Савара се засмя.

— Те или отслабват и губят увереност, или ни въвличат в капан.

— Какво да правим? — попита Тивара.

— Ще проверим кое от двете е — отвърна кралицата. — Време е да използвате вашите нападателни камъни. Ако усетим капан и вие започнете изненадващо да нанасяте удари, ще ги предупредим, че знаем какви са намеренията им. Предпочитам да ги оставя колкото се може по-дълго време да гадаят дали сме го забелязали.

Савара се усмихна, и направи широка крачка напред, последвана от втора.

Когато пръстите на Скелин докоснаха челото на Лилия, тя не се сдържа и се отдръпна. Той отново протегна ръка, вперил очи в нейните.

— Ако усетя, че ме мотаеш или се опитваш да ми причиниш болка, майка ми ще отреже ушите и носа на приятелката ти — изръмжа той.

Лилия наведе поглед и сърцето й заби лудо. „А щом го направя, той ще поиска още. Ще заплаши да я нарани, докато не го науча на всичко. След това ще убие и двете ни. По-добре да се придържам към плана ми. Ако се проваля, поне болката и смъртта няма да бъдат отлагани много. Но трябва да действам бързо. Не трябва да му оставям време да реагира“.

Тя се пресегна, сграбчи го за китките, сякаш за да го спре, и притисна дланите му към слепоочията си. После си пое дълбоко дъх, затвори очи, извлече енергия, достатъчна за разбиването на мощен щит и я изпрати към него през дясната си длан под формата на пронизващ силов удар.

Лилия почувства как бариерата му се разцепва под неочакваната и прецизна атака. „Получи се!“ Изненадана, тя започна да изтегля енергията му, надявайки се, че парализиращият ефект ще му попречи да се бори или да говори. И тъй като Скелин бе застанал с гръб към майка си, Лилия се надяваше, че Лорандра няма да забележи нищо.

Захватът на ръцете му отслабна, но тя ги задържа върху слепоочията си. Отвори очи и използва магията си, за да му попречи да се свлече на земята. Той се взираше в нея, а зениците му се бяха разширили от гняв и страх.

„Да, страхувай се от мен — помисли си Лилия. — Този път подцени жертвата си. Твърде голямо бе нетърпението ти да се сдобиеш с онова, което искаш“.

Но и тя не биваше да го подценява. Както не трябваше да подценява и майка му. В момента Лорандра представляваше по-голяма опасност от Скелин. Все някога щеше да усети, че нещо не е наред, а в ръката си продължаваше да държи нож, опрян в гърлото на Аний. Разколебана от съмнения, Лилия забави източването на енергия. Не знаеше колко време ще е необходимо, за да източи повечето от нея, затова трябваше да реши какво да прави след това.

„Трябва да защитя Аний, преди Лорандра да разбере, че източвам Скелин“. Тя извърна леко глава настрани, за да може да вижда Аний, и протегна сетивата и магията си напред. Трябваше по някакъв начин да издигне бариера между ножа и кожата на Аний, без някой да забележи. Източването на енергията и използването й едновременно с това си беше истинско изпитание. „Калън трябваше да ме научи да го правя…“

Магията й се сблъска със съпротивление.

„Щит! Бариерата на Лорандра. Сигурно е нейната, Скелин не може да използва силата си“.

Веднага разбра, че е направила грешка. Лорандра се намръщи. „Тя знае, че не би трябвало да правя каквото и да било с магията си. Скелин би ме спрял“. Изпълнена с ужас, тя видя как очите на Лорандра се разшириха, след което се присвиха гневно.

Лилия изтегли голямо количество енергия и я запрати срещу Лорандра в мига, когато ръката на жената помръдна. От гърлото на Аний плисна кръв.

„Не!“ Лилия пусна Скелин на земята. Бариерата на Лорандра падна, момичето подхвана Аний и притисна длан към гърлото й. Кръвта се процеждаше през пръстите й. Тя покри себе си и Аний с бариера, постави приятелката си на палубата и проникна със сетивата си в тялото й. „Затворете се!“ — изкомандва Лилия на съдовете, които пренасяха кръвта на Аний. Лечителската й сила потече напред, плътта започна да се съединява. Кръвоносните съдове и мускулите се възстановиха. Гърдите на Лилия се изпълниха с надежда, но когато кожата на гърлото на Аний се срасна, тя свали ръката си. „Бях ли достатъчно бърза? Дали не е изгубила много кръв?“

Аний лежеше неподвижно и се взираше в платната и синьото небе над главите им. Лицето й беше пребледняло. Устните бяха сини. „Но тя е жива. Сърцето й бие. Все още диша. Жива, но…“

Някъде наблизо се разнесе писък. Лилия се сепна, обърна се и видя как Лорандра се надига, а Скелин лежи в краката й. Той също се взираше в небето. Лорандра се обърна към Лилия. Щом зърна изкривеното й от гняв лице, момичето побърза да подсили щита си, но удар не последва.

