Моментално отдръпнах устни от ръката му. Хийт! Божичко, дали не го убих? Изплашена, аз се опитах да седна, но болката ме преряза и спря движението ми.

— Човекът е добре, Жрице — успокои ме Дарий. — Сега затвори раната му, за да не губи повече кръв.

Машинално прокарах език по разреза и по голямата рана, която му бях направила, докато забивах зъби в него, като не спирах да повтарям наум: Моля те, Хийт, спри да кървиш, спри да кървиш! Когато прибрах език, раната от ножа и белезите от зъбите вече не кървяха.

— Може да разпуснеш кръга — каза Дарий и погледна към Афродита, която ме зяпаше с неприкрито любопитство.

«Виж — исках да й кажа, — има различни видове Обвързване. Връзката между мен и Хийт няма нищо общо с тази между теб и Стиви Рей. «Но не успях да събера сили, за да отворя уста. Всъщност нямах желание да се изправя пред милионите въпроси, които без съмнение тя имаше към мен. Освен това видях, че преди да се обърне към приятелите ми, да благодари на всеки от тях и да освободи елементите, тя изпрати изпълнена с обещания усмивка към Дарий и си спомних, че първото Обвързване с Хийт бе прекъснато в мига, когато си легнах с Лорън. Ясно беше, че този, който щеше да се бори с въпросите й, е Дарий. И по трепетния поглед, с който й отвърна на усмивката, разбрах, че този разпит ще му бъде много по-приятен отколкото на мен.

Докато ухилената до уши Афродита затваряше кръга, воинът се зае с Хийт.

— Ерик, помогни ми да го сложим на леглото — каза той.

С каменно лице Ерик вдигна главата ми от коленете на Хийт, пренесе го с помощта на Дарий до леглото и го остави на наскоро овакантеното от Джак място (който гледаше всичко с широко отворени очи и трескаво галеше главата на Дукесата). Дарий се съжали над него и му предложи:

— Джак, иди да си намериш нещо за ядене. Ох, и намери още от виното на Венера. И предупреди червените хлапета да стоят настрана от Хийт — добави бързо, преди Джак да кимне и да офейка от стаята с Дукесата по петите си.

— Те няма да го атакуват — каза Стиви Рей, дойде до мен и хвана ръката ми. — Особено сега, когато отново е обвързан със Зоуи. Кръвта му вече не мирише хубаво.

— Сега нямам време да проверявам теорията ти — тросна й се Дарий. Приближи към мен, огледа отново раната и кимна доволно. — Добре, кръвта е спряла.

— Ще се доверя на думите ти. Не искам да поглеждам натам — казах аз. Бях на седмото небе, че гласът ми се бе възвърнал, въпреки че беше слаб и трепереше. Погледнах към приятелите и се усмихнах. — Благодаря ви за кръга!

Всички закимаха и ме наобиколиха.

— Не! — вдигна ръка Дарий и спря ентусиазма им. — Трябва ми пространство, за да работя на спокойствие. Афродита, намери от онзи комплект готовата превръзка и ми я донеси.

— Хей, спрях ли да умирам? — попитах го аз.

Воинът вдигна поглед от раната към мен и аз видях облекчение в очите му, което ми каза ясно колко близо съм била до смъртта.

— Няма да умреш… — каза той и остана с отворена уста, сякаш имаше да каже още нещо.

— Но? — погледнах го уплашено аз.

— Няма никакво, но — каза бързо Стиви Рей. — Ти няма да умреш и точка.

Продължих да гледам Дарий и той най-после довърши изречението си:

— Но за да се възстановиш напълно, ти трябва повече помощ, отколкото аз мога да ти дам.

— Какво имаш предвид под «повече помощ»? — попита Афродита и се приближи, стиснала в ръка набор от странно изглеждащи превързочни материали.

Дарий въздъхна.

— Раната е жестока. Човешката кръв й спаси живота, като замести изгубената й кръв и я подсили достатъчно, за да може да приеме помощта на елементите, но дори и Зоуи не би могла да се възстанови с такава дълбока рана. Все още е новачка, но дори да беше зрял вампир, не би могла да се изправи на крака с рана като тази.

— Но сега изглежда по-добре и разговаря с нас — възрази Деймиън. — Хей, аз съм тук и ви чувам — обадих се аз. Дарий кимна.

