Уърм погледна към Сери и посочи към изпускателните канали.

— Това идва от баните на Гилдията — каза той. — По на юг има канализационни тръби, а по нататък на север има и канали и отводнители. Но тук водата е по-чиста.

Сери кимна. Мястото не беше лошо за заселване, ако човек няма нищо против да живее под земята и да е непрекъснато обграден от влага. Той се огледа и различи други платформи, населени с още слиги, и тесни мостчета, които ги свързваха.

— Никога не съм знаел, че това място съществува — призна си той.

— Точно под носа ти. — Уърм се усмихна и Сери осъзна колко е прав. Тази част от територията на слигите се намираше точно под неговата територия. Сери се обърна и погледна мъжа.

— Твоите момчета ни скриха от хората, които искаха да ни убият — каза той. — Благодаря. Ако имах друг избор, никога нямаше да навляза в територията ви.

Уърм леко наклони главата си на една страна.

— А тунелите на Гилдията?

„Значи знае, че имам достъп до тях“. Сери поклати глава.

— Така щях да ги разкрия на враговете си. После трябваше да предупредя Гилдията за това и мисля, че нямаше да ми хареса начинът, по който щяха да решат проблема. Предполагам, че и на теб няма да ти хареса да започнат да душат наоколо.

Мъжът повдигна вежди.

— Не. — Той сви рамене и въздъхна. — Ако бяхме позволили на онзи, който е изпратил убийците по петите ти, да ви намери, той щеше да открие и нас. А щом вземе вашите неща, нищо няма да го спре да вземе и нашите.

Сери изгледа замислено Уърм. Слигите бяха много по-добре запознати със случващото се в горния свят, отколкото бе очаквал. И бяха прави за Скелин. Щом превземеше територията на Сери, той щеше да контролира и слигите.

— Скелин или аз. Не е кой знае какъв избор — каза Сери.

Уърм поклати глава и се намръщи.

— Той няма да ни остави на мира, както правиш ти. — Мъжът кимна към тунелите. — Той ще ги пожелае, защото иска онова, до което водят.

Гилдията. Сери потрепери. Дали това беше просто предположение на водача на слигите, или той бе наясно с плановете на Скелин? Крадецът отвори уста да го попита, но Уърм се обърна и впери поглед в него.

— Показах ти това, за да знаеш. Но не можеш да останеш — каза той. — Ще те изведем горе, на безопасно място, но това е всичко.

Сери кимна.

— Не мога и да се надявам на повече — отвърна той, влагайки в тона си цялата си благодарност.

— Ако се наложи да се върнеш, просто кажи името ми и ще останеш жив, но ще трябва пак да те изведем навън.

— Разбирам.

Двамата се гледаха още известно време, после Уърм кимна.

— Къде искаш да отидеш?

Сери се обърна към Аний и Гол. Дъщеря му изглеждаше разтревожена, а Гол беше пребледнял и изтощен. Къде биха могли да отидат? Имаше още няколко души, които им дължаха услуги, но наблизо нямаше нито едно скривалище. Нито един съюзник, на когото да се доверят или да рискуват живота му. „Освен един“. Сери се обърна отново към Уърм.

— Отведете ни там, откъдето дойдохме.

Мъжът каза нещо на младежите, които бяха спасили Сери и спътниците му. Уърм даде знак на Крадеца, че трябва да тръгне с тях, после се отдалечи, без дори да се сбогува. Сери реши, че обичаят на слигите е такъв и също се обърна.

Те напуснаха територията на слигите бавно, за което Сери беше много благодарен. След като страхът и облекчението се бяха разсеяли, мястото им бе заето от умората. Налегнаха го мрачни мисли. Гол също влачеше крака. Поне Аний можеше да разчита на енергията на младостта. Сери започна да разпознава стените, покрай които се движеха, и скоро след това водачите им слиги изчезнаха в тъмнината. Фенерът, който носеше Сери, пропука и угасна, защото маслото му беше свършило. Гол не възрази, когато Крадецът взе неговия фенер и ги поведе към входа към подземията на Гилдията.

Когато минаха през него и вратата се затвори зад гърбовете им, Сери усети как голяма част от напрежението и страха го напускат. Най-после бяха в безопасност. Той се обърна към Аний.

— Къде се намира стаята, в която се срещаш с Лилия?

