— Зоуи, гледай в мен! — заговори Ерик.

Дарий забеляза, че гледам раната, и побърза да притисне към нея голямо парче марля. Ерик хвана брадичката ми, извъртя я и ме принуди да го погледна.

— Ще се оправиш, Зо. Трябва да се оправиш.

— Да, Зи. Само не гледай надолу — додаде Хийт. — Нали си спомняш какво ми казваше, когато се контузех на игрището? Казваше ми: «Не го гледай и няма да те боли толкова».

Ерик пусна брадичката ми и аз успях да кимна. Ако можех да говоря, щях да кажа и на двамата: По дяволите, не! Не бих я погледнала повече за нищо на света. Вече ме бе изплашила до смърт. Нямаше защо да си изкарвам ангелите за втори път.

— Заемете се с кръга — заповяда Дарий.

— Готови сме — отвърна Деймиън.

Огледах се (като старателно избягвах да гледам към гърдите си) и видях, че Деймиън, Стиви Рей и близначките са заели позиции.

— Тогава започвайте, в името на богинята! — извика Дарий.

Настъпи неловка тишина. След дълго мълчание Ерин се престраши.

— Досега винаги Зоуи е водела. Ние не знаем как.

— Аз ще го направя. — Афродита влезе в кръга и се приближи към Деймиън. Той я погледна и дори и аз с размътения си поглед видях съмнение в очите му, но тя продължи уверено. — Не е необходимо да си новак или възрастен вампир, за да призовеш елементите. Трябва само да си свързан с Никс. Аз съм свързана с нея — огледа всички поред и добави: — Но вие трябва да ме подкрепите.

Деймиън ме погледна въпросително. Усилието изсмука и последните ми сили, но успях да му кимна утвърдително. Той ми се усмихна и на свой ред ми кимна.

— Аз съм с теб — каза на Афродита.

Тя премести поглед към близначките.

— И ние сме с теб — отвърна Ерин и за двете.

Накрая Афродита се обърна към Стиви Рей, която избърса сълзите си, усмихна ми се широко и й каза:

— Афродита, ти ми спаси два пъти живота. Вярвам, че ще направиш същото и за Зоуи.

Лицето на Афродита пламна, брадичката й се вирна нагоре, раменете й се изпънаха и разбрах, че за пръв път от много време тя се чувстваше част от групата.

— Добре, хайде да го направим! Започваме с първия елемент, онзи, който прегръщаме още с първата глътка въздух и той остава в нас до последната. Призовавам вятъра в нашия кръг.

И аз видях със собствените си очи как неочакван ветрец повдигна косите на Афродита и Деймиън. По лицето на Афродита се изписа израз на облекчение. Тя се премести по часовниковата стрелка на кръга и застана пред Шоуни.

После престанах да им обръщам внимание… или вниманието ми намаля, всичко пред мен се умали, по краищата на взора ми затрептяха черни сенки, сякаш бях в тунел.

— Зоуи, чуваш ли ме? — попита Дарий и сложи нов топ марля върху гърдите ми.

Не успях да отговоря. Главата ми олекна, но останалата част от тялото ми натежа като камък. Предполагам, че бих се чувствала по същия начин, ако някакъв тъпак реши да паркира огромния си тир отгоре ми.

— Зо — чух гласа на Ерик. — Зо, погледни ме!

— Зоуи? Зоуи! — Хийт щеше да се разплаче отново всеки момент.

Исках да кажа нещо, за да ги успокоя, но мускулите на устните ми не ми се подчиниха. Имах чувството, че наблюдавам отстрани цялата сцена. Можех да гледам, но не можех да участвам.

— Всички елементи, освен Духа са призовани — каза Афродита и погледна Дарий, който стоеше до нея. — Този елемент винаги е призоваван от Зоуи и се чувствам малко неудобно да застана на нейно място.

— Призови го — насърчи я воинът. Хвърли бърз поглед към мен, после огледа застаналите в кръг хлапета. — Съсредоточете силата на елементите си върху Зоуи. Мислете как я изпълвате със сила, топлина и живот.

Чух като в просъница, че Афродита призовава Духа, въпреки че не усетих прилива на енергия, който обикновено ми носеше появата му. Но почувствах лека топлина и за секунда ми се стори, че подушвам аромата на дъжд и на окосена трева, но всичко продължи съвсем за кратко, после тъмната рамка около визията ми стана още по-плътна.

