— Очарователно. — Иса стрелна поглед към мен. — Откъде я изнамери, Так? Да не е от бардаците на мадам Ми?

— Дръж се прилично, Иса.

Тя отрони многострадална тийнейджърска въздишка.

— Добре, Так. Заради теб. Само заради теб няма да оскубя тая устата кучка. И за твое сведение, Мери, нощем работя под псевдоним като автор на охранителен софтуер за цял куп големи фирми и сигурно изкарвам сто пъти по-добри пари, отколкото ти със свирки по задните улички.

Тя зачака настръхнала. За момент Адо впи в нея блеснал поглед, сетне с усмивка се приведе напред. Гласът й стихна до язвителен шепот.

— Слушай, тъпо девствено пубертетче, ако си мислиш да ме докараш до бой, дълбоко грешиш. И там ти е късметът. Едва ли си в състояние да ме ядосаш чак толкова, но ако изобщо се стигне дотам, няма и да усетиш откъде ти е дошло. Хайде сега да обсъдим текущата работа, а после върви да си играеш със съучениците си на информационна престъпност и да се преструваш, че знаеш нещо за реалния свят.

— Скапана курва…

— Иса! — рязко възкликнах аз и вдигнах ръка пред нея, когато понечи да се надигне. — Стига толкова. Тя е права. Може да те убие с голи ръце, без дори да се изпоти. А сега се дръж прилично, инак няма да ти платя.

Иса ми хвърли дълбоко обиден поглед и седна. Трудно бе да се различи под дебелия слой грим, но имах чувството, че се е изчервила. Може би намекът за девственост бе улучил болното й място. Мери Адо благоразумно се въздържа от прояви на самодоволство.

— Не съм длъжна да ви помагам — каза Иса с изтънял глас. — Можех да ви продам още преди седмица, Так. Сигурно щях да изкарам повече, отколкото ми плащаш. Не го забравяй.

— Няма да го забравим — уверих я аз и хвърлих предупредителен поглед към Адо. — А сега казвай с какво разполагаш освен факта, че никой не знае за нас.

Онова, с което разполагаше Иса, бе заредено върху невинни на вид матовочерни чипове и даваше основата на цялото нападение. Схема на охранителните системи по Рилските зъбери, включително и допълнителните процедури за празненствата по случай Харлановия ден. Актуализирани динамично-прогнозни карти на теченията в Пролива за идната седмица. Улична разстановка на милспортската полиция и правила за водния транспорт до края на празниците. И най-важното — предлагаше ни самата себе си и своята странна, сенчеста репутация в периферията на елитната милспортска информационна престъпност. Беше приела да ни помогне и сега нагазваше дълбоко в ролята на организатор, откъдето навярно идваше и необичайната й раздразнителност. Да участваш в атака срещу имение на Харлановия род определено си беше по-солидна причина за стрес от всекидневните й занимания с незаконна доставки и продажба на данни. Ако не я бях предизвикал със съмнения в смелостта й, едва ли би пожелала да има нещо общо с нас.

Но кое петнайсетгодишно хлапе може да устои на подобно предизвикателство?

Във всеки случай не и аз на нейната възраст.

Ако можех, навярно никога нямаше да попадна срещу пласьора с куката на онази уличка. Навярно…

Добре де. Кой може да промени стореното? Рано или късно всички затъваме до шия. После не ни остава друго, освен да държим глава над блатото и да опипваме пътя стъпка по стъпка.

Иса заслужаваше аплодисменти. Въпреки първоначалната й тревога, когато приключихме с данните, вече си беше възвърнала самочувствието и пак говореше лаконично, с провлачен милспортски акцент.

— Откри ли Нацуме? — попитах аз.

— Да, представи си, открих го. Но не съм убедена, че си струва да разговаряш с него.

— Защо не?

Тя се ухили.

— Защото е станал религиозен, Ковач. Сега живее в манастир, на кръстовището на Китогръб и Девета улица.

— Китогръб? Да не би да е при Отрицателите?

— Точно там. — Иса зае нелепо тържествена молитвена поза, която изобщо не се връзваше с грима и прическата й. — Братство на Разбудените и Осъзнатите. Откажете се занапред от плътта и света.

Усетих как устните ми се изкривяват. Мери Адо седеше до мен, настръхнала като крилодер.

