„Поне ако бъде открита, то ще е от слуги във фермата или магьосници. Никой от тях не би я наранил“.

В съзнанието му се появи споменът за младата Сония, която стоеше на градския площад, вперила поглед в изгорялото тяло на младежа. Магьосниците правеха грешки.

„Направиха го, защото смятаха, че са нападнати. Аний е сама млада жена и за разлика от Сония, няма магия“.

Но въпреки това сърцето му биеше бързо, причинявайки му болка, която продължаваше да се засилва.

„Аний е умна — каза си той. — Няма да позволи да я заловят“.

Но ако това се случеше, тя нямаше да разкрие присъствието му тук. Щяха да я изхвърлят от земите на Гилдията. В града. Където чакаше Скелин…

„Престани — каза си той, разтърквайки гърдите си. — Няма смисъл да се тревожиш за това, докато…“

Някъде отвън се разнесе звук. Кръвта му се смрази. Той затаи дъх и се ослуша. Звукът не се повтори. И точно когато реши, че му се е причуло, до ушите му достигна съвсем слабо шумолене. Той се изправи, убеден, че някой приближава към стаята, като се старае да не бъде открит. Дали Гол е бил заловен, когато е влязъл в града? Дали Скелин вече е успял да изтръгне с мъчения от него местоположението на Сери?

В главата му се блъскаха отчаяни мисли. „Не успяхме дори да заложим капана. Какво да правя?“ Той се обърна към дупката в стената, която водеше към съседната стая. Пътят им за бягство.

В коридора отекнаха пет почуквания. Сигналът! Той въздъхна облекчено и отново се отпусна в стола, като едва не забрави да почука в отговор по една щайга. Стъпките се приближиха и по стената в коридора затанцува светлина в ритъма на походката на Аний. Тя надникна в стаята, ухили се и влезе, понесла две ведра.

— Къде е Гол? — попита девойката, оставяйки ги на земята.

— Оглежда гората, в случай, че се наложи да бягаме оттам. Какво е това? — той надникна във ведрата, в които нямаше само чували.

— Плодове. Стори ми се редно да събера малко, след като така и така са узрели.

— Нали ти казах да не взимаш нищо друго.

— Да, ама нали знаеш колко съм послушна. И гладна.

Той я погледна и присви очи.

— Нали каза, че не обичаш плодове.

Аний извърна поглед.

— Казах, че не харесвам повечето плодове. — Тя седна и се прозя.

— Лъжкиня.

— Да ги върна ли?

Той изсумтя грубо.

— По-добре поспи.

— Но Гол не се е върнал още.

— Известно време няма да го има. Късно е, а колкото по-скоро заспиш, толкова по-скоро ще мога да поспя и аз.

— А, добре тогава.

Тя отиде до дюшеците и легна. Скоро вече спеше, оставяйки Сери да чака и да продължи да се тревожи.

„Внимавай, Гол, стари приятелю. Не само заради нас. Познавам те твърде дълго, за да те изгубя тази вечер“.

Когато Тивара отиде да потърси онова, което искаше Савара, Лоркин видя как майка му кимва.

— Умна е, тази жена. Обзалагам се, че не е разчитала на появата ти в живота й.

Лоркин се ухили.

— Всъщност оказа доста голяма съпротива. Известно време си мислех, че само си въобразявам, че се интересува от мен.

— Сега вече сигурен ли си?

— Да. — Той усети ехото на съмнението. — До голяма степен.

Тя се засмя, после лицето й стана сериозно.

— И така. Черната магия.

Лоркин погледна встрани, после се насили да извърна глава към майка си. Тя стоеше безизразно, но очите й подсказваха нещо. Което, все пак, не беше неодобрение.

„Тъга“ — осъзна той. И незнайно защо това още повече задълбочи чувството му за вина.

— Само за да овладея камъкотворството, майко — каза Лоркин. Тя повдигна вежди. — За да може Гилдията да овладее камъкотворството — поправи се той.

— Мислех, че стана помощник на Денил, за да намериш алтернатива на черната магия.

Лоркин въздъхна.

— Да. Така е. Надявах се, че камъните на Изменниците са тази алтернатива.

— Наистина ли е възможно да ги правим без черна магия?

— Не е невъзможно, но… това е като да строиш къща със завързани очи. Начинът, по който висшата магия променя възприятията ти и контрола върху магията, прави създаването на камъните по-точно и по-лесно.

— Висша магия? — Тя се усмихна и извърна поглед. — Установявам, че този термин се използва от хората, които приемат черната магия.

— А черната магия е термин, който се използва от хора, които не одобряват висшата магия. — Лоркин сви рамене. — Независимо дали неодобрението е оправдано или не.

