— Ние имаме рака.

Сония се изпъна.

— Така ли?

Савара се засмя.

— Добро питие за разговори. И преговори.

Храната беше раздадена на всички, като всеки получи порция. Когато бобът и зърната бяха готови, Сония добави подправки. Изменниците харесаха особено много сладките. Савара приготви кана с рака и всички си напълниха изненадващо малки чашки. Сония получи канчето си пълно едва до половината, но когато отпи от него, осъзна защо. Раката беше толкова силна, че приличаше на сироп и след няколко глътки тя почувства, че ушите й бръмчат.

Когато всички Изменници получиха чашите си, те се изправиха и се отдалечиха, оставяйки само Савара. Нощта бе настъпила отдавна и над събралите се групички Изменници се появиха нови светлинни глобуси. Савара се премести напред и се образува по-малък кръг.

— Пристигнахме по-късно, отколкото се бяхме надявали, а вие сигурно с нетърпение очаквате да се върнете в Киралия, така че нека не протакаме. — Тя погледна към Лоркин. — Нашата покойна кралица Зарала искаше Лоркин да бъде посредник в нашата среща. Съгласни ли сте?

Сония погледна сина си, който изглеждаше така, сякаш се опитва да сдържи усмивката си.

— Да, ваше величество. Нося кръвния пръстен на лорд Оусън, Разпоредител на Гилдията. Имате ли нещо против да го сложа?

— Не. — Савара погледна към Лоркин. — Започвайте, лорд Лоркин.

Сония си сложи пръстена на Оусън.

— Оусън?

— Сония.

— Започваме преговорите.

Лоркин си пое дълбоко дъх.

— Кралица Зарала ме помоли да уредя среща между Изменниците и Обединените земи с надеждата да преговаряме за съюз.

Сония кимна.

— Какъв вид съюз ще обсъдим? Изменниците искат ли да се присъединят към Обединените земи? Това означава да се съгласят да спазват определени закони, които се прилагат към всички, включвайки определени специфични правила за всяка страна.

— Какви са тези закони? — попита Савара.

— Да не се проявява агресия към останалите държави в съюза. Спазване на набор закони относно търговията, престъпленията и магията. Военна подкрепа при защитата на Обединените земи. Обявяване на робството извън закона.

— С първото и последното сме съгласни от все сърце. — Савара сви устни. — А какво представлява наборът закони?

Сония ги изброи с помощта на Оусън. Савара слушаше и от време на време кимаше. Когато Сония приключи, кралицата сплете пръсти.

— Някои закони са подобни на нашите, някои не са. Народът ми може да възрази срещу вашия контрол върху магьосниците. Особено срещу ограниченията ви върху познанието и употребата на висшата магия.

— Вие също имате ограничения, срещу които бихме възразили ние. При вас само жените се обучават в използването на магия, освен ако мъжът не е натурал.

— Да, но ограниченията, базирани на пола, вече се срещат в Съюза. Народът на Лонмар обучава само мъжете. Щом Съюзът може да зачете техните традиции, защо да не зачете и нашите?

— Най-вероятно ще го направи. Но черната магия, от друга страна, е доста сложен въпрос.

Савара се усмихна и посочи Сония.

— Въпреки това Гилдията има черни магьосници.

— Само толкова, колкото смятаме, че ще са достатъчни за защитата ни.

Кралицата придоби сериозно изражение:

— Наистина ли смятате, че трима са достатъчни?

Сония срещна погледа на жената и го задържа. Сега не бе момент да показва съмненията си.

— Да.

Савара повдигна вежди.

— Надявам се никога да не се създаде ситуация, която да подложи вярата ви на изпитание. Моите хора не са склонни да оставят сигурността си в ръцете на малцина. Ние няма да приемем съюз, който ще ни забрани да обучаваме дъщерите си във висша магия.

— Очаквахме това. — Сония се усмихна, когато погледът на кралицата се изостри. — Готови сме да преговаряме изключение в случая на Изменниците, с някои условия.

— Какви са тези условия?

