Лоркин се взираше с присвити очи в сумрачния път, но единственото, което успя да долови, бе просто намек за движение. „Прилича на група ездачи“. Той погледна към Савара. Вниманието на кралицата също бе съсредоточено върху пътя, така че тя сигурно също ги бе забелязала, но въпреки това не изглеждаше загрижена.

Той се обърна към яздещата до него Тивара и я видя да се размърдва на седлото, мръщейки се. Тя усети погледа му и се усмихна.

— Минаха само няколко часа, а вече се протрих.

Бившите роби в едно от именията, което бяха освободили сутринта, им бяха дали коне. „Освободили“ означаваше просто влизане и екзекутиране на собствениците ашаки и другарите им магьосници. Често мъжете не получаваха никакво предупреждение за нападението, освен това, че робите им внезапно изчезваха. Макар всички да оказваха съпротива, повечето от тях очевидно нямаха навика да съхраняват голямо количество енергия. „Че защо им е? Те не са ичани, които се намират непрекъснато под заплахата на други черни магьосници. Сигурно натрупват повече енергия, когато им е необходима за някоя определена задача“. Което правеше смъртта им да изглежда повече като убийство, отколкото като жертва на войната.

„Чувствам се така, сякаш нахлуваме в домовете на тези хора и избиваме съпрузи, синове и бащи, а не, че водим война. Ако се изправим срещу тях на бойното поле, пак ще избиваме съпрузи, бащи и синове, но тогава ще изглежда оправдано“. И все пак Изменниците не се държаха като триумфиращи победители, които отмъстително избиват цели семейства, плячкосват и измъчват. Ако беше така, Лоркин щеше да съжали за решението си да се присъедини към тях. Вместо това те действаха ефективно и милостиво.

„Но безскрупулно“.

Лоркин се сети за кристала, който му беше дала майка му.

Напомни си, че баща му е изтръгнал обещание от кралица Зарала, че Изменниците ще сложат край на робството. Баща му бе искал това да се случи. Всеки път, когато го връхлитаха съмнения или губеше кураж, Лоркин поглеждаше към новоосвободените роби и си казваше, че всичко това е за добра кауза.

Той бе очаквал, че след началото на нашествието Изменниците ще се сблъскат с по-добре подготвени ашаки, но очевидно всички се изненадваха от нападенията. Може би онези, които бяха атакувани първи, бяха твърде заети със собствената си защита, за да изпратят предупреждение на останалите. Може би разчитаха на роби да отнесат съобщенията, но робите, които подкрепяха Изменниците, се грижеха верните на господарите си хора да не напускат именията, за да предупредят останалите.

Ала Лоркин знаеше, че накрая все някое съобщение щеше да достигне до адресата си. Може би някой ашаки щеше да изпрати мисловно предупреждение я до всички, я през някой кръвен пръстен. Щом новините изпревареха напредващите Изменници, нищо нямаше да им попречи да се разпространят из града. И когато това станеше, Изменниците нямаше да се изправят само срещу един-двама магьосници в именията, а срещу цяла армия от тях. И точно това бе причината сенките на пътя да накарат сърцето му да се разтупти.

Той се съсредоточи върху съзнанието на Тивара и усети нетърпеливото й очакване и съвсем лека тревога. „Засега няма други загинали Изменници — долови той. — Но това няма да продължи дълго…“ Тя забеляза мръщенето му и се усмихна.

— Не се тревожи. Това е просто друга група. С приближаването ни към града към нас ще се присъединяват все повече групи.

Облекчен, той се обърна към приближаващите се Изменници. Сенките разкриха фигури на коне. Ездачите постепенно се оформиха в мъже и жени. Лоркин започна да различава лица. Чу как Тивара промърморва проклятие в мига, когато осъзна, че едно от лицата му е познато.

— Тя какво прави тук? — промърмори той.

Тивара въздъхна.

— Наказанието на Калия бе отменено, докато продължава нашествието — каза му тя. — Също както и моето. Ще е жалко да загубим заради силата на двама магьосници.

Той видя как Калия огледа групата на Савара и лицето й се смрачи, щом зърна него и Тивара.

