Регин я погледна намръщено.

— Нали не смятате, че робството е…

— Разбира се, че не. Просто ми се иска да го бяхме направили, когато имахме възможност. — Тя посочи хората пред тях. — И Обединените земи да бяха приели поканата на Изменниците.

— Предпочитате да се включим във войната, когато повечето от нас са твърде слаби, за да повлияят на развоя й?

— Да. Но по наш, собствен начин.

Регин я погледна и очите му се разшириха.

— Като Гилдията даде на вас и Калън всичката си сила.

— Която аз вече взех веднъж. Трябва само да се подготвим и да повикаме Калън.

— Или Лилия? — Регин се намръщи. — Не… тя е твърде млада.

— Не по-млада от мен, когато участвах в първата си война, но да, не й го пожелавам, а и така може да изгубим всички магьосници, които имат познания в черната магия.

Регин се усмихна.

— Която очевидно може да се научи и от книга.

— Да. — Сония въздъхна. — Подозирам, че скоро Гилдията ще изгуби битката срещу черната магия. Ако Изменниците спечелят, ще бъде още по-трудно да… — Тя се поколеба, забелязвайки двама ездачи, които се приближаваха към тях. Те носеха дрехите на Изменници и изглеждаха познати. Двамата гледаха към нея и Регин. — Онези двамата като че ли идват да ни посрещнат.

Регин примижа от ярката светлина.

— И не изглеждат изненадани да ни видят. Подозирам, че някой им е съобщил, че не сме се отправили към дома.

Двамата наблюдаваха приближаващите се ездачи. „Мъж и жена — отбеляза Сония. — Дали тя е магьосница, а той е нейният източник на сила? — зачуди се тя. — Или Изменниците обучават и мъжете си да използват магия, за да могат да се бият?“

Когато стигнаха на няколко крачки от тях, двамата извиха конете си така, че да блокират пътя на Сония.

— Черна магьоснице Сония — каза жената. — Лорд Регин. Аз съм Сарал, това е Теми. Кралица Савара пита защо не сте се върнали у дома.

Сония се поколеба, обмисляйки отговора си. Тя бе очаквала въпроса, но не искаше отговорът й да звучи като отрепетиран.

— Гилдията е задължена да се погрижи членовете й да са в безопасност, когато се намират в чужда земя — каза им тя. — Тук съм, за да се погрижа лечителите ни да не пострадат.

Очите на жената се изцъклиха, след което тя отново погледна към Сония.

— Ние ще се погрижим всички гилдийски магьосници, които влизат в Сачака, да не пострадат.

— Значи имате време да патрулирате по пътищата и разполагате със свободни Изменници, които да действат като охранители и ескорт, и в същото време да се биете с ашаките? Предпочитам да вложите целите си ресурси в постигането на целта ви. — Сония се приближи до Сарал и я погледна в очите, обръщайки се към жената, за която знаеше, че я наблюдава през пръстена на ръката на Изменницата. — Наистина ли очаквахте да си отида у дома? Аз съм сама магьосница и не представлявам заплаха за хората ви, кралице Савара. — Тя се усмихна. — Независимо дали Лоркин е с вас или не.

Сарал вирна брадичката си, погледът й отново се изцъкли и тя се намръщи. После погледна отново към Сония.

— Можете да продължите пътя си към Арвис — каза тя. — При условие, че няма да влизате в града преди нас и няма да помагате на ашаките. Не мога да гарантирам безопасността ви, ако се окажете на пътя ни и ако вие или любовникът ви повлияете върху изхода на битката в полза на враговете ни, и двамата ще бъдете убити.

Сония наведе леко глава.

— Давам ви думата си, че ще спазим условията ви.

Сарал сви устни и раменете й увиснаха.

— Двамата с Теми ще ви ескортираме — каза тя. Зад гърба й Теми тихо възрази със сумтене.

Сония отново кимна.

— Благодаря ви. И за да избегнем бъдещи недоразумения, трябва да посоча, че бъркате в нещо.

— Какво? — Сарал присви очи.

— Лорд Регин не е мой любовник.

Жената повдигна вежди недоверчиво. Тя не отговори нищо, а просто обърна коня си в посоката, откъдето бяха дошли. Теми направи същото, и докато заемаше мястото си от другата страна на Сония, се подсмихна. Регин зае мястото си до Сония и за миг срещна погледа й.