— Не възразихте срещу закона ни, че всички магьосници трябва да се обучават в Гилдията — отбеляза Сония.

— Не. — Савара я погледна развеселено. — Трябва да сме големи глупаци, за да изпуснем тази възможност.

— Условието е следното: младите магьосници ще се обучават в използването на черна магия едва след завършването на Университета и това ще се извършва от Изменници, в Сачака.

Савара сбръчи вежди и бавно кимна.

— Това може би е приемливо.

— Разбира се, ако крал Амакира научи за споразумението между нас, той ще създаде проблеми и на двете страни. Ще се опита да попречи на вашите ученици да стигнат до нас.

Савара махна презрително с ръка.

— О, това няма да е проблем.

— Щом пристигнат в Киралия, ще бъде по-трудно да скрием какво се случва. Можем да ги предрешим като елийнци.

— Това няма да е необходимо.

— Тя изглежда доста уверена в това — отбеляза Оусън.

— Определено.

— Може би смятате, че тъй като крал Амакира не знае къде се намира Убежището, той няма да представлява заплаха за вас, но ако искате младите жени, които ни изпращате за обучение, да бъдат в безопасност, по-добре не забравяйте, че той знае къде се намира Имардин — предупреди я Сония.

Савара се усмихна.

— Подобна потайност няма да е необходима. По времето, когато сме готови да изпратим магьосници в Гилдията, ако се стигне до това, проблемът с крал Амакира и ашаките отдавна ще е бил разрешен.

Сония чу как Регин си поема рязко дъх. Тя се втренчи в кралицата. Полазиха я тръпки, след което я жегна страх.

— Те смятат да нападнат ашаките! — възкликна Оусън.

Савара се наведе напред.

— Вие казахте, че съюзът означава военна подкрепа в защита на Обединените земи. Предполагам, че нападателната военна подкрепа е нещо различно. И все пак вие сте стари врагове на Сачаканската империя. Затова приканвам Обединените земи да се присъединят към нас в освобождаването на Сачака от ашаките и робството. Сигурно няма да можете да ни предложите много бойци, тъй като малцина от вас владеят висшата магия, но вашата сила и лечителските ви способности са безценни. — Тя се отдръпна назад. — Ще ни помогнете ли?

Лоркин внимателно наблюдаваше майка си. Макар тя да не отместваше очи от Савара, погледът й бе фокусиран върху нещо зад кралицата. Той погледна към пръстена на пръста й. Сигурно общуваше с Оусън. Младият мъж забеляза още един пръстен, който не беше виждал преди. Той също имаше камък, но обковът му беше декоративен, което предполагаше, че е просто украшение.

— Трябва ни малко време да го обсъдим — каза тя. — Нужно е да се свържем с доста владетели.

Савара кимна.

— Имате време до утре вечерта. Бих ви дала още, но хората ми са уязвими извън Убежището. Знам, че се държа така, сякаш не можем да загубим, но няма смисъл да обсъждаме бъдещите ни отношения въз основа на настоящата ситуация.

— А ако изгубите, ще има ли възможност за бъдещо сътрудничество?

Лицето на кралицата помрачня.

— Съвсем нищожна. Ако изгубим, съществува голяма вероятност ашаките да открият Убежището. А без него няма да имаме храна, подслон и, временно, пещери за отглеждане на камъни. Ще сме повече ангажирани с оцеляването си, отколкото със съюза с Обединените земи.

Сония се намръщи.

— Така пещерите ще попаднат в ръцете на ашаките. Ще могат ли те да отглеждат свои собствени камъни?

— С времето може и да разберат как да ги правят. По-вероятно е да принудят някой заловен Изменник да ги научи, макар че няма да могат да получат цялото ни познание от един или дори от шепа Изменници. Избягваме да обучаваме отделните камъкотворци в изкуството да създават всички видове камъни, а сме го разпределили между тях. От заловените Изменници зависи колко опасни могат да станат ашаките.

Когато двете жени потънаха в замислено мълчание, Лоркин се прокашля.

— Независимо дали Изменниците ще спечелят или загубят, обмяната на познание пак може да е от полза и на двете страни.