Вместо това въздухът пред Лорандра започна да се вълнува. Лилия усети горещината и улови образа на кожа и плът, които са сгърчени и потъмнели. Избухнаха пламъци, които обвиха фигурата на Лорандра. Жената изпищя, залитна назад и падна зад перилата.

Зашеметена от образа, който продължаваше да се носи в съзнанието й, Лилия не можеше да помръдне. После осъзна, че екипажът около нея надава викове, а от небето се сипят предмети. Платна. Въжета. Дървена дъска отскочи от бариерата й. Нещо унищожаваше такелажа на кораба. Сигурно същото, което бе поразило Лорандра. Лилия се надигна, изпъна врат и се огледа. Забеляза, че от другата страна се приближава морски съд, на чийто нос стоеше фигура с лилава мантия.

— Лилия?

Момичето затаи дъх и погледна надолу към Аний. Очите на девойката бяха отворени. Сърцето на Лилия подскочи от радост и облекчение.

— Ти си жива! Жива си! — Лилия полегна до Аний и я притисна към себе си. — Как се чувстваш?

— Ужасно. Но не толкова зле, колкото мисля, че се чувства онази кучка — ако е все още жива.

— Видя ли?

— Да. Макар че не бях напълно в съзнание. — В ъгълчетата си устните на Аний все още бяха синкави. Тя се намръщи. — Скелин мъртъв ли е?

Лилия погледна към Крадеца, който лежеше на няколко крачки от тях.

— Така изглежда, но може да е само изтощен. И в двата случая повече не може да ни нарани.

— Направи ми услуга и провери.

Лилия се огледа и видя, че екипажът се страхува да се приближи. Тя се изправи неохотно и отиде при Скелин. На лицето му бе застинало изражение на болка и изненада. Той не дишаше. Лилия го докосна и не усети никаква енергия в него. „Не може да е по-мъртъв от това. Но когато Лорандра преряза гърлото на Аний, аз не бях приключила с източването на енергията му“. Когато си спомни как бе изтеглила голямо количество сила, за да разбие бариерата на Лорандра, тя осъзна, откъде я бе взела. Беше победила Лорандра със силата на Скелин.

Лилия погледна през перилата. Очакваше да види тялото на магьосницата да се носи по водата, но от нея нямаше и следа. Момичето се върна при Аний и седна до нея.

— Да. Мъртъв е. Гилдията няма да е особено доволна.

Аний изсумтя грубо.

— Не заради роета — рече Лилия. — Искаха да разберат кои са помощниците му, особено тези в Гилдията.

— Не се тревожи. — Аний се намръщи. — Татко ще разбере кои са.

Лилия се задави. „Тя не знае“.

Очите на Аний се разшириха.

— Той… Не се е преструвал, нали?

Лилия прехапа устни и поклати глава.

През лицето на Аний премина болка. Тя изруга. Но когато Лилия се пресегна да я прегърне, Аний поклати глава и лицето й придоби каменно изражение.

— По-късно ще има време за това. Трябва да свършим още много работа и не можем да… Татко се постара онова, което се случи на семейството му, да го направи по-силен, не по-слаб. Аз също трябва да съм силна. — Аний се надигна на лакти, но лицето й пребледня още повече и тя отново се отпусна назад.

— Почивай — каза Лилия. — Изгуби доста кръв и тялото ти се нуждае от време да я възстанови.

— Колко време?

Лилия сви рамене.

— Не съм сигурна. Може би няколко дни. — Тя се усмихна тъжно на изкривеното от нетърпение лице на Аний. „Но ще й трябва много повече време да излекува сърцето си“. — Трябват ти храна и вода. Ротан ще пристигне всеки момент. — Лилия изви глава и видя, че другият кораб се приближава.