя ли, че не знаеш всичко?».

— Точно така. Истинска баня с душове.

— И с топла вода? — ентусиазира се Джак.

— Естествено. Да не сме варвари?! — наежи се Венера.

— Как? — попитах аз.

— Душовете са в склада над нас — поясни Стиви Рей. — Проучихме сградата до основи. Складовете и гарата. Всички входове са заковани с дъски, така че никой да не може да се промъкне в нея отникъде, освен през мазето, така че следим неотлъчно кой влиза и кой излиза.

— И не оставяме никого да влезе безнаказано — добави Венера и на мен ми се стори, че ни изгледа зловещо.

Честно казано, харесвах я все по-малко и по-малко. И този път това нямаше нищо общо с лигавенето й пред Ерик.

— Страхотно! Такива м-места… обичам — изхълца Афродита.

— Браво на теб — погледна я кисело Стиви Рей — Та, докато изследвахме депото, намерихме две заключени стаи. — За мъже и за жени. Съобразихме, че сигурно са били за служителите на гарата. Открихме дори и гимнастически салон. Далас направи останалото.

Тя се отпусна уморено върху възглавницата си и кимна към Далас в смисъл «давай, разкажи им останалото». Далас сви скромно рамене, но усмивката му говореше, че знае колко важна работа е свършил.

— Просто намерих главния кран за гарата и го отворих. Тръбите все още са в добро състояние.

— И не само това, направи и друго — обади се Стиви Рей.

Той й се усмихна и аз отново усетих, че между тях има нещо. Хм, по-късно определено ще трябва да си поговорим двете.

— Ами, успях да измисля как да включа електричеството. Водните нагреватели заработиха. А благодарение на кредитната карта на Афродита се снабдихме с всичко необходимо, за да пусна осветление из тунелите. С малко усилия вече си имаме топла вода горе и електричество долу.

— Уау — извика Джак. — Това е страхотно!

— Впечатляващо — съгласи се Деймиън.

Далас продължи да се усмихва.

— Е, ще ползвате ли банята, или не? — попита Венера.

Видя ми се кисела или може би гадна, като истинска кучка. Да, «кучка» май беше по-точната дума.

— Да — ухили се доволно Джак. — С удоволствие ще си хвърля един душ преди дежурството.

— А как сте с шампоаните и балсамите? — попита Шоуни.

— Ох, момичета, това беше първото, за което помислих, след като дойдох на себе си. Не се тревожете, имам всичко необходимо — каза Крамиша, стана и избърса трохите от прилепналите по бедрата си дънки.

— Чудесно! — усмихна се Ерин. — Да вървим тогава.

Всички наставаха и тръгнаха към изхода на стаята. Аз изостанах назад.

— Хей, Зо, искаш ли отново да ми бъдеш съквартирантка? — Стиви Рей изглеждаше ужасно изтощена, но по лицето й играеше познатата стара усмивка.

— Да — отвърнах бързо.

Погледите ни се насочиха едновременно към Афродита, която все още седеше на ръба на леглото, полуизлегната върху Дарий.

— Афродита, иди да си намериш спален чувал. После можеш да се тръшнеш тук — каза Стиви Рей.

— Слушай… няма никакъв начин да спя с теб — отвърна Афродита, полагайки огромни усилия да не заваля думите. — Нашето Обвързване не е като онези. Дори и да бях хомосексуалистка, а аз не съм, ти не си мой тип.

— Не съм ти намеквала нищо такова — каза Стиви Рей. — Не ставай глупава. — Само те осведомявам. И искам да ти е ясно, че ще прекъсна това гадно Обвързване в мига, когато измисля как може да стане. — Стиви Рей въздъхна. — Не прави нещо, което може да нарани и двете ни. Достатъчно рани получих напоследък.

Слушах размяната на реплики между тях с жив интерес. Самата аз бях Обвързана известно време с човешкото си гадже Хийт, така че знаех какво е да си обвързан с човек чрез магията на кръвта. Знаех нещо и по въпроса за прекъсването на тази връзка. Беше адски болезнено.

— Зоуи, нали няма да ти се стори прекалено, ако те помоля да спреш да ме зяпаш? — провлече Афродита и ме накара да примигам виновно.

— Не те зяпам — излъгах аз.

— Както и да е, просто спри!

— Няма защо да се срамуваш от Обвързването, красавице — каза Дарий и прегърна нежно Афродита.

— Все пак е откачено, нали? — каза Стиви Рей.

Дарий й се усмихна разбиращо.

— Трябва да знаете, че има различни видове Обвързване. — И нашето не е от рода на «пий от кръвта ми и ме люби» — каза Афродита.

— Разбира се, че не е — целуна я по челото Дарий.

— Което означава, че можеш да спиш тук, без да се страхуваш, че ще те нападна — обади се Стиви Рей.

— И въпреки това ти казвам — не. Отивам с Дарий. Ще бдя на пост с него — заяви решително Афродита и вдигна наполовина празната втора бутилка с вино в странен пиянски жест.

— Дарий трябва да охранява входа към тунелите, а не да се занимава с пияния ти задник — възрази Стиви Рей

— Аз. Отивам. С. Дарий! — натърти Афродита.

— Нека да дойде с мен — предложи Дарий, опитвайки се безуспешно да скрие усмивката си. — Аз ще й намеря спален чувал. Сигурен съм, че няма да ми създава неприятности. Предпочитам да ми е пред очите.

— Мислиш, че няма да ти създава неприятности, така ли? — казах смаяно и погледнах Стиви Рей.

Двете повдигнахме вежди в синхрон и се обърнахме към него. Кълна се, че високите му изсечени скули се обагриха в розово.

— Може би има предвид друга Афродита, която не познаваме — каза със съмнение Стиви Рей.

— Хайде — изправи се Афродита и се олюля на краката си. — Знам къде държат скапаните спални чували. Не обръщай внимание на тия кокошки — тя ни изгледа сърдито, оригна се мощно, хвана Дарий за ръка и тръгна, залитайки, под звучния смях на моя милост и Стиви Рей.

Преди да се измъкне изпод одеялото на входа, Дарий се обърна през рамо към Ерик, който все още се мотаеше из стаята, почти забравен от почти всички. Почти.

— Ерик, поспи малко. Аз ще те събудя за втората смяна.

— Добре… Сигурно ще поспя… — поколеба се Ерик.

— Стаята на Далас е надолу по тунела. Сигурна съм, че няма да има нищо против да се настаниш при него — каза Стиви Рей.

— Добре. Значи ще ме търсиш там — отвърна Ерик.

Дарий кимна.

— Жрице, ще провериш ли превръзките на Стиви Рей? Ако трябва да се сменят…

— Ако трябва, ще ги сменя — прекъснах го аз. По дяволите, щом успях да помогна да извадим стрелата от гърдите й, сигурно щях да сменя и превръзката… без да повърна.

— Добре, ако имаш нужда от мен, просто кажи на някое от хлапетата…

Но думите на воина бяха прекъснати от Афродита, която събра достатъчно сили да го издърпа навън от стаята. След миг тя подаде главата си иззад одеялото, което служеше за врата, и каза:

— Лека нощ. И не ни притеснявайте — после изчезна.

— По-добре с него, отколкото с мен — измърмори Ерик, загледан в одеялото.

Не си направих труда да скрия усмивката си. Радвах се, че Ерик не се интересува повече от Афродита. Той се обърна бавно към мен, срещна очите ми и също се усмихна.

— Хей, вие двамата! Разкарайте се оттук. Отивайте при другите — извика към нас Стиви Рей, обърна се на една страна и внимателно, за да не засегне раната, се сви на кълбо.

В този момент се чу едно сърдито «мяу», една малка оранжева топка влетя в стаята и скочи на леглото до нея.

— Нала! — почеса я по главата Стиви Рей. — Липсваше ми. Нала кихна в лицето й, претърколи се три пъти на възглавницата до главата й, излегна се, включи мотора и запреде.

СПЕЦИАЛНА ЗАБЕЛЕЖКА:

Дукесата, жълтият лабрадор на Джак, е аномалия. Старк я донесе със себе си при преместването си от чикагския «Дом на нощта». После умря и Джак я осинови. После Старк се съживи, но не беше истинският Старк, защото първото нещо, което направи, беше да забие стрела в гърдите на Стиви Рей. Като следствие от този факт Дукесата все още е с Джак. И ми се струва, че той започна истински да се привързва към нея.

Но когато избягахме от «Дома на нощта», котките и Дукесата ни последваха. И гледката как Нала се намества удобно до Стиви Рей превърна стаята в удобно и уютно местенце.