Дина се затича по пътя, който извеждаше от площада. Чейс я последва; един бърз поглед към табелата му подсказа, че се намира на улица „Св. Мартин“. Знаеше, че се придвижват към Трафалгар скуеър, но дотам нямаше пряк маршрут; пътят на Дина беше блокиран от сгради.
Наоколо нямаше много хора. Той вдигна пистолета си, рюгер със заглушител, и се осмели да стреля в краката на жената. Не улучи и куршумът рикошира в асфалта. Дина отвърна със стрелба през рамо. Тя нямаше никакви шансове да го улучи, но двата изстрела все пак принудиха Чейс да се наведе и да отскочи встрани, и го забавиха.
Тя стигна до кръстовището и сви вляво. Чейс също зави след нея и я видя да се устремява към стъклените врати на огромната сграда, която се издигаше на юг.
Националната галерия.
Дина стреля още веднъж, точно преди да стигне до тях, и се шмугна вътре, без да даде възможност на Чейс да се прицели. Не, че той въобще щеше да стреля: през отворената врата се виждаха хората вътре, група деца — тя беше влязла в образователния център на галерията. За миг той си помисли, че е решила да ги вземе за заложници, но когато се приближи към вратите, я забеляза да тича нагоре по стълбите.
Отвори вратата с ритник и с насочен пистолет хукна след нея, но тя бързо зави зад ъгъла. Някои от децата бяха забелязали пистолета на Дина и появата му само влоши нещата.
— Всички на пода! — опита се Чейс да надвика писъците им, докато тичаше към стълбите. Погледна нагоре. Дина се целеше в него…
Чейс бързо отскочи назад и три изстрела отекнаха в залата, пробивайки дупки в стената зад гърба му. Той се приеми по гръб и стреля три пъти в нея. Тя се хвърли на пода, за да се прикрие, а куршумите му натрошиха дървените перила. Дина бързо се изправи и се устреми нагоре по стълбите.
— Опразнете сградата! — извика Чейс на хората от персонала, които се опитваха да помогнат на ужасените деца. — Изкарайте всички навън! — Той хукна нагоре по стълбите с насочен пистолет. Когато стигна до върха, видя Дина да тича по коридора наляво.
Какви ги вършеше тя, по дяволите? Като че ли тичаше напосоки, в паника — но Чейс не вярваше, че Круглов и хората му са се съгласили да се срещнат с Мичъл на претъпкания площад, без да имат някакъв план за бягство.
Нещо не беше наред.
Той свърна в коридора и я последва към галериите.
Круглов стигна края на кордона, като все по-яростно разблъскваше тълпата. Един ядосан мъж се опита да го хване; Круглов го удари в лицето с дръжката на пистолета и му счупи челюстта. Мъжът падна назад, облян в кръв, а руснакът прескочи бариерата. Стоящият наблизо охранител забеляза суматохата и се втурна да се разправи с нарушителя…
Круглов го простреля. В гърдите му зейна дупка и кръвта му оплиска тълпата. Хората се разпищяха, забавлението премина в страх. Настъпи хаос, хората се тъпчеха един друг в отчаяните си опити да се измъкнат. Нина се втурна в тълпата с вдигнати ръце, за да предпази лицето си, паникьосаните хора я удряха и блъскаха от всички страни.
Още един изстрел. Сред хаоса тя забеляза свлечената на земята фигура с жълт елек: един полицай беше улучен в рамото.
Нина продължи да си пробива път напред и изведнъж се откъсна от бягащата тълпа, която се блъскаше в загражденията. Круглов тичаше към най-близката лимузина с вдигнат пистолет. Въпреки заплахата, фотоапаратите продължаваха да щракат, папараци и публика бяха обединени в стремежа си да запечатат смъртоносния спектакъл, пред очите им на живо се разиграваше екшън сцена на премиерата на холивудски филм. Руснакът наведе глава в безсмислен опит да избегне фотографирането, насочи пистолета си към шофьора на лимузината и му изкрещя нещо. Шофьорът нямаше нужда да знае руски, за да разбере заповедите и трескаво се изнесе от колата.
