— Да, Черен магьосник Калън. — Бокин се поклони и бързо излезе от стаята.

Вратата се затвори зад гърба му. Лилия се облегна права на стола. Тя не искаше дори да усети остатъчната топлина от тялото на Бокин.

— Какво научихте? — попита я Калън.

Лилия се намръщи.

— Той вярва, че всеки, който може да стане по-силен от него, е заплаха, затова трябва да намери начин да се наложи над него предварително. — Тогава й хрумна, че Калън сигурно я пита за разчитането. — Което е точно обратното на разчитането на съзнания. Няма да успея, ако се опитам да доминирам.

Калън кимна.

— Да. — Той поклати глава. — Магьосници като Бокин са причината да не обучаваме всички магьосници на това ниво на разчитане.

— Почакайте… искате да кажете, че всеки може да се научи да го прави?

— За нещастие, да. Върховният повелител Акарин бе първият гилдиец, който се научи да разчита насила съзнания, така че винаги се е предполагало, че за това е необходима черна магия. Той разкри на Черната магьосница Сония, че това не е така, като я научи как да разчита съзнания, преди да я научи да събира и съхранява магия. Сония се съгласи да запази в тайна този факт. Ти също трябва да го направиш.

— О, със сигурност. — Мисълта какво би могъл да направи Бокин с подобно познание я накара на настръхне.

— Ти притежаваш свеж и интересен подход към нещата, Лилия — каза Калън. — Като например идеята ти да се използва бърз и силен силов удар като заместител на ножа при прилагането на черната магия. Това е гениално. Описах го на лейди Винара и двамата обсъдихме начините да го експериментираме безопасно.

Тя почувства как лицето й пламва от похвалата и наведе глава.

— Добре… надявам се да се получи.

— Дори и да не стане, пак си заслужава да се опита. Така, това беше всичко за днес. По-добре отивай за първото си занятие.

Вратата отново се отвори, Лилия се поклони и промърмори името му. После тръгна към първото си занятие за деня, едновременно ликуваща и обезпокоена. „Научавам толкова много неща от Калън и той изглежда по-доволен от мен сега, когато занятията ни са свързани изцяло с воинските умения“.

И макар вече да знаеше защо Бокин я тормози, тя нямаше представа как да го спре. „Той винаги ще действа срещу мен. Но аз винаги ще бъда по-силна от него, а той е твърде глупав, за да ме заплашва по някакъв друг начин, затова предполагам, че нещата биха могли да бъдат и по-зле“.

Но тя щеше непрекъснато да го наблюдава и това обещаваше да е много, много досадно.

Щом стъпките на Аний утихнаха, Гол се изправи и извади инструментите си изпод дюшека. Когато се захвана за работа, Сери провери дупките, които приятелят му беше изкопал по-рано в стената, всяка от които пробиваше хоросана и пръстта зад него. Аний не ги беше забелязала. Стените бяха груби и напукани на места, а Гол беше избрал такива позиции, където фенерите хвърляха плътни сенки.

Сери трябваше да се наведе по-близо, за да види единия край на тръбите, които Гол бе напъхал във всяка дупка, от които стърчаха парчета намаслена хартия.

— Още колко искаш да направиш? — попита Сери.

Гол отиде до отсрещната стена.

— Зависи колко бързо смяташ, че ще успеем да ги запалим. Нали не искаш първите няколко да избухнат, преди да сме успели да запазим останалите. Ако направя по пет от всяка страна, и всеки поеме по една стена, може да успеем да ги подпалим всичките. Ще ми донесеш ли една тръба?

Сери отиде до кутията с плодове, която Лилия им беше донесла предишната вечер, изпразни я и вдигна чувала на дъното й. Там беше скрил минния огън, като разчиташе, че неприязънта на Аний към плодовете ще й попречи да го открие.

Докато носеше първата тръба на Гол, той забеляза, че от сгъвката на хартията в единия й край се сипе тънка струя прах.

— Счупена е. Това лошо ли е?

Гол се обърна и очите му се разшириха.

— Хвани я така, че дупката да е отгоре — рече бързо той.

Сери го направи и изтичането спря.

— Опасно ли е това?

