„Какво ли иска той?“ — долови Лоркин зле прикритите мисли на жената.

— Искам да бъда с теб — каза й той.

Тя примигна смаяно и се обърна да го погледне. Той долови изненада и леко смущение. Ръката й леко се отпусна, сякаш Тивара искаше да се отдръпне, но после отново го стисна силно.

— Гилдията ще ти позволи ли да останеш с нас?

— Няма да им хареса, но ще трябва да го приемат.

Тя кимна и извърна глава, освобождавайки ръката си. Той се взря в лицето й, опитвайки се да разгадае изражението й, но в този миг долови нови думи.

„Той ще промени мнението си, щом разбере, че се готвим за война“.

Лоркин усети как мускулите му се вдървяват от изненада и едва не се спъна. Поклати глава. Сигурно си го беше представил. Невъзможно бе да чуе нечии мисли, без да докосва човека. Освен ако този човек не му ги препращаше умишлено. Той се огледа, видя, че никой от останалите Изменници не изглежда разтревожен и не го наблюдаваше, както щеше да се случи, ако Тивара му бе разкрила плановете им.

„Не. Сигурно съм си го представил“. Все пак в Убежището бе доловил намеци, че Изменниците може би планират да нападнат Ашаките. Умът му просто подсказваше, по един неочакван начин, че войната щеше да затрудни избора му. Тивара сигурно се чудеше дали той предпочита да не се замесва във войната. „Разбира се. По време на война хората умират. Тивара може да умре. Освен ако… дали няма да намеря причина да я отведа в Киралия с мен? Може да успея да убедя Савара, че Обединените земи се нуждаят от посланик на Изменниците. Но дали Тивара ще дойде? Едва ли“.

Значи сега трябваше да реши дали да остане с Тивара или да се върне в Киралия и да предаде познанието на камъкотворците, как да каже на майка си, че е овладял черната магия, дали да каже на Тивара за отровената робиня и как да постъпи, ако Изменниците започнат война. За щастие го очакваха дълги часове в пътуване из пустошта. Достатъчно време за размисли.

Макар все още да бе ранна пролет, пъпките на дърветата в градините на Гилдията бяха започнали да се разпукват и ароматът им напомняше за приближаващите топли дни. Лилия го вдъхна с пълни гърди, наслаждавайки се на краткия момент на спокойствие и обещания. Тя беше жива, не беше в затвора, приета бе от Гилдията, а Сери, Гол и Аний все още бяха скрити и в безопасност.

Разбира се, този момент нямаше да продължи дълго. Приятелите й не бяха съвсем в безопасност, приемането й от Гилдията включваше условия, които щяха да я ограничават до края на живота й, и тя бе поела към поредното занятие с Черния магьосник Калън. Но настроението й се вкисна по-бързо от очакваното, щом забеляза тримата ученици, застанали пред спалните помещения, които я наблюдаваха. Единият от тях бе Бокин.

Лилия ги стрелна с бърз поглед, но макар да не отместваше очи от пътеката, тя следеше внимателно сенките им с крайчеца на окото си. За всеки случай издигна около себе си слаб щит срещу евентуални номера.

Нищо не се случи, макар момичето да внимаваше толкова усърдно за неприятности, че в първия момент не забеляза, че освен Калън край Арената няма други ученици. Както винаги лицето на магьосника имаше познатото намръщено изражение, но този път то бе по-сериозно от обичайното. И погледът му бе нащрек.

— Черен магьосник Калън — каза тя и му се поклони.

— Лейди Лилия — отвърна Калън. — Днешният урок ще бъде проведен в Университета.

Сърцето й подскочи и тя едва се удържа да не извика радостно.

— Значи днес… няма да има бойни упражнения?

— Не.

Той й даде знак да тръгне редом с него и тръгна към Университета. Тя забеляза с облекчение, че Бокин го няма. Зачуди се дали да не попита Калън какво ще учи днес, но от опит знаеше, че ако той сам не й предложи информация, тя няма да получи отговори. Щом влязоха в сградата, тя го чу да си поема дълбоко дъх и да въздъхва. Лилия скришом го стрелна с поглед и забеляза, че устните му са свити в тънка линия.

„Той не е доволен от нещо — помисли си тя. — Или поне е по-недоволен от обичайното“.

