Изпъшках ядосано:

— Нямах предвид това! Вече ти казах, че има различни видове Обвързване. Връзката ми с Хийт е физическа, но ние се харесваме от години. Права ли съм, ако кажа, че Стиви Рей никога не те е привличала физически?

— Разбира се, мамка му — изръмжа Афродита.

— И двете притежавате психически умения. Съвсем логично е връзката ви да е ментална, а не физическа — казах аз.

— Добре. Радвам се, че си го разбрала. Ето защо усетих, че те лъже, когато каза, че онези червени хлапета, с които ни запозна, са единствените из тунелите. Те са много повече. Стиви Рей ги познава и поддържа връзка с тях.

— Сигурна ли си в това?

— Абсолютно и напълно — каза тя.

— Не мога сега да се тревожа и за тях, но това обяснява някои от сенките, които видях долу. Мярнах същата аура, каквато видяхме около Стиви Рей. Но това може да почака, докато се измъкнем оттук — казах, но ми стана мъчно, че НДП ме лъже.

— Мразя да нося лоши новини, но да знаеш, че Стиви Рей има повече тайни, отколкото Парис Хилтън — чанти. И за да не са само лоши, мога да те успокоя, че приятелката ти и гаджетата ти ще се измъкнат оттам и онези птичи изроди ще останат с пръст в уста.

— Да се надяваме — въздъхнах и смачках салфетката в шепата си.

— Ей — каза приятелски Афродита. — Недей да полудяваш от тази работа със Стиви Рей. Тя наистина има тайни, но мога да ти се закълна, че те обича. Знам също, че е избрала да е на страната на добрите, въпреки че понякога й е много трудно.

— Знам — въздъхнах уморено. — Сигурно има сериозна причина да не ми казва за другите червени. И на мен ми се е случвало да имам тайни от приятелите си — «Да — си казах наум, — и така обърках всичко».

— Добре. Но не си увесила нос само заради Стиви Рей. Изглежда, че имаш нужда от хапчета за смях, за да се развеселиш — тя ме огледа внимателно и вдигна вежди. — Ох, разбрах. Имаш проблеми с гаджето. Или може би е по-правилно да кажа — с гаджетата?

— Колкото и да ми е неприятно, в случая е правилно да използваш множествено число.

— Някога имахме нещо с Ерик, но всичко свърши, така че можеш да споделиш, ако искаш.

Погледнах я и си помислих: каква ирония! Можех да говоря свободно единствено с нея.

— Не съм сигурна, че искам да съм с Ерик — изтърсих изведнъж.

Очите й се разшириха леко, но тонът й не се промени.

— Притиска те да правите секс, нали? Свих рамене.

— Да… не. Нещо такова. Но не е само това — наведох се напред и сниших глас. — Афродита, той държал ли се е някога грубо с теб, или да те е ревнувал безумно?

Тя извъртя подигравателно устни.

— Опита се. Само че аз не мога да понасям подобни сцени на ревност — тя замълча, после каза сериозно: — Ти също не бива да ги търпиш, Зо.

— Знам, не бих могла — въздъхнах пак. — Отваря ми се доста работа, след като свършим с тази бъркотия тук.

— Наистина ще ти се наложи след тази бъркотия да оправиш и онази — каза тя и нави спагетите на вилицата си.

— Добре, хайде да запретнем ръкави и да се справим първо с тази бъркотия, за да мога спокойно да се заема с личната си драма. Кажи на Дарий тази нощ да се приготви за бой. Той е наясно, че Калона ще побеснее, като разбере, че ни няма. Каза ми го снощи.

— Не, каза, че Калона ще побеснее, ако ти изчезнеш оттук. Този тип наистина си пада по теб.

— Знам, но се надявам да го преодолее.

— Спомняш ли си онова стихотворение, което Крамиша ти даде, преди да излезем от тунелите? Беше нещо като формула. Учеше ни как да се отървем от Калона.

— Може да е формула, но аз не я разбирам.

Не исках да си призная, че изобщо не се бях сещала за стихотворенията на Крамиша. Цялото ми внимание беше насочено към второто стихотворение и възможността да помогна на Старк да си върне човечността. Този факт предизвика остра болка в стомаха ми. Ами ако Старк нарочно ми отвличаше вниманието от главната цел? Ако се бе държал така нарочно, за да се увлека дотолкова, че да спра да мисля за първото стихотворение и за всичко останало? И да не мога да измисля начин да избягаме оттук?

