Нарочно наблегнах на всяка дума и я изгледах продължително. После сложих чашата със смесената с вино кръв в ръцете й. Лицето й постепенно се промени, тя примига и се огледа объркано. Повдигнах чашата до устните й и щом усети вкуса, тя загълта лакомо. Докато надигаше чашата, аз си позволих да хвърля един бегъл поглед към Афродита, която все още беше в прегръдките на Дарий. Изглеждаше добре, може би малко замаяна, но нищо повече. И гледаше Стиви Рей с широко отворени очи.

Взирайки се в опулената Афродита, аз усетих леки вълнички на страх да прибягват по гърба ми, което беше сигурен знак, че се задава нещо страшно. Но бързо насочих вниманието си към шашнатите си приятели.

— Деймиън! — опитах се да бъда строга и делова. — Стиви Рей има нужда от чиста блуза. Ще намериш ли една?

— Погледни в купа с прането. Видях, че там има няколко чисти блузи — обади се между глътките Стиви Рей, която междувременно бе възвърнала нормалния израз на лицето си и вече приличаше на себе си. Тя посочи с трепереща ръка към една купчина с дрехи, Деймиън кимна и отиде натам.

— Дай да видя китката ти — каза Дарий на Афродита.

Тя обърна гръб на близначките и Джак и му подаде мълчаливо ръката си, така че единствено аз успях да видя какво направи той. Воинът вдигна китката й до устата си и без да сваля поглед от нея, плъзна език по белезите от зъбите на Стиви Рей, където все още се виждаха капчици кръв. Тя притаи дъх и се разтрепери, но в мига, когато езикът му докосна раната, кървенето спря. Наблюдавах внимателно и не пропуснах внезапната изненада в очите на Дарий.

— По дяволите! — чух тихия глас на Афродита. — Истина е, нали?

— Истина е — отвърна той тихо, така че да го чуе само тя. И аз.

— Триста дяволи! — измърмори тя и лицето й потъмня.

Той се усмихна и аз видях ясно закачливото пламъче в очите му. Целуна нежно китката й и каза:

— Няма значение. Това няма да ни раздели.

— Обещаваш ли?

— Давам ти думата си. Ти постъпи правилно, красавице. Твоята кръв спаси живота й.

И в този момент успях да видя истинската Афродита без обичайната маска на коравосърдечна кучка. Тя поклати леко глава. В усмивката й проблесна искрено удивление, радост и, разбира се, и сарказъм, но в много по-малка степен.

— Нямам представа защо ми беше да спасявам дебелия задник на тази селянка. Знам само, че напоследък бях наистина, ама наистина лоша и трябваше някак си да компенсирам тази купчина глупости, която сътворих.

Тя се закашля, после прокара бавно опакото на ръката си по челото на Дарий.

— Искаш ли да пийнеш нещо? — попитах я аз, докато се чудех за какво, по дяволите, говорят тези двамата.

— Да — изненада ме Стиви Рей, като отговори вместо Афродита.

— Ето ти блуза — каза Деймиън, който се бе приближил към леглото на полуголата Стиви Рей.

— Благодаря — усмихнах му се вместо нея, взех блузата от ръцете му и я хвърлих на Стиви Рей. После се обърнах към близначките. Онези няколко глътки кръв започнаха да си вършат работата. Умората, трупана от мига, когато трябваше да призова петте елемента и да ги държа под контрол, докато избягаме от, Дома на нощта, най-после се отми от тялото ми дотолкова, че да започна отново да мисля нормално.

— Добре, приятели, донесете виното и кръвта насам. Имате ли още една чаша за Афродита?

Афродита изпревари отговора на близначките.

— Не искам кръв. Стане ли дума за кръв, в главата ми се завърта една-единствена дума: гадост. Но бих пийнала някакъв алкохол.

— Нямаме друга чаша — вдигна рамене Ерин. — Ще й се наложи да лочи от бутилката, като селянка.

— Мнооого съжалявам — добави с удоволствие Шоуни и връчи бутилката на Афродита. — Понеже си човек, ще ни обясниш ли какво е вампир да ти смуче кръвта?

— Да, любознателни дами като нас се интересуват от такива работи, защото изглеждаше, че ти е приятно. Не знаехме, че можеш да се друсаш по този начин.