— Това е добре, но раната трябва да се зашие, за да може да се затвори и заздравее.

— Ами тези? — Афродита вдигна превръзката — няма ли да помогнат?

— Това е само временно решение. Трябва й истински шев.

— Тогава ме заший — опитах се да покажа смелост, въпреки че при мисълта за голямата игла ми се прииска да повърна, да се разплача или и двете.

— В комплекта няма конци — обясни Дарий.

— Не може ли да намерим отнякъде? — попита Ерик, като гледаше навсякъде, но не и в мен. — Мога да отида с камиона на Хийт до някоя болница и Стиви Рей да наложи нейния психически контрол на лекарите там. Ще донесем, каквото трябва, и ще можеш да я зашиеш.

— Да, можем да свършим тази работа. Ако искате, мога дори да ви доведа доктор. После ще изтрием паметта му и ще го върнем — предложи Стиви Рей.

— Добре, Стиви Рей, това може и да става — казах, леко притеснена, че си говорим за отвличане и промиване на мозъци.

— Но на мен не ми харесва.

— Проблемът не е толкова прост — отвърна Дарий.

— Я ми обяснете какво му е сложното — повдигна се на лакът Хийт. Макар и в ужасно състояние, той намери сили да ми се усмихне.

— На Зоуи й трябва повече от лекарска грижа. Тя трябва да бъде сред възрастни вампири, за да прескочи трапа.

— Чакай малко — обадих се аз. — Нали каза, че съм свършила с умирането?

— Да, що се отнася до конкретната рана. Но ако не си сред сборище от вампири, което значи повече от един, двама или трима от нас, щетите, нанесени на организма ти, ще те оставят без енергия и тялото ти ще започне да отхвърля Промяната — воинът замълча за момент, за да даде възможност на мозъците ни да смелят казаното, после продължи тихо. — И ще умреш от това. Може да се завърнеш при нас като Стиви Рей и останалите червени хлапета, но може и изобщо да не се върнеш.

— Или да се завърнеш като оня ненормалник Старк и да ни избиеш — добави Афродита.

— Така че просто нямаш друг избор — продължи Дарий. — Трябва да те върнем в «Дома на нощта».

— Отврат! — простенах аз.

— Но тя не може да се върне. Калона е там — поклати глава Ерин.

— Да не споменаваме за гарваните-демони — добави Шоуни.

— Нали един от тях й причини това? — намеси се и Ерик. — Така ли беше, Хийт?

— Да. Чудовището беше отвратително — кимна Хийт.

Видях, че надига една кутия с бира, която Ерик му подаде, докато го гледаше как се тъпче с «Доритос». Зарадвах се за него. Изглеждаше много по-добре, почти приличаше на себе си, което доказва, че «Доритос «и бирата наистина са здравословни храни.

— Може да я нападнат отново, затова си мисля, че ако я върнем там, няма да е безопасно за нея. Така ще им дадем възможност да я довършат — каза Ерик.

— Може и да не стане така — замислих се аз. — Гарванът не ме нападна, не и с умисъл. Искаше да атакува Хийт и аз му се изпречих на пътя. Всъщност се ужаси, когато видя, че ме е наранил.

— Защото каза, че баща му те е търсел — кимна Хийт. — Сега си спомням ясно. Той направо полудя от страх, че те е наранил. Зоуи, много съжалявам! Едва не умря заради мен.

— Казах ли ти аз? — извика в лицето му Афродита. — Всичко е станало по твоя вина. Не трябваше да си там!

— Споко, Афродита — извиках. Исках да вдигна ръка, за да я накарам да замълчи, но Дарий ме спря с едно «не мърдай». И беше прав, защото наистина болеше много, когато се движех. Затова реших да зарежа жестовете и да се справя само с думи, което щеше да бъде трудна работа. — Продължаваш да нападаш Хийт. Какво толкова ти е направил?

Тя ме погледна и мога да се закълна, че се смути… Афродита се смути!

— Какво става, Афродита? — изгледах я строго. Вместо нея чух Стиви Рей да въздъхва и да казва:

— Става й. Нали е момичето с виденията, дето знае всичко? Само че този път се оказа на тъмно.

— Я не ровичкай в мозъка ми! — ядоса се Афродита.

— Ами тогава отговори на въпроса на Зоуи. В момента е прекалено зле, за да го изкара сама от главата ти — сви рамене Стиви Рей.