— А аз имам усещането, че след това ще трябва да добави още една глава — додаде Болкан.

Оусън погледна Върховния повелител с присвити очи.

— Все още ли се притеснявате за минния огън и онези приспособления в Игра, за които спомена шпионинът на краля?

— Които изстрелват топчета? — Болкан кимна. — Според Даргин те са помогнали на игрийските жреци да завладеят съседните земи.

— По-вероятно е тези игрийски магьосници да не са чак толкова силни — отвърна Оусън. — Не мога да си представя как едно топче, изстреляно от тръба, може да застраши магьосник, ако той е издигнал щит.

— Подозирам, че работи като идеята на Лилия за използването на енергия вместо нож при използване на черна магия. Фокусираната енергия не може да пробие само най-здравите щитове.

— Шпионинът каза, че почти няма вероятност игрийската армия да оцелее при прекосяване на пустинята — напомни му Калън.

— Освен това ние знаем, че те нямат черни магьосници и магически кристали.

Болкан поклати глава, а Оусън се извърна към прозореца и завъртя очи.

— Не се притеснявам за Игра — рече Болкан. — Минният огън, който използва Крадецът Сери, се различава от обикновения…

— Ще трябва да отложим този разговор — каза Оусън. — Пристигнахме.

Каретата забави ход и спря, вратата се отвори. Оусън въздъхна с облекчение, когато Болкан излезе. Тримата с Калън и Сония го последваха. Намираха се в малкия вътрешен двор на двореца, където се събираха магьосниците, когато кралят искаше да избегне забавянето на официалните приветствия. Другата карета се отдалечаваше, а пътниците й вече бяха влезли в двореца.

Един дворцов прислужник ги поведе през вратата по един пищно украсен коридор, след което ги въведе в трапезарията. Сония се беше хранила тук няколко пъти, заедно с останалите Висши магьосници, понякога като гост на краля, понякога на срещи с важни чуждестранни гости. Днес столовете бяха заети само от Висши магове и четиримата съветници на краля, които не бяха магьосници. Сония забеляза Ротан, който й се усмихна и й кимна. Точно когато четиримата се настаниха в празните столове, един мъж нахлу в стаята и всички скочиха на крака.

— Ваше величество — каза Оусън.

Кралят махна с ръка.

— Сядайте. Трябва да вземем важни решения и като знам колко бързо действат магьосниците, по-добре да започваме, без да се по-майваме. — Сония подтисна усмивката си от сухия му тон. Той отиде до края на масата и се облегна върху равната повърхност.

— Вчера пристигна новият сачакански посланик. Както вече знаете, жената е черна магьосница — или както тя се нарича, висша магьосница. Освен това както също знаете, тя не е член на Гилдията, което автоматично я превръща в отстъпница. Самото й присъствие означава, че са нарушени два от най-сериозните закони по отношение на черната магия.

Което означава, че или трябва да я върна у дома или да променим законите.

Той се поколеба и огледа масата, срещайки погледа на всеки магьосник.

— Аз нямам намерение да я изпращам обратно, така че по-добре да променим законите. Затова сте тук. От месеци обсъждате това, така че е време да стигнете до споразумение. До края на деня трябва да сте написали нови закони, които да позволяват на чуждите магьосници, които не са членове на Гилдията, да живеят и да търгуват законно в страната, с наличието на ефективни, приложими ограничения. Те трябва да регулират едновременно използването на черната магия и притежаването на магически кристали. Предшествениците ви имаха добра причина да се страхуват от черната магия, но сега се нуждаем от по-добри методи за нейния контрол от пълната й забрана.

Освен това научих, че магическите камъни осигуряват магическа сила на немагьосниците, а ние не желаем те да научат за игрийците и да решат да отърват Обединените земи от всички магьосници. Макар че според мен едва ли ще успеят, не искам да се разправям с гражданско неподчинение. Трябва да регулираме по някакъв начин употребата на кристалите, дори ако трябва само да попречим на Крадците да се сдобиват с тях. Възходът на отстъпника Скелин би трябвало да ви е послужил като предупреждение — магията не трябва да достига до подземния свят.

Освен това очаквам тези закони да доведат до подобряване на поведението на гилдийските магьосници. Роетът разкри царящото из редиците на магьосниците разложение и показа, че те не са имунизирани срещу пороците и трупането на печалба за сметка на останалите. Време е на това да се сложи край.

Кралят се изправи.

— Очакват ви доста обсъждания, за това ви оставям да работите. На обяд очаквам да ми докладвате за напредък. — Той се спря, за да огледа за последно масата, след което се обърна и излезе от стаята.

Всички мълчаха, заслушани в отдалечаващите се стъпки на краля. После Оусън се прокашля и се обърна към съветниците.

— Ако сте съгласни, аз ще водя обсъжданията.

Съветниците кимнаха. Когато Оусън започна да говори, Сония внезапно изпита тъга. „И ето, отново всичко се променя. Също както след ичанското нашествие, когато знаехме, че трябва да приемем черната магия като наша единствена форма на защита, и да възстановим Гилдията, като започнем да приемаме ученици от нисшите съсловия. Имаше толкова много непредвидени последствия, като войната между Крадците и поглъщането на копторите от града. Можем да се опитаме да създадем закони, които да контролират промените, донесени от магическите камъни и съюза със Сачака, но те ще донесат последствия, които няма да сме предвидили“.

Оставаше им само да опитат. А що се отнася до нея, да се погрижи, когато Лоркин се върне в Киралия, дори само за една визита, той — и семейството, което някой ден ще има — да се чувстват добре дошли и в безопасност.