„АРТУР“.

— Това е крал Артур — прошепна тя. Предназначението на останалите дупки се изясни щом тя насочи светлината на фенера към единия от ъглите на камерата. В малка ниша с каменни рафтове бяха наредени още фигурки. Тя се приближи към нея. Всяка фигурка се оказа на рицар от Кръглата маса, познатите имена бяха гравирани в краката им. Бедивер, Ланселот, Гауейн, Галахад, Тристан, Борс… Общо дванайсет рицари, по един за всяка дупка в пода.

Мичъл проучи задната стена на камерата, която силно напомняше на каменната врата, която блокираше изхода от изпълнената с газ камера.

— Струва ми се, че това може да се отвори. Може би зад нея има друга зала.

— Това е пъзел — осъзна Нина. Тя внимателно повдигна фигурата на Ланселот от мястото й и видя, че тя също е положена в отвор: под основата се подаде метална ос с квадратна изпъкналост в единия край. — Ключ. Според мен от нас се иска да поставим рицарите на правилните им места край Кръглата маса.

— Това като че ли е от областта на Клоуи.

— Може би не. — Нина застана в центъра на кръга, като се опитваше да си припомни всичко, свързано с Артур, което беше прочела през последните дни. — Ланселот е бил буквално дясната ръка на Артур; винаги е сядал от дясната му страна. — Тя посочи съответната дупка. — А мястото от ляво на Артур е било наричано „Опасното място“. То винаги оставало празно — пазели го за рицаря, който ще открие Светия Граал — и който накрая се оказал Галахад.

— Значи двама намерени, остават десет. Какво ще кажеш за останалите?

— Ще трябва сами да решим — отвърна Нина, втренчена в очакващите я рицари.

Тя прекоси стаята и коленичи пред кръга. Въпреки че Кръглата маса е била израз на равноправието, без изразено лидерско място, каквото има на правоъгълната маса, всъщност където и да седнел Артур, той изпълнявал тази роля. Останалите рицари може би също са се съобразявали с това, че Бедивер и Ланселот традиционно се смятали за най-близките другари на Артур.

Но знанията й всъщност не й помогнаха особено. Ако Ланселот седеше вдясно от Артур, дали Бедивер е седял от неговата дясна страна, или е седял отляво на „опасното място“? Ами останалите рицари? Дори да знаеше местата на Ланселот и Галахад, тя бързо пресметна на ум, че й оставаха над три милиона възможни комбинации за останалите десет рицари. Предвид преживяното досега в гробницата, тя заподозря, че ще има право само на един опит да отвори вратата.

Освен това Клоуи беше споменала, че Кръглата маса е просто измислица на поетите романтици от дванайсети век. Може и да грешеше, може би идеята е била разработена въз основа на действителни по-ранни източници… Нина се поколеба.

— Онези, които не я знаят, никога няма да напуснат това място… — прошепна тя, спомняйки си надписа върху каменната плоча на входа.

— Проблем ли има? — попита Мичъл.

— Да. Съществуват над три милиона възможни комбинации, но според мен ще имаме право само на един опит.

— Може би не. — Мичъл се приближи към кръга, носейки фигурите на Ланселот и Галахад. Той й показа ключовете.

— Виждаш ли? Проверих останалите, всичките са такива. Няма начин някакви си средновековни монаси да могат да направят толкова прецизни ключалки. Дори няма значение в кои дупки се поставят, всички ключове са еднакви — просто трябва да са на мястото си.

Нина го погледна несигурно.

— Сигурен ли си, че искаш да поемеш този риск?

— Точно ти ли ще говориш за рискове? — прогърмя познат глас зад гърбовете им.

— Еди! — извика Нина и скочи на крака. Чейс влизаше в камерата, панталоните му бяха мокри и изкаляни.

Чейс на свой ред огледа облеклото й, най-вече мократа риза на Мичъл, преди да стрелне с подозрителен поглед голия до кръста агент на DARPA.

— Какво става тук?

— Опитваме се да отключим гробницата…

— Не, има предвид какво сте се разхвърляли така? Като че ли съм дошъл точно навреме!

— За бога, Еди! — рече ядосано Нина. — Сериозно ли мислиш, че съм преминала през всичките пълни с капани тунели до гробницата на крал Артур, само за да си намеря уединено място за… — Тя снижи глас, въпреки че Мичъл така или иначе щеше да я чуе. — За секс? За бога, Еди, мислех, че ме познаваш по-добре.

— Да, познавам те. И знаех, че ще слезеш тук, въпреки че ти казах да не го правиш!

Нина кимна надменно.

— Аха, точно така. Знаех си, че точно това е причината за лошото