— Всички сме на една страна — каза Тивара. — Но ми се искаше Калия да бъде сложена в групата, която напада града от другата страна — додаде тя с нисък тон.

Савара се обърна и ги погледна.

— Ще я наглеждам. И ще се ослушвам. — После кралицата погледна отново към приближаващата се група и подкара коня си напред, за да ги посрещне. За голямо облекчение на Лоркин, жената, която излезе напред, не беше Калия, а Говорителката Халана, водачката на камъкотворците.

— Поне не е водач на групата — каза той.

Тивара се изкиска.

— Не сме чак толкова глупави.

Халана притисна ръка към сърцето си и хвана отново юздите на коня си, за да го отведе до коня на Савара.

— Някакви новини? — попита кралицата.

— Изгубихме Вилания и Савра — отвърна Халана. — Попаднаха в засада.

— Значи ашаките са предупредени.

— Най-вероятно. Някакви проблеми?

— Неколцина роби бяха твърде нетърпеливи — отвърна Савара и въздъхна. — В едно от именията избиха цялото семейство и надзирателя на робите, който беше от нашите съюзници. Казах им, че намеренията ни не са такива, но според мен не ме слушаха.

Халана кимна.

— Ще се появят още такива проблеми. Няколко пъти намекнах, че искаме да се разправим сами със семействата по-късно.

— Това може и да свърши работа, стига да не приемат твърде ентусиазирано ролята си на пазачи. — Савара се огледа. — Да тръгваме.

Двете групи се събраха в една. Лоркин забеляза, че Калия застана така, че Савара и Халана да се окажат между нея и Тивара. Двете водачки обсъждаха как да постъпят, ако робите не успеят да снабдят Изменниците с храна. Не след дълго Савара внезапно заговори високо, така, че всички да я чуят.

— Какъв е проблемът, който обсъждаш, Калия?

Лоркин се обърна и видя, че жената го поглежда, след което се обръща към кралицата. Гърбът й се вдърви.

— Сред нас има някой, който не е Изменник. Просто съветвах Сирия да внимава.

— Сирия не трябва да се притеснява от никого. Тук всички сме Изменници.

— Лоркин е киралиец.

— Роден киралиец. Сега е Изменник. Има и бивши роби и жени, които някога са били съпруги и сестри на ашаки. Всички се присъединиха към нас. Нуждаем се от всички.

— Но той е магьосник от Гилдията и е мъж.

Савара се усмихна.

— Ако срещата ми с майка му беше постигнала целта си, ние щяхме да се приближаваме към Арвис заедно със стотици гилдийци, сред които не малко мъже. Толкова ли те тревожи мъжката компания, Калия?

— Разбира се, че не! Макар че не бих им се доверявала толкова лесно, колкото ти. — Калия стрелна Савара с поглед. — Значи… Гилдията не иска да тръгне на война срещу ашаките. А той защо е още тук? Сигурна ли си, че не е шпионин?

— Сигурна съм.

— Наистина ли очакваш… — Калия замълча, когато някой от вървящите отзад Изменници извика името на Савара. Всички се обърнаха и видяха, че мъжът сочи назад към пътя. На стотина крачки разстояние се забелязваше препускащ ездач, който вдигаше облак прах.

— Спрете — нареди Савара. — Вдигнете бариери.

Не след дълго ездачът ги настигна и конят забави ход, дишайки тежко, потънал в пот. Ездачът беше млад мъж с хубави дрехи, но фигурата му и цветът подсказваха, че е бивш роб.

— Кралице Савара — каза той, притискайки длан към сърцето си. — Изпратиха ме да ви предупредя, че двама киралийци ви следват. — Той се спря да помисли. — Черната магьосница Сония и аша… лорд Регин. Опитахме се да ги задържим в имението, но те не се подчиниха на заповедите ни да останат и си пробиха път с магия.

Лоркин подтисна въздишката си. Трябваше да го очаква. „Но щом аз не можах да пусна Тивара на война без мен, защо да очаквам от майка ми да го направи?“

— Някой ранен ли е?

Мъжът поклати глава.

Калия промърмори нещо. Савара я погледна с присвити очи. След това се обърна към Лоркин и повдигна въпросително вежда.