— Тъпо-знателните дами май не са внимавали много в часовете по социология на вампирите — изкриви устни Афродита и надигна бутилката с вино.

— Аз прочетох раздела по психология в наръчника за новаците — зае се да ни обясни Деймиън. — Слюнката на вампира съдържа коагуланти, антикоагуланти и ендорфини, които действат на определени центрове в мозъка на вампира и на човека. Афродита е права. Трябва да внимавате повече в часовете. Училището не е само място за социални контакти — завърши превзето той и Джак кимна ентусиазирано.

— Колко жалко, сестра ми, че при цялата олелия горе — освобождаването на падналия ангел и неговите демонични синове, както и хаоса в «Дома на нощта», за известно време няма да имаме учебни занятия — въздъхна престорено Шоуни.

— Да, сестра ми — отвърна Ерин. — Но това означава, че поне за известно време няма да имаме нужда от кралицата на умниците Деймиън и нейното нравоучение.

— Значи можем да го хванем и да му смъкнем скалпа? Какво ще кажеш? — погледна я Шоуни.

— Фасулска работа — кимна Ерин.

— Страхотно, няма що! Да пия скапано вино направо от бутилката! Да ме смуче някаква селска вампирка. И то отново. А на всичкото отгоре да слушам кудкудякането на тези двете — въздъхна тя и веднага ми заприлича на старата злобна кучка. Поклати глава театрално, седна тежко на леглото до Дарий и продължи: — Поне ще мога да се натряскам като нормално човешко същество. И ако имам късмет, ще остана в това състояние и през следващите десет години.

— Няма да стигне виното.

Всички погледнаха към покрития с одеялото отвор. В същия момент едно червено хлапе от женски пол влезе в стаята, последвано от няколко други, които се скупчиха в сенките зад нея. — И това не е евтино вино. Аз не правя нищо евтино.

Както казах, всички зяпаха към червеното хлапе, но аз все още следях престрелката между Афродита и близначките (готова да въдворя ред с едно: «Затваряйте си устата»), затова видях ясно неудобството в очите й, но всичко беше само за миг. Тя се овладя бързо и каза подчертано равнодушно:

— За сведение на кокошарника — това е Венера. Няма как да не си спомняте за съквартирантката ми, която умря преди шест месеца.

— Но обявяването ми за мъртва явно е било преждевременно — заяви спокойно русото маце.

После се случи нещо странно. Венера замлъкна и помириса въздуха. Вдигна брадичка, сбърчи нос и подуши буквално като куче — с няколко остри резки вдишвания по посока на Афродита. Червените хлапета зад нея последваха примера й и също замърдаха нос. Сините очи на мацето се разшириха и то каза с едва прикрит присмех:

— Виж ти, виж ти! Колко интересно…

— Венера, недей… — започна Стиви Рей, но Афродита я прекъсна.

— Няма значение. Какво пък, нека всички научат.

Блондинката продължи с ехидна усмивка:

— Тъкмо щях да кажа: колко интересно, че Стиви Рей и Афродита са се Обвързали.

Трябваше да стисна зъби, за да не зяпна от изумление, както направиха близначките.

— Боже мой! Обвързани? Наистина ли? — извика Джак.

Афродита сви рамене.

— Явно е наистина.

Стори ми се, че демонстрира прекален непукизъм. Старателно избягваше да гледа към Стиви Рей, но явно това беше само мое мнение. Мисля, че успя да заблуди всички останали.

— Фрасни ми един шамар да дойда на себе си — каза Шоуни.

— Само ако и ти ме фраснеш — обърна се към нея Ерин и двете избухнаха в истеричен смях.

— Наистина е интересно — нададе глас Деймиън, за да надвика кикота на близначките.

— И аз мисля така — присъедини се към него Джак. — По някакъв шантав, извратен начин.

— Май че съдбата най-после си го върна на Афродита — изсумтя Венера и красивото й личице изведнъж доби змийско излъчване.

— Млъквай, Венера! Афродита току-що ми спаси живота. Отново. И не е честно да се държиш така гадно с нея — ядоса се Стиви Рей.

Афродита най-после погледна към нея и каза измъчено.

— Не го прави.