— Да. — Лицето на Гол бе сериозно. — Ако голяма част от праха се пръсне във въздуха, една свещ или фенер може да го взриви. — Той погледна надолу към тръбата, после изсица малко прах в шепата си, преди да я напъха в стената. — Ще ти покажа. Изнеси една свещ в коридора и я отнеси на около двайсетина крачки оттук.

В шепата на Гол имаше една щипка прах. Сери взе запалената свещ и я изнесе от стаята надолу по коридора. Гол му махна с ръка и го накара да застане зад гърба му.

— По-добре си запуши ушите.

Сери го послуша.

— Гледай сега.

Той събра прахта между двата си пръста, протегна се и я хвърли към свещта. Очите на Сери бяха заслепени от силна светлина, а в коридора отекна силен звук като от удар на много голяма ръка върху маса. От стените край свещта се посипаха прах и пръст, а самата свещ изглеждаше много по-къса и обградена от разтопена локва восък.

Сери свали ръцете си. „И това се получи само от една щипка прах. А ние сме натъпкали много повече в онези тръби“.

— Сигурен ли си, че искаш да напъхаш толкова много тръби в стените?

Гол сви рамене.

— Трябва да ги пъхнем някъде. По-сигурно е в стените, отколкото в стаята при нас.

„Разбира се. Дори да ги оставим в кутията с плодовете, пак може да гръмнат заедно с останалите. По-добре да се взриви в стената, вместо в стаята“.

— Колко време горят изчакващите ленти?

— Колкото да преброиш до двайсет. — Гол прибра свещта, даде я на Сери и се върна в стаята. — Ако нямаме достатъчно време, можем да се разминем само със запалването на една от двете страни. Когато гръмне, тя ще взриви и останалите.

— Значи палим по една и бягаме.

Гол се намръщи.

— Да не би Аний да се връща вече?

Сери се ослуша. Когато дочу леките стъпки, той отиде бързо до кутията и бързо нареди чувала и плодовете върху тръбите, докато Гол прибираше инструментите си. Прикриха пламъка на свещите в случай, че не идваше Аний. Миг по-късно в коридора отекна тихо подсвирване и двамата се успокоиха.

Сери подсвирна в отговор и Аний влезе бързо в стаята, стиснала фенера си в ръка. Той осъзна, че точно заради тихите й стъпки бе решил, че се е отдалечила доста. Когато ги видя, Аний бързо си пое дъх.

— Една от стените до бариерата на Лилия се е срутила. Или е била съборена. Каквато и да е причината, дотук вече може да се стигне само през бариерата й.

Сърцето на Сери подскочи.

— Някакви следи?

Тя повдигна рамене.

— Не видях. Намалих светлината на фенера, за да не забележат светлината и веднага се върнах тук. Но не чух нищо.

Сери погледна към Гол. Телохранителят му отвърна на погледа със загрижено лице.

— Мисля, че трябва да доведеш Лилия — каза Гол.

— Тя е на училище. Не мога просто…

— Върви в стаята на Сония — рече твърдо Сери. — Кажи на Джона да измъкне Лилия.

— Трябва да дойдеш с мен. Да се скриеш в стаята на Сония.

— Ако чуем нещо, ще те последваме — каза й Сери. — Сега отивай.

Тя се поколеба, прехапа устни и бързо се отдалечи. Гол дори не изчака стъпките й да заглъхнат. Той измъкна инструмента за дълбаене и буквално нападна стената с него. Сери измъкна плодовете от кутията и я отнесе при приятеля си. На дъното й лежаха още четири тръби с минен огън. Докато се ослушваше за стъпки в коридора, в съзнанието му отекваха думите на Гол.

„По-сигурно е в стените, отколкото в стаята при нас“.

Не беше сигурен дали сърцето му бие толкова бързо от очакването или от страх. Приближаваше ли ги Скелин? Щяха ли най-после да задействат капана си? ГЦеше ли той да създаде огромна дупка в градината и да разкрие отстъпника пред Гилдията, както бяха планирали? Или Скелин, който не очакваше взрива, щеше да умре?

„Каквото и да се случи, поне Аний я няма тук. Нямам намерение да умирам заедно със Скелин, но колкото по-малко от нас се навъртат наоколо, толкова по-малка е вероятността някой да пострада“.