— А оправдано ли е?

Той се замисли за Ивар, чиято енергия бе източена докрай за отмъщение. И за себе си, как беше поддържан слаб, докато бе затворник на Калия. Но ако не владееха черната магия, поддръжниците на Калия щяха да намерят друг начин да накажат Ивар и пак щяха да затворят Лоркин.

— Да и не. С всяка магия може да се злоупотребява. С всяка власт може да се злоупотребява. Изменниците са доказателство, че култура, която използва висшата магия, не е задължително да се превърне в Сачака — имам предвид Сачака на ашаките.

Майка му кимна.

— Също както аз и Калън сме доказателство, че не всеки магьосник полудява и се опитва да превземе Гилдията, щом овладее черната магия.

— Мислех си, че татко е това доказателство.

Тя сви рамене.

— Той не е най-добрият пример, тъй като я използва, за да се сдобие с поста на Върховен повелител.

— Да. Оказа се, че е пълен с тайни.

Тя се засмя горчиво.

— Така е. След онова, което ти откри, аз… чудя се какво ли още е криел.

— И така… — Той си пое дълбоко дъх. — Гилдията ще ме приеме ли, след като съм овладял черната магия?

Тя сви устни и не отговори веднага.

— Вероятно. Камъкотворството е нов вид магия с огромен потенциал и те имат нужда от нея.

— Въпреки че изисква овладяването на черната магия?

— Да, макар това да означава, че само неколцина ще получат разрешение да се обучат. Аз. Калън. Лилия. Ти.

— Лилия? О, ученичката, която я е научила от книга. Това вече наистина е неочаквано.

— Да. Струва ми се, че тя има талант за това и останалите ще срещнат трудности при усвояването й от описание. И все пак не трябва да разчитаме само на това.

— Това поредната от бащините ми измами ли е? Дали не се е надявал да намали опасността за Гилдията, като ни е накарал да вярваме, че не може да се научи от книга, така че никой да не се опитва?

— Според мен не. — Тя се намръщи. — Има и друга възможност. Зарала може да му е казала, че магията се овладява само при контакт на съзнанията, за да намали опасността от евентуалното приемане на черната магия от Гилдията. Той…

Тя се изпъна и очите й се разшириха. Лоркин предположи, че Оусън се е свързал с нея, и зачака. Писъкът на някаква птица привлече вниманието му и той осъзна, че слънцето почти се е скрило зад хоризонта. Наоколо се издигаше планината. Лоркин внезапно осъзна, че те са просто малка група от хора — изолирани, незащитени и нищожни.

„Но не е така. Ние сме магьосници. Двама от нас са могъщи представители на народите си. Ще се вземат важни решения. Исторически решения“.

Майка му въздъхна. Обърна се към него, след което погледна към Регин. Сякаш усетил погледа й, той надигна глава. Тя му махна с ръка, той се изправи и се отдалечи от двете Изменнички, с които разговаряше.

— Имам отговор — каза Сония, когато магьосникът се приближи към тях. Тя се накани да се изправи, Регин й подаде ръка и за голяма изненада на Лоркин майка му я пое и му позволи да й помогне да стане. — Лоркин, ще кажеш ли на кралицата?

Той тръгна да търси Савара и я откри да разговаря тихо с Тивара. Двете изглеждаха леко раздразнени от прекъсването, докато Лоркин не им каза, че Черната магьосница Сония е получила отговор от Гилдията.

Савара се изправи и изтупа дрехите си, докато майка му вървеше към тях. Всички насядаха в малък кръг на същото място, където се бяха събрали и предишната вечер.

— Ваше величество, поканата ви е била обсъдена от водачите на Обединените земи — започна майка му. — Първо, искам да ви предам благодарностите им. За нас е чест, че ни каните да се присъединим към вашата борба. Но участието ни няма да окаже особено влияние върху изхода на сблъсъка в сравнение с възможните последствия, които ни очакват при евентуалната ви загуба. Както вече посочихте, на този етап ние не можем да ви предложим армия, която да е сравнима с вашата. Някои в Обединените земи дори вярват, че ще представляваме по-скоро спънка, отколкото помощ. — Устните й се изкривиха в суха усмивка, на която Савара отговори с подобна такава. — Други не са толкова песимистично настроени, като твърдят, че неведнъж в миналото сме показвали колко по-силни и по-изобретателни сме, отколкото изглежда. За нещастие привържениците на първото мнение надвишават по брой привържениците на второто и взетото решение е, че не можем да се присъединим към вас в конфликта ви с крал Амакира.