— Поет какво? — наостри уши Афродита.

Крамиша я погледна войнствено. — Зоуи ме направи вампир поет лауреат.

Афродита отвори уста, но аз я изпреварих:

— Тъкмо сме се събрали и моментът е подходящ моят Съвет на префектите да гласува за удостояването на Крамиша със званието Поет Лауреат — първо се обърнах към Деймиън. — Какъв е твоят вот?

— Определено «да» — отвърна той.

— Аз също съм «за» — каза Шоуни.

— И аз. Радваме се, че имаме жена за поет лауреат — каза Ерин.

— Аз вече гласувах за нея — каза Ерик.

Всички се обърнахме към Афродита. — Добре де, «да» — изсумтя тя.

— Гарантирам, че Стиви Рей също ще гласува положително — завърших аз. — Значи вече можем да те обявим официално за поет лауреат.

Всички се усмихнахме на Крамиша, която се разтопи от удоволствие.

— Добре, нека сега да обобщим — върна ни Деймиън на темата. — Всички приехме, че първото стихотворение на Крамиша ни казва как Калона би могъл да бъде прогонен, въпреки че не разбираме как това може да стане. Второто говори, че Зоуи може някак си да спаси Старк, когато се върне в «Дома на нощта».

— Да, поне така звучи — казах и връчих листовете със стихотворенията на Афродита. — Сложи ги в чантата ми, ако обичаш.

Тя кимна, сгъна ги старателно и ги пъхна в сладката ми малка чанта.

— Щеше ми се инструкциите в стихотворенията да са по-ясни — въздъхнах безпомощно.

— Мисля, че трябва да обърнеш сериозно внимание на Старк — каза Деймиън.

— Най-малкото тя трябва да потърси доказателство, че може стихотворението да се отнася за него — каза Ерик. — В него се говори за дълбока рана и точно сега това е повече от поетична метафора.

Заслушах се в отговора на Деймиън, който беше само наполовина съгласен с него, и неволно избягах от пронизващите сини очи на Ерик право в тъжния кафяв поглед на Хийт, който каза отчаяно:

— Нека да позная. Старк е друг твой кандидат за гадже, нали?

Аз не отговорих и той отпи нова дълга глътка от бутилката.

— Ами, какво да ти кажа, Хийт? — обади се Джак вместо мен. Седна на леглото до него и го потупа съчувствено. — Старк също е от новаците и беше нещо като приятел на Зоуи, преди да умре и да се съживи. Отскоро е при нас, така че никой не го познава много добре.

— Но ти знаеше за него неща, за които ние нямахме представа — погледна ме Деймиън. — Например, че Никс му е дала дарбата никога да не пропуска целта си.

— Да, разбрах някои неща, за които бяха информирани само Неферет и преподавателите — отвърнах, като се стараех да не гледам към Хийт, който продължаваше да надига бутилката, нито към нещастния Ерик.

— Аз съм преподавател, но не знаех за дарбата му — засече ме той.

Затворих очи и отпуснах глава върху възглавницата.

— Може би Неферет го е скрила от вас — казах съвсем отпаднала.

— След като е било секретна информация, защо новакът ще го споделя с теб? — продължи Деймиън.

Ядосах се, че ме карат да се чувствам като на разпит, и не отговорих. Останах със затворени очи и си представих мачовската полуусмивка на Старк и онова внезапно чувство, че съм свързана с него по специален начин. Беше толкова силно, че се наведох и го целунах, докато умираше в ръцете ми.

— Може ли да помълчим за малко? — казах, за да ми дадат малко време за размисъл. Докато приятелите ми — всички, освен моя «благоверен консорт «и евентуалният ми «партньор» — мънкаха някакви извинения, аз продължих да лежа със затворени очи и да се моля с цялото си сърце да оздравея възможно най-бързо, защото отново се намирах в любовен четириъгълник с три момчета. Без да броим Калона.

По дяволите…

Стиви Рей се появи и спря всички разговори за Старк.

— Тук сме — каза тя. — Ерик, трябва да занесеш Зоуи до горе. Останалите стойте и ни чакайте. Дарий е отзад на паркинга.

— Камионът на Хийт няма да ни побере всичките — казах и отворих с мъка натежалите си клепачи.

