Когато най-после се облече, тя отвори вратата, надникна и въздъхна с облекчение.

— Лорд Ротан — каза девойката и се поклони на възрастния магьосник.

По лицето на Аний премина смущение, щом осъзна, че е забравила за тази проява на уважение и бързо се преви в непохватен поклон. Ротан изглеждаше развеселен.

— Дойдох да видя как си, Лилия — каза той. — Минах преди няколко вечери, но беше излязла.

— О, съжалявам. — Лилия разпери ръце.

— Мисля, че знам къде си била, но можеш да ми вярваш, че ще запазя тайната ти. Сония ми каза за посещенията на Сери. — Той се усмихна на Аний, после погледна отново Лилия и лицето му стана сериозно. — Как си?

— Ами… — Лилия посочи близкото кресло. — Защо не поседнете? Да приготвя ли суми?

— Да, благодаря. — Той се отпусна в креслото, а Аний се настани в един от другите столове.

— Аз съм… добре — каза му Лилия, докато пренасяше с магия необходимите за приготвянето на суми предмети до масата. После, след кратък размисъл, донесе и бурканчето с рака. След което седна и започна да приготвя запарката. — Знаете ли, че Сери се крие?

Ротан кимна.

— Калън ни каза.

„Ни — помисли си Лилия. — Предполагам, че това означава останалите Висши магове“.

— Ами… тревожа се за него. — Тя подаде на Ротан димящата чаша. — И за Аний. — „И за Гол, но той може дори да не е чувал за него“.

— Напълно разбираемо. — Ротан се мръщеше. Той погледна към Аний. — В безопасност ли е той?

Аний сви рамене.

— Засега, но не знаем колко време ще останем скрити… — Тя поклати глава. — Могат да ни намерят още довечера, а може и въобще да не ни намерят.

Лилия й подаде чаша рака, мръщейки се на силния аромат, и доля суми на Ротан.

— Добре, ако можем да помогнем по някакъв начин, кажи ми — рече магьосникът.

Аний се поколеба, след което кимна.

— Благодаря.

Възрастният магьосник отпи от сумито си и се обърна към Лилия.

— Как върви училището?

Сега беше неин ред да се поколебае. Трябваше ли да бъде откровена или да отложи неизбежното?

Ротан се засмя.

— Очевидно си наясно колко много изоставаш. Дошъл съм, за да ти кажа, че решихме засега да спреш някои занятия. Ще ти отпуснем повече време — сигурно ще завършиш година по-късно. Към обучението ти се добавят и уроците на Калън, а и имаш да наваксваш месеците, в които отсъстваше. По-добре да се обучиш добре, отколкото да се обучиш за кратко време.

В първия момент Лилия почувства облекчение. „Но това означава още половин година обучение“. Тя се почувства разочарована и изморена. Но по-малко учене означаваше повече време с Аний. Лилия бавно кимна.

— Благодаря ви.

Ротан отново се усмихна.

— Не забравяй, че винаги можеш да говориш с мен. Дори когато Сония е тук. Ще направя каквото мога, за да ти помогна.

Тя кимна.

— Благодаря ви, лорд Ротан.

В стаята се възцари тишина и всички започнаха да отпиват от питиетата си. Лилия го попита дали има новини от Сония. Той й каза, че Сония и Лоркин са се срещнали. „Това е добре. Тя ще се върне скоро“.

Когато довършиха питиетата си, Ротан стана и се извини. Лилия се надигна да го изпрати. След като си тръгна, тя се обърна и видя, че Аний се е хванала за главата.

— Какво има?

Аний въздъхна. Когато я погледна, по очите й имаше тъмни сенки.

— Можеш ли да попиташ Калън дали Гилдията ще скрие Сери тук? Винаги сме предполагали, че ще го направят, но сме избягвали да питаме, заради… ами просто от гордост. Това е безумие. Трябва да се опитам да го уговоря да се качи тук.

— Ще го питам утре — освен ако не искаш да отида още тази вечер.

Аний поклати глава.

— Утре е добре. Ще ми отнеме време да го убедя.

— От какво се страхуваш? Че Скелин ще се появи, преди Гилдията да е готова да помогне?

Аний се намръщи.

— Че Сери ще направи нещо глупаво. Капанът, който подготвяме… Не съм сигурна дали смята да изчака Калън или не.