Тя взе фенера и ги поведе по дългия, прав тунел. След като навлязоха в едно странично разклонение, те стигнаха до комплекс от стаи, свързани с криволичещи коридори. В съзнанието на Сери се появи неприятният спомен за тъмната килия, в която бе заключен от лорд Фергън, и той потрепери. Но тези стаи бяха различни — по-стари и като че ли нарочно разпръснати тъй хаотично. Аний ги въведе в една от тях, която бе почистена от прахта. В нея имаше няколко малки дървени сандъка вместо мебели и купчина износени възглавници за сядане. В единия край се виждаше тухлен комин. Тя остави фенера на земята и запали свещите, поставени в няколко ниши, издълбани в стената.

— Това е — каза тя. — Можех да донеса още мебели, но нямаше как да нося със себе си големи предмети и да не привлека нежелано внимание.

— Няма легла. — Гол седна с пъшкане на един от сандъците. Сери се усмихна на стария си приятел.

— Не се тревожи. Ще измислим нещо.

Но Гол продължаваше да гримасничи. Сери се намръщи, когато забеляза, че едрият мъж притиска длани към едната си страна под ризата. След това забеляза тъмното петно, което проблясваше на светлината.

— Гол…?

Едрият мъж затвори очи и се олюля.

— Гол! — възкликна Аний и се озова до него едновременно със Сери. Двамата го уловиха, преди да падне от сандъка. Аний придърпа възглавниците към него.

— Легни — нареди тя. — Нека да погледна.

Сери не можеше да каже нищо. Страхът бе смразил ума и гърлото му. Убийците сигурно бяха намушкали Гол по време на бягството. Или може би преди Сери да се събуди, и той бе видял как Гол отбива второто нападение с нож.

Аний избута мъжа от сандъка върху възглавниците, отмести ръката му настрани и надигна ризата, разкривайки малка рана на корема, от която бавно капеше кръв.

— През цялото време. — Сери поклати глава. — Защо не ми каза нищо?

— Не беше чак толкова зле. — Гол сви рамене и потрепна. — Започна да боли едва когато отидохме да говорим с Уърм.

— Обзалагам се, че сега те боли много — каза Аний. — Според теб колко е дълбока?

— Не много. Не знам. — Гол се закашля и лицето му се изкриви от болка.

— Може да е по-зле, отколкото изглежда. — Аний седна на петите си и погледна към Сери. — Ще доведа Лилия.

— Не… — възрази Гол.

— Когато напуснахме къщата на Кадия, оставаха само няколко часа до зазоряване — каза Сери. — Лилия може да е вече в Университета.

Аний кимна.

— Може. Има само един начин да разберем. — Тя го погледна и вдигна въпросително вежди.

— Отивай — каза й той.

Тя го хвана за ръката и я притисна към раната. Гол простена.

— Не спирай да я натискаш и…

— Знам какво да правя — отвърна Сери. — Ако не успееш да я доведеш, поне донеси нещо чисто за превръзка.

— Добре — отвърна тя и взе фенера.

После излезе от стаята и стъпките й утихнаха в мрака.

Да взема ли кръвния пръстен на майка ми? — попита Лоркин, докато Денил влизаше през отворената врата на стаята си в Дома на Гилдията.

Денил погледна към пръстена в ръката му топче от червено стъкло, монтирано върху халка. „Ако нещо се обърка по време на срещата със сачаканския крал, добре ще е и двамата да разполагаме с начин да се свържем с Гилдията — помисли си той. — Но ако нещата не се развият добре, кръвните пръстени и на двама ни може да бъдат открити и конфискувани, а после да ги използват като инструмент за мъчение и разсейване срещу Оусън и Сония“.

Това бе недостатъкът на кръвните камъни. Те пренасяха мислите на приносителя им до съзнанието на магьосника, чиято кръв бе използвана за направата им. Но създателят им не можеше да спре да усеща мислите на приносителя, което беше особено неприятно, ако приносителят биваше измъчван.

Точно това бе причинено на неговия стар приятел и наставник Ротан от един от сачаканските изгнаници — наричани ичани — които преди двайсет години бяха нападнали Киралия. Мъжът беше заловил Ротан, но вместо да го убие, той бе направил камък от кръвта му. После го слагаше на ръката на всяка една от жертвите си и заливаше Ротан с чувствата и мислите на ужасените, умиращи киралийци.