— С тях нямам проблеми, Иса. Те са безобидни. Според мен, щом са толкова глупави да избягват женска компания, тяхна си работа. Но съм изненадан, че човек като Нацуме се е хванал на въдицата.

— А, отсъствал си много дълго. Сега вече приемат и жени.

— Сериозно?

— Да, започна се отдавна, почти преди десет години. Доколкото чух, открили сред себе си две преоблечени жени. Били там от години. Логично, нали? След презареждане всеки може да лъже за пола си. — Иса заговори по-бързо, беше стъпила на позната почва. — Никой освен правителството не разполага с излишни пари за подобни проверки. Ако поживееш по-дълго в мъжко тяло, дори опитен психохирург трудно ще установи разликата. Така или иначе, ония от Братството трябвало да избират: или да приемат идеята на новото откровение за един-единствен носител, или да се модернизират и да сложат край на разделението. И гледай ти, изведнъж гласът свише им заговорил за промени.

— Но сигурно не са променили името, нали?

— Не са. Още им викат Братството. Може би вече и сестрите се считат за братя. — Тя вдигна рамене с хлапашка насмешка. — Не знам как го приемат сестрите, но иначе просто няма да влязат.

— И като стана дума — намеси се Адо, — ще можем ли да влезем там?

— Да, приемат посетители. Може да се наложи да поизчакате Нацуме, но няма да е задълго. Това му е най-хубаво на Отказа от плътта, нали? — Иса пак се ухили. — Нямаш грижа за разни дреболии като пространство и време.

— Отлична работа, Иси.

Тя ми прати въздушна целувка.

Но докато ставахме да си вървим, тя се навъси и явно взе някакво решение. Вдигна ръка и ни повика с пръст.

— Слушайте. Не знам какво сте замислили в Рила и, честно казано, не искам да знам. Но едно ще ви кажа безплатно. Този път старият Харлан няма да излезе от пашкула.

— Тъй ли?

Беше необичайно да не го стори за рождения си ден.

— Точно тъй. Придворна клюка, на която се натъкнах вчера. Загубили са още един наследник на пясъците Амами. Накълцан с нож за балиране, доколкото разбрах. Не го разгласяват, но напоследък милспортската полиция е малко немарлива с кодирането. Ровех се за всякакви сведения около Харлановия род и измъкнах това от потока. Както и да е, след като миналата седмица някой опече Сеичи в катера му, не искат да рискуват. Отменили са половината публични появи на фамилията и май дори Мици Харлан е получила двойна охрана от тайните служби. А старият Харлан ще си остане на склад. Твърдо. Мисля, че смятат да му покажат празненствата по виртуална връзка.

Бавно кимнах.

— Благодаря. Полезно е да го знаем.

— Е, съжалявам, ако това ще издъни някой зрелищен опит за атентат. Ти не ме попита и щях да си премълча, но би било адски досадно да биете толкова път дотам и да излезе, че няма кого да утрепете.

Адо се усмихна хладно.

— Не затова сме тук — бързо казах аз. — Но все пак благодаря. Слушай, Иса, случайно да помниш, че преди две-три седмици в пристанищния квартал очистиха още някаква дребна риба от Харлановия род?

— Аха. Марек Харлан-Цучия. Надрусал се с тетрамет, паднал от Карловия кей, ударил си главата и се удавил. Направо да ти се скъса сърцето.

Адо нетърпеливо размърда рамене. Направих й знак да изчака.

— Как мислиш, дали пък случайно някой не му е помогнал да се катурне?

Иса направи гримаса.

— Може. По тъмно Карловият кей не е от най-безопасните места. Но вече трябва да са го презаредили, а не се чува нищо за убийство. От друга страна…

— Защо да го разгласяват? — Усетих как емисарската интуиция се раздвижва, но чувството бе твърде неясно, за да го проумея. — Добре, Иса. Благодаря ти за новината. Не ни засяга пряко, но все пак се ослушвай, бива ли?

— Винаги се ослушвам, мой човек.

Платихме и я оставихме да седи с фосфоресциращи очи, арлекинска маска и светещо кълбо, трепкащо до нея на масата като някакъв питомен демон. Когато се озърнах, тя ми махна с ръка и в сърцето ми трепна обич, която изтрая чак докато излязох на улицата.