— Сери не смята, че съм достатъчно силна, за да се бия сама със Скелин, нали? След като разбра, че Калън ме обучава как да се подсилвам.

— Не, той не го знаеше до тази вечер. Подготовките бяха започнати още преди това.

Лилия се изпълни със съчувствие. Ако Аний, която се побъркваше от живота под земята, бе загрижена, че баща й проявява нетърпеливост, значи нещата долу не се развиваха добре.

Тя се протегна и привлече Аний в прегръдките си.

— Ще говоря с него. Ще убедя Гилдията. А ти говори със Сери. Ако някой от тях или пък и двете страни не проявят здрав разум, тогава просто ще намерим начин да ги подмамим да го направят.

Нощното небе беше ясно и луната грееше ярко над главите им. Сери въздъхна с облекчение. Макар на лунната светлина да имаше по-голям шанс да ги забележат, за тях бе по-лесно да се движат из гората. Нито той, нито Гол или Аний не бяха свикнали да се придвижват сред дървета и растителност.

Макар че благодарение на Джона, Лилия успяваше да ги снабди с повечето неща, от които се нуждаеха, тя не можеше да намери всичко. Тримата се връщаха няколко пъти във фермата, за да си вземат още столове, чували и слама за дюшеци. Тази вечер бяха тръгнали за няколко други необходими предмети.

— Кофа или ведро и още чували. Нищо друго? — попита Аний.

— Не — отвърна Сери. — Да не тръгнеш да обикаляш и за други неща, просто защото ги има.

— Разбира се, че няма.

Когато тя се изгуби в гората, Сери се обърна към Гол.

— Внимавай. Не прави нищо друго.

Гол кимна. Сери гледаше как приятелят му се препъва между дърветата, но потрепна, когато в гората звучно изпука съчка. „Ако Аний го чуе… добре де, той ще й каже същото, което и аз ще й обясня като се върне и открие, че го няма — тръгнал е да търси най-добрия път, през който да се измъкнем, ако се наложи да бягаме насам“.

Сери се върна в тунела, взе фенера си и тръгна обратно. Аний бе настояла само един от тях да се промъкне във фермата. Той се съгласи, но само защото искаше да провери как вървят експериментите на Гилдията с роета.

„Стига да не са се преместили другаде, след като Лилия им е разкрила, че знае за това“.

Сери откри висящите от тавана корени и ги отмести встрани.

Когато навлезе в тунела, той се приближи по-тихо към тайната врата на подземната стая. Всичко изглеждаше точно както го бяха оставили. Той се наведе към шпионката и видя само тъмнина. Хрумна му, че може да са покрили Дупката с тъмен парцал, за да изглежда така, че стаята не е осветена, а всъщност от другата страна да чакат магьосници. Притисна ухо към вратата и се ослуша. Беше тихо.

Той спусна капака на фенера така, че да остане само тънък процеп за светлината и бавно отвори вратата. Облъхна го мирис на мухъл и звукът от стъпките му отекна в стаята. Сери повдигна капака на фенера. Светлината обля празната стая. Масите се намираха на същото място като преди. Той отиде до тях. Бяха покрити с малки контейнери. По-малко от половината отпреди, отбеляза той. В единия ъгъл на масата имаше купчина пръст и натрошени саксии. Някои от саксиите изглеждаха като изгорени. Сери се вгледа по-внимателно и видя, че останалите здрави на масата също изглеждаха обгорени от едната страна — както и самата маса. Той се намръщи и се приближи. В саксиите имаше само пръст.

„Дали?“ Той се наведе напред. От почвата стърчаха мънички издънки.

Сери се усмихна. „Растете по-бързо, малки растенийца — помисли си той. После поклати глава. — Никога не бих предположил, че ще мисля така за роета“.

Той се върна при тайния вход, излезе в тунела и затвори вратата зад себе си. Запъти се към главната мрежа от коридори, но вместо да се върне в стаята, където живееха сега, той провери дали тунела, водещ към Пътя на крадците, е все още блокиран от бариерата на Лилия. Беше.

Когато се върна в новата им стая, вече беше минало достатъчно време, за да се е прибрала и Аний. Но нея я нямаше. Той седна да я почака. Скоро тревогата му се засили. Тук долу беше трудно да определи колко време е минало. Лесно бе да си представи, че са минали часове. Лесно бе да си представи, че нещо се е случило с дъщеря му.