Калън я поведе през вътрешните коридори на сградата и я въведе в една от малките стаи, запазени за частните уроци. Посочи й единия от двата стола, седна на другия и я погледна през масата.

— Гилдията реши, че е време да се научиш да използваш черната магия.

Връхлетяха я страх и вина, които бързо бяха заменени от изненада.

— Но аз вече знам как да я използвам.

— Знаеш как се използва — поправи я той. — С изключение на единствения ти опит, ти не си я използвала съзнателно и никога не ти се е налагало да съхраняваш енергия. Освен това има и други задачи, които се изискват от черните магьосници и които не включват придобиването на енергия.

— Като например?

— Разчитането на съзнания. Създаването на кръвни пръстени.

Пулсът на Лилия се ускори. Тя предполагаше, че няма да бъде обучавана на това, докато не завърши университета и не заеме официално поста на черна магьосница.

— Защо сега?

Калън сбръчи вежди още повече.

— В отсъствието на Сония мнозина предпочитат ти да бъдеш научена да използваш черната магия, вместо в Имардин да има само един напълно обучен магьосник.

„Нищо чудно, че е тъй начумерен. Намеква, че трябва да бъде наблюдаван. Че не може да му се вярва. — Изпълни я леко задоволство, че той е подложен на същата подозрителност и недоверие като нея. — Макар че хората не ми вярват, защото наруших закона, когато овладях черната магия, дори да не знаех, че съм успяла. И предполагам, че не вярват на Калън, защото е пристрастен към роета. — Задоволството й се изпари, заменено от съчувствие. — Той също не е предполагал, че това ще се случи“.

Тя кимна.

— И така… кое първо?

Той се изпъна и извади нещо от мантията си. Светлината се отрази в лъскавата повърхност на малка, тънка кама. Калън вдигна другата си ръка така, че ръкавът да падне назад, после положи дланта си върху масата и погледна към Лилия.

— Сега ще се порежа. Положи ръка върху раната ми и се опитай да си спомниш какво направи на… Вземи достатъчно, за да почувстваш, че собствената ти сила се увеличава.

„На Наки“ довърши изречението му на ум Лилия. Тя прогони от съзнанието си спомена от библиотеката и думите, които я бяха съблазнили да научи нещо, което беше забранено. Бих направила всичко за теб. Калън прокара острието по ръката си. Тя послушно постави длан върху плиткия разрез и затвори очи.

„Номерът е да видя как моята собствена магия се побира под кожата“ — спомни си тя. Постепенно започна да я усеща, но щом съзнанието й си спомни тези действия, момичето внезапно почувства магията в тялото си. Тя се поспря за миг, за да й се наслади, но вниманието й беше привлечено от зова на нещо различно. Лилия се съсредоточи върху ръката си, усети присъствието на Калън и откри пролуката в защитата му.

Момичето се поколеба. Мисълта да изтегли енергия от Калън, от когото се бе страхувала през по-голямата част от живота си и който бе един от Висшите магове, й се струваше твърде самонадеяна. Но той й беше казал да го направи, затова тя събра цялата си воля и дръпна.

Магията потече в тялото й. Тя веднага намали потока й. Предположи, че той може да я усети и да разбере, че е прекалила. Беше й казал да вземе толкова магия, че да усети как силата й се увеличава. Лилия се съсредоточи и осъзна, че усеща как става по-силна. Спря да изтегля енергия, отвори очи и отдръпна ръката си.

Калън я гледаше напрегнато.

— Вземи още.

Този път тя веднага откри пролуката в бариерата му и установи, че не е нужно да усеща ограничаването на собствената си сила, за да го направи. Забрави да затвори очи и осъзна, че не е необходимо. Изведнъж забеляза, че лицето на Калън е странно отпуснато. Той изглеждаше тъжен и изморен.

Когато тя спря, лицето му възвърна предишното си изражение. Той я погледна и кимна.

— Добре. Вече мога да усетя, че съхраняваш допълнителна енергия. — Магьосникът сви устни в мрачно одобрение. — Всеки път, когато държим в себе си повече енергия от естествения ни капацитет, част от нея изтича през бариерата. Съсредоточи се върху естествения ограничител в кожата, докато не усетиш изтичането, след което използвай малко магия, за да подсилиш бариерата.