— Ти ли си човекът, с когото Зоуи беше Обвързана? — чух Дарий да пита приятеля ми. Чувах думите, но не разбирах за какво говорят.

— Да — отвърна Хийт.

— Добре. Твоята кръв ще й подейства по-добре от тази на Афродита.

— Това е първата добра новина, която чувам през последните няколко часа — подсмръкна Афродита и избърса с опакото на ръката си бликналите от очите й сълзи.

— Ще позволиш ли на Зоуи да пие от теб?

— Естествено — отвърна Хийт. — Само ми кажи какво трябва да направя.

— Седни тук. Вземи главата й на коленете си. После ми подай ръка — нареди му Дарий.

Хийт седна накрая на масата и с помощта на Ерик и Дарий главата ми скоро усети топлината на скута му, като че ли бях върху жива възглавница. После си подаде ръката и воинът вампир я хвана здраво. Бях прекалено замаяна и осъзнах какво правят чак когато Дарий се пресегна зад себе си и взе ножица, нож, тирбушон или каквото там беше, от комплекта за първа помощ, отвори го и вкара острието в меката кожа на вътрешната страна на ръката на Хийт.

Миризмата на кръвта му ме обгърна като сладка мъгла.

— Притисни устните й върху това — каза Дарий. — Накарай я да пие.

— Хайде, Зоуи. Пийни малко. Ще се почувстваш по-добре.

Съзнанието ми знаеше, че Ерик стои до мен и ме гледа заедно с най-добрите ми приятели. При нормални обстоятелства никога не бих направила това, което всъщност направих, независимо от изкусителния аромат, който се разнасяше от Хийт.

Но обстоятелствата дори не напомняха на нормалните и когато той притисна ръката си до устните ми, аз отворих уста, забих зъби дълбоко в плътта му и засмуках. Хийт изстена и обви раменете ми с другата си ръка. Светът изведнъж се сви до мен и него, когато кръвта му избухна в тялото ми. Още първата глътка проясни съзнанието ми, а заедно с това дойде и болката. Беше толкова силна, че бях готова да отдръпна устни от него, ако не бяха силните му ръце. Той ме притисна към себе си и прошепна:

— Не! Не бива да спираш сега! Ако аз мога да изтърпя това, значи можеш и ти.

Знаех, че зъбите ми не му причиняват болка, по-силна от обикновеното леко гъделичкане, което изпитваха вампирът, докато се хранеше, и неговата жертва. Имаше нещо друго. Още с първата глътка ние отново се обвързахме. Разбрах го веднага, въпреки състоянието, в което се намирах. Заедно с кръвта му бях поела и част от него, и двамата изплетохме за миг онази вълшебна материя, която беше в основата на привличането между човек и вампир. Вплетохме здраво плътта и душите си и изтъкахме общата си дреха, подчинени изцяло на тази древна, древна зависимост. Всъщност аз не само пиех от него. Аз се хранех като диво животно, водено от инстинкта за оцеляване. И, станал неотделима част от мен, Хийт усещаше болката, нуждата и страха ми — всичко, което физическото ми тяло, изправено пред фаталния завършек, не можеше да изкаже. Но неговата кръв промени нещата. Вля живот в мен, извади ме от смъртоносния шок и ме хвърли директно в пламъците на болката и съзнанието, че съм на една крачка от смъртта.

Осъзнах всичко това и изскимтях като пребито куче. Продължих да пия от него, но душата ми стенеше, защото знаех какво му причинявам. Естествено, той също разбра какво чувствам и колко много съжалявам, че го карам да страда.

— Всичко е наред. Всичко е наред. Наистина не е толкова зле — прошепна в ухото ми със стиснати зъби, преодолявайки жестоката смес от болка и наслада.

Нямам представа колко време измина, докато осъзная, че въпреки непоносимата болка в гърдите тялото ми се затопли и усети милувката на вятъра, който донесе аромата на пролетен дъжд и прясно окосени ливади. Духът ми също укрепна, кръвта на Хийт ми даде достатъчно енергия, за да приема целебната помощ на елементите. Те успокоиха измъченото ми тяло и дадоха покой на душата ми.

Някъде по това време разбрах, че вече не чувам гласа на Хийт. Отворих очи и го погледнах. Той се наклони напред и щеше да се свлече върху мен, ако железните ръце на Дарий не бяха хванали раменете му. Очите му бяха затворени, лицето му доби цвета на тебешир.