— Няма да се наложи. Намерихме нещо по-добро — отвърна тя и преди да попитам, продължи: — Дарий каза, че Зо трябва да ухапе още веднъж Хийт. За няколко глътки преди път. По негови изчисления трябва отново да си отмаляла.

— Не, не, добре съм. Хайде да тръгваме — казах бързо.

Да, наистина се чувствах зле, и то много. И не, не исках отново да ухапя Хийт. Добре де, не че наистина не исках, но мислех, че не е правилно да го правя сега, когато той беше толкова разстроен.

— Просто го направи — чух го да казва и след миг беше до мен. Бутилката с виното все още беше в ръката му. Не ме погледна изобщо. Цялото му внимание беше насочено към Ерик. Протегна ръката си към него и каза — Срежи ме.

— С удоволствие — отвърна Ерик.

— Не! Не съм съгласна — продължих да протестирам.

С едно светкавично движение Ерик поряза китката на Хийт и миризмата на кръвта му ме блъсна в главата. Затворих очи и стисках зъби, за да потисна желанието и нуждата, които изгаряха вътрешностите ми при всяко вдишване. Някой вдигна главата ми и силните топли бедра на Хийт отново се превърнаха в моя възглавница. Той обви ръка около мен, така че разрезът да се окаже точно под носа ми. Отворих очи и борейки се с крещящото в главата ми желание, го погледнах в очите. Той се взираше в нищото пред себе си.

— Хийт, не мога да взема нищо от теб, ако ти не искаш да ми го дадеш.

Той сведе поглед към мен и аз видях как по изразителното му лице преминават различни чувства, но най-силното от всички беше тъга. Заговори с глас, който беше толкова отчаян, колкото бях самата аз:

— Няма нещо, което да не искам да ти дам, Зи. Ще го разбереш ли най-после? Искам само да ми оставиш малко гордост.

Думите му се забиха в сърцето ми като отровни стрели.

— Обичам те, Хийт. Знаеш го.

Той се усмихна и лицето му омекна.

— Щастлив съм да го чуя — каза той, после се обърна към Ерик. — Чу ли това, фукльо? Тя ме обича. И запомни, няма значение за колко велик и силен се мислиш, ти никога няма да можеш да направиш това за нея. — и притисна направения от Ерик разрез към устните ми.

— Да, виждам какво правиш за нея и може би ще се наложи да свикна с него, но не е нужно постоянно да ми го навираш в лицето — изръмжа Ерик, хвърли ядосано одеялото, което бе махнал от Хийт, и излезе от стаята.

— Не мисли за него сега — каза нежно Хийт и погали косата ми. — Пий от мен и вярвай, че това ще ти помогне.

Преместих поглед от входа към милите очи на Хийт, с лек стон се предадох на неистовата нужда, която разкъсваше цялото ми същество, и засмуках кръв и енергия, и живот, и страст, и желание. Затворих отново очи, този път, заради блаженството, което се разля по цялото ми тяло заедно с неговата кръв. Чух, че от устата му излезе стон, който изразяваше не по-малко блаженство от моето, тялото му се уви около мен и ръката му се притисна по-силно към устните ми. Той зашепна в ухото ми мили думи, макар и не съвсем разбираеми.

Главата ми вече се бе замаяла, когато някой издърпа ръката му от мен. Усетих прилив на сили, въпреки че раната изгаряше гърдите ми. Имах чувството, че някой е запалил огън върху тях. В същия миг ми се зави свят, а устните ми се разтегнаха в пиянска усмивка.

— Не изглежда добре — разтревожи се Крамиша.

— Но се чувствам добре. Дори много добре. Нали, Деймиън-Шеймиън? — изкисках се аз. Това засили болката и аз побързах да стисна устни, за да спра смеха.

— Какво й става? — попита Джак.

— Не знам, но нещо определено не е наред — поклати глава Деймиън.

— Знам какво не е наред — каза Стиви Рей. — Тя е пияна.

— Ха-ха! Аз не обичам да пия — казах и се оригнах мощно — Упс, извинявайте…

— Но гаджето й е пияно. А тя току-що пи от него — каза Шоуни.

— Значи Зоуи също се е натаралянкала — заключи Ерин.

Двете с Шоуни хванаха под ръка клатушкащия се Хийт и го поведоха обратно към леглото.

— Аз не съм пиян — възпротиви се той. — Не още. И се просна на леглото.