Нина прескочи загражденията и хукна към лимузината. Круглов изрита шофьора и скочи в колата, хвърляйки кутията и пистолета на пасажерската седалка. Запали двигателя и вдигна глава, преди да даде газ…
Забеляза Нина да тича срещу него.
Дългата лимузина завъртя гуми, разкъсвайки червения килим и блъскайки един фотограф. Круглов насочи тритонното возило право към Нина.
Тя нямаше накъде да бяга…
Жената се хвърли напред, приземи се по корем върху дългия преден капак на лимузината и се плъзна към предното стъкло. Лимузината набираше скорост. Помете една бариера и запрати металните тръби в тълпата, преди Круглов да успее да я овладее.
Нина се вкопчи в едната чистачка и погледна в лимузината, срещайки погледа на руснака. Опита се да се изправи на крака, а той бръкна под якето за пистолета си…
Тя се хвърли върху покрива, а той стреля зад нея и предното стъкло се пръсна на хиляди парченца. Нина се плъзна върху гладката повърхност, но успя да се вкопчи с едната си ръка в ръба на покрива.
Лежейки по корем, тя се опита да се захване и с другата ръка…
Между протегнатите й ръце цъфнаха дупки от куршуми — Круглов стреляше през покрива. С всеки изстрел той се приближаваше към главата й…
Стрелбата спря. Руснакът беше свършил патроните. Нина усещаше миризмата на пушек от последната дупка, която се намираше на педя от лицето й.
Лимузината набра скорост, приближавайки се към края на кордона. Насред улицата беше поставена една подвижна бариера, която пропускаше автомобилите и същевременно пречеше на пешеходците да навлизат в зоната.
Но този път никой не искаше да влиза, всички отскачаха от пътя на лимузината…
Нина успя да се захване и с другата ръка, миг преди колата да се вреже в бариерата и да продължи по Чаринг крос. Тичащите по улицата хора бяха накарали преминаващите коли да спрат, но когато Круглов зави рязко надясно и се понесе към Трафалгар скуеър, предната броня на лимузината успя да закачи една кола.
Нина продължаваше да лежи на покрива, вкопчена здраво в краищата му, а тялото й се плъзгаше наляво-надясно. Лимузината подскочи, тасът от едната й гума излетя и се затъркаля по тротоара. Хромираната лайстна под пръстите на Нина започна да се изплъзва изпод пръстите й…
Гумите изсвириха, лимузината се люшна встрани и бързо се изправи. Нина се плъзна по покрива й. Двигателят изрева и тя усети вятъра в косите си, когато Круглов полетя по лондонските улици.
Стените на Националната галерия бяха покрити с безценни картини, но Чейс дори за миг не ги погледна, погълнат от преследването на Дина, която криволичеше из свързаните зали и коридори. Стреснатите посетители отскачаха от пътя им, смутени от рязкото прекъсване на вглъбеното им съзерцание.
Персоналът на Образователния център най-после включи алармата и в сградата зазвъняха противопожарните звънци. Това поне щеше да накара туристите да излязат навън. Но той трябваше да се справи с Дина и онова, което беше планирала. Тя определено се беше насочила нанякъде.
Жената достигна поредното кръстовище, зави зад ъгъла и събори зад гърба си кошчето с отпадъци. Чейс го прескочи, без да се замисли. Той не искаше да използва пистолета си, ако наблизо има цивилни, но нямаше да се поколебае при удобен случай…
Забеляза един голям плакат в дъното и осъзна накъде се е запътила тя.
Галерията представяше изложба с творби на Рембранд. Чейс не разбираше особено много от изкуство, но дори той беше чувал за холандския художник и знаеше, че творбите му струват милиони… а Дина се канеше да профучи през изложбената зала с пистолет в ръка.
Тя не възнамеряваше да взема хора за заложници, за да си осигури път за бягство. Смяташе да се измъкне, като използва национални богатства.
За миг Чейс почувства как го заля вълна от облекчение. Планът на Дина можеше и да мине при Нина, но той си оставаше груб войник, независимо от всички усилия на годеницата му да го облагороди. Ако убийцата на Мици смяташе, че като го заплаши с прострелването на някое безценно произведение на изкуството, това ще я спаси, то тя беше на път да направи смъртоносна грешка.