— Изменниците обичат клюките, както всички останали — промърмори той, усмихвайки се.

Сония сви рамене и тръгна напред. Подобни клюки можеха да бъдат опасни. Ако врагът си мислеше, че са двойка, той можеше да се опита да нарани Регин, за да я изнуди. Но както бе намекнала на Савара чрез пръстена на Сарал, ако Изменниците искаха да я изнудят, те вече разполагаха с Лорин. „И все пак… Регин ще е по-добра мишена, ако Тивара обича Лоркин, а Савара уважава чувствата на Тивара“.

Тя погледна към Регин и той се обърна към нея, Дори да се притесняваше, той не го показваше по никакъв начин. Веждите му се повдигнаха въпросително и устните му потрепнаха в лека, тайнствена усмивка. Сония отмести очи. „Всеки, който го е видял, би си помислил, че сме двойка“. Тя си припомни дните, които бяха прекарали заедно след напускането на Имардин. Когато установи, че се разбират отлично, я изпълни огромно облекчение. Компанията му й допадаше, а очевидно той харесваше нейната. Но какво ли виждаха другите, за да си мислят, че между тях има нещо друго? „Аз не правя нищо — помисли си тя. — Дали не е Регин, тогава? Не може…“

Сония поклати глава. „Не. Не може да е влюбен в мен. Това е абсурдно“.

Ами ако беше? Тя се върна назад. Опита се да си спомни всичко, което беше казал. Опита се да си припомни начина, по който разговаряше с нея, как се държеше около нея, как я гледаше. Спомни си как си бе задала същия въпрос преди, в каретата, след като бяха напуснали Крепостта. Какво беше казал, за да я накара да си го помисли? Че от години й се възхищава.

„Да не би да се опитваше да ми каже нещо повече? — Тя отново тръсна глава. — Дали не ми се струва така, само защото си мисля за това?“

Не можеше да го попита, защото Изменниците можеха да ги чуят. Но ако се появеше възможност да поговори с Регин насаме… Тази мисъл заседна в гърлото й. „Не мога да го направя. Ами ако греша? Това ще смути и двама ни. Или може би ще е по-лошо, ако се окажа права? Поне мога да съм сигурна, че аз не съм влюбена в него“.

Заляя поток от противоречиви чувства. Принуди се да впрегне целия си самоконтрол, за да продължи да върви спокойно и да запази безизразно лице. Но противоречията изчезнаха така бързо, както се бяха появили, оставяйки я изпълнена с изненада и смайване.

„Значи го обичам. Не бих могла. Това е различно. Има такава възможност, но не е така. Все още“ — помисли си тя. Но нямаше да каже нищо на Регин. А ако той намекнеше за чувствата си към нея, тя щеше да го обезкуражи. „Не че вече не съм му простила. Той се превърна в личност, която е много по-добра от ученика, когото ненавиждах. Не че съм забравила Акарин — но вече мога да обичам друг. Причината не е, че така Регин ще стане уязвим, ако някой реши да ме изнудва. Просто…“

В гърдите й се надигна раздразнение. Защо винаги ставаше така, че единствените мъже, които проявяваха романтичен интерес към нея, нямаха право на това? Не че имаше някакви доказателства за интереса на Регин. Което все пак беше добре, защото макар и разделен със съпругата си, той все още бе законово женен за нея.

Денил крачеше из стаята си.

„Сигурно има някакъв начин да предупредя Ачати, без да разкривам, че Изменниците приближават“. Щяха да минат няколко дни, преди да се появят, а те трябваше да се държат така, сякаш нищо необичайно не се случва. Затова Тайенд отиде да посети един търговец-ашаки, а Мерия правеше обичайното си следобедно посещение на пазара заедно с една приятелка, която все още не беше напуснала града. Така че Денил бе останал сам да разсъждава върху дилемата си. „Бих могъл да се престоря, че някой от робите ми е казал за пристигането на Изменниците. Или че ми е оставил съобщение. Ами ако това накара ашаките да измъкват още роби?“

Някакво движение край вратата привлече вниманието му. Той се обърна и Кай се хвърли на пода.