— Ти изпълни своя дълг, боецо — обърна се Калона към Дарий. — Сега аз и Неферет ще се погрижим за нея — падналият ангел разтвори ръце в очакване Дарий да ме положи в тях. Заедно с движението на ръцете огромните покрити с гарванови пера криле, до този момент прибрани плътно на гърба, изшумолиха и се отвориха наполовина.

Изпитах силно желание да протегна ръка и да ги докосна, даже тайничко се зарадвах, че съм прекалено слаба, за да направя нещо друго, освен да го гледам възхитено.

— Задълженията ми не са приключили — каза Дарий. Гласът му беше не по-малко напрегнат от мускулите. — Дал съм дума да се грижа за тази млада Жрица, затова трябва да остана до нея.

— Аз също оставам — каза Афродита.

— И аз — гласът на Деймиън трепереше и се чуваш, е съвсем слабо, но ръцете му все още бяха свити в юмруци.

— Ние също оставаме — обади се Ерин и Шоуни кимна в знак на съгласие.

Сега беше ред на Неферет да се засмее.

— Нали не мислите, че ще допусна да останете при Зоуи, докато я преглеждам? — веселата нотка в миг изчезна от гласа й. — Не ставайте глупави! Дарий, вкарай я в стаята и я остави на леглото. Щом настоявате, може да я изчакате в коридора, но като ви гледам, си мисля, че е по-добре да хапнете нещо и да си починете. Вие доведохте Зоуи у дома, тя вече е на сигурно място, така че сте си изпълнили задълженията. Връщайте се в общежитието. Човешката част от града е парализирана от бурята, но ние не сме човеци. За нас животът продължава, следователно учебните занятия също продължават — тя замълча и погледна Афродита с невероятна злоба. Лицето й се изкриви, чертите й станаха толкова остри и студени, че от цялата й красота не остана и трошица. — Но ти сега си човек, нали, Афродита?

— Да — отвърна Афродита. Беше пребледняла, но вдигна брадичка и посрещна смело злия поглед на Неферет.

— Тогава принадлежиш на външния свят — вдигна ръка Неферет и посочи някъде навън.

— Не, не е вярно — намесих се аз. Щом се обърнах към нея, магията на Калона се разпръсна и аз изтрезнях. Едва успях да позная гласа си. Звучеше като шепот на трепереща старица, но Неферет ме чу и веднага се завъртя към мен. — Никс все още й изпраща видения. Мястото й е при нас.

Поздравих се, че успях да кажа всичко, въпреки че се наложи да мигам непрекъснато, защото погледът ми внезапно се замъгли от странни светещи петна.

— Видения? — дълбокият глас на Калона проряза въздуха между нас. Този път се удържах и не погледнах към него. Той стоеше толкова близо до мен, че усещах ледения полъх, който идваше от тялото му. — Какво виждаш, Афродита?

— Предупреждения за бъдещи беди — отвърна Афродита.

— Интересно — каза той, сякаш изплю думата. — Неферет, кралице моя, не си ми казвала, че в «Дома на нощта» има гадател. Преди Неферет да отговори, той продължи: — Твърде възхитително, твърде възхитително. Това може да ни е от полза.

— Но тя не е от новаците, не е и вампир, затова не принадлежи към «Дома на нощта» — гласът на Неферет беше толкова странен, че отначало не го разпознах, но после, когато примигнах няколко пъти, успях да различа езика на тялото й. Тя буквално се бе провесила на шията на Калона. Леко шокирана, осъзнах, че го съблазнява. Пред нас!

Със зяпнала уста като хипнотизирана видях как Калона протяга ръка и я гали по бузата, после надолу по дългата гладка шия, раменете и накрая по линията на гърба. Неферет потрепери от допира му, очите й се разшириха, сякаш ласката му й действаше като наркотик.

— Сигурен съм, че гадателката ще ни бъде от полза, кралице моя — каза бавно той. Все още загледана в него, тя кимна бавно. — Остани, малка пророчице — обърна се Калона към Афродита.

— Да — отвърна решително Афродита. — Ще остана.

Признавам си, че Афродита ме изненада напълно. Искам да кажа, че — да, бях ранена и вероятно бях в шок, затова не мога да виня странното си психическо състояние и предполагам, че част от хипнотичния ефект на падналия ангел върху мен се дължеше на факта, че може би умирах. Но освен мен останалите също бяха повлияни в различна степен от неговата магия. Всички, с изключение на Афродита. Тя си оставаше същата злобна кучка. Не можех да си го обясня.

— Пророчице — обърна се към нея Калона, — каза ни, че си била предупредена за бъдещи беди.

— Да — отвърна тя.

— Кажи ми какво видя, за да можем да предпазим Зоуи.

— Не съм имала видение за Зоуи, но знам, че тя трябва да е тук, защото е тежко ранена.

— Искам да те уверя, че аз също съм имал видения. Но нека те предупредя — заговори Калона. Гласът му, толкова мил и дълбок, че, честно казано, не исках нищо друго, освен да се сгуша някъде и да го слушам безкрай, изведнъж започна да се променя. Отначало промяната беше неуловима. Но докато продължаваше да говори, страхът неусетно се плъзна по вените ми, явното му раздразнение рефлектира върху мен и постепенно всички, дори и Дарий, отстъпихме крачка назад. — Ако не изпълняваш командите ми, тази жрица няма да доживее до сутринта. Сега ни остави!

Гласът му просто ме смачка и размъти още повече нестабилното ми съзнание. Отпуснах се в ръцете на Дарий и казах на Афродита:

— Направи, каквото ти казва. — Спрях за миг да си поема дъх и довърших. — Той е прав. Няма да живея дълго, ако не получа помощ.

— Подай ми Жрицата, боецо. И знай, че повече няма да моля — протегна отново ръцете си Калона.

Афродита се поколеба за миг, после протегна ръка и стисна моята.

— Ще се върнем, когато си по-добре.

Стисна още веднъж ръката ми и аз усетих как духът се връща при мен.

Исках да извикам «Не!». Афродита трябваше да задържи елемента, имаше нужда от защитата му, но докато се опитвах да изкарам глас от себе си, тя вече беше при Деймиън, сочеше ме с пръст и говореше:

— Вземи си довиждане със Зоуи и й пожелай скорошно оздравяване.

Той я погледна и тя му кимна леко. После се обърна към мен, хвана ръката ми и също я стисна.

— Оправяй се, Зо — каза тихо и когато ме пусна, усетих да ме облъхва слаб ветрец.

— Хайде и вие — махна към близначките Афродита.

Шоуни пое едната ми ръка, Ерин — другата.

— Ще се върнем за теб, Зо — каза Ерин.

Те се отдалечиха, а аз приех лятната топлина и свежия прочистващ дъжд в сърцето си.

— Стига сантиментални глезотии. Сега я поемам аз — и преди да си поема дъх, Калона ме взе от ръцете на Дарий. Сгушена до голите му гърди, аз затворих очи и докато потръпвах от допира на прекрасното му хладно тяло, приемах силата на природните стихии.

— Ще чакам тук — чух гласа на Дарий, докато вратата се затваряше с решителен звук, отделяйки ме от приятелите ми и оставяйки ме в ръцете на моите врагове — един паднал ангел и чудовищното птицеподобно, създадено от него.

После направих нещо, което до този момент ми се бе случвало само два пъти. Припаднах.

Първото нещо, което усетих, беше хладината на колосаните чаршафи по голото ми тяло. Което означаваше, че нямах никакви дрехи по себе си. В същия момент всичко в мен закрещя да не отварям очи, да продължавам да дишам дълбоко. Трябваше да остана «в безсъзнание». Притихнала на леглото, аз се опитах да направя инвентаризация на тялото си. Дългата рана на гърдите сега ме болеше значително по-малко, отколкото преди да припадна. Включих в проучването си всички сетива (освен зрението, разбира се) и скоро усетих присъствието на Духа, Въздуха, Водата и Огъня. Елементите не заявяваха с нищо присъствието си и не бяха видими, но аз ги усещах около себе си. Те успокояваха болката, укрепваха силите ми и заедно с това усилваха тревогата ми за останалите. «Върнете се при тях!», заповядах им без глас и усетих, че ме напускат, макар и неохотно. Всички, с изключение на Духа. Щеше ми се да въздъхна дълбоко и да извъртя очи, но вместо това се концентрирах върху задачата си. «Дух, иди при Афродита и остани при нея». Почти веднага усетих отсъствието на мощния елемент. Вероятно бях помръднала неволно, докато е напускал тялото ми, защото из стаята веднага се разнесе гласът на Неферет. Идваше някъде от долния край на леглото ми.