— Виж, напоследък наистина ти се събра много. Но мисля, че можем да обобщим проблемите ти и да ги сведем до една-единствена дума — каза Афродита.

Спогледахме се и произнесохме в един глас:

— Момчета.

Тя изсумтя, а аз се закикотих истерично.

— Да се надяваме, че един ден всичко това ще отмине и най-големият ти проблем ще останат единствено те.

— Афродита се поколеба и каза по-тихо:

— Моля се акълът ти да не е още при Старк.

Свих рамене и загребах цяла камара спагети.

— Виж, поразпитах наоколо и мога да ти кажа, че момчето е кофти. Забрави за него — втренчи се в мен тя.

Преглътнах, подъвках още малко и преглътнах отново. Погледът на Афродита продължаваше да ме изучава.

— Стихотворението може да не е било за него — каза упорито.

— Знам.

— Наистина ли? Виж, по-добре се концентрирай, измъкни ни от това скапано място и унищожи Калона… или поне го накарай да се махне оттук. Мисли за това. Остави Старк, Ерик, Хийт и дори Стиви Рей за по-късно.

— Да, права си — кимнах аз. — Ще мисля за тях по-късно.

— Добре. Знам колко ти беше тежко онази нощ, когато Старк умря. Но трябва да проумееш, че този Старк, който размахва мускули нагоре-надолу и се държи като истински кретен, който използва момичетата и ги захвърля, чука ги физически и изнасилва и психиката им, не е момчето, което умря в ръцете ти.

— Ами ако е същото момче, но има нужда от Промяна, като Стиви Рей?

— А, не, нямам никакво намерение да давам още от човечността си, за да спасявам някакво си леке. Мамка му, Зоуи, не ме ли чуваш? Ерик е сто пъти по-добър от Старк.

— Чувам те — казах и поех дълбоко въздух. — Добре, забравям за всички момчета и се съсредоточавам върху бягството и върху изгонването на Калона.

— Точно така. Гаджетата после.

— Добре.

— Както и проблемът с НДП.

— Добре — казах.

— Добре — отвърна тя.

Заехме се с обяда си. Бях твърдо решена да изпълня обещанието си. Щях да се справя с личните си проблеми, но по-късно. Обаче щях. Или поне така си мислех.

Мислех, че часът по актьорско майсторство ще мине леко. Един от стадото вероятно щеше да поеме часовете на временно назначения след убийството на професор Нолан Ерик. Седнах на чина зад Бека със странно чувство, че ще видя разстроения Ерик да ме изкарва пред класа, да ме атакува с опити да ме прелъсти и да ме унижава пред всички.

— Боже мой! Не ме поиска. Въпреки че го желаех толкова много!

Сърдитата забележка на Бека ме откъсна от мислите за Ерик. Развълнувана и задъхана, тя говореше с едно момиче от другата редица. Казваше се Каси и беше от пети подготвителен клас. Помнех я от Националния конкурс за монолози на Шекспир, спечелен от Ерик. Тя се класира на двайсет и пето място. Всички деца от класа по актьорско майсторство се движеха заедно, но днес тя не беше шекспирова героиня, а малко неприятно кискащо се същество.

— С мен също не е бил. Но ти казвам, че откакто ме ухапа, си умирам да посмуча малко кръв от него — каза Каси и избухна в неестествен нервен кикот. Отново.

— За кого говорите? — попитах, въпреки че вече знаех.

— За Старк, разбира се. Той е най-готиното момче в «Дома на нощта». Ако не броим Калона — отвърна Бека.

— И двамата са АВГ — добави Каси.

— Какво е АВГ?

— Абсолютно и влудяващо готини.

Разбрах, че е по-добре да си мълча. Тия двете със сигурност бяха с промит мозък, затова нямаше смисъл да си чеша езика, но не можех да остана безразлична и, да, признавам си, че голяма част от яда ми се дължеше на обхваналата ме ревност.

— Бека, извинявай — срязах я остро аз, — но с Дарий не ти ли спасихме съвсем наскоро задника от този абсолютно и влудяващо готин тип? Тогава ти цивреше като бебе и цялата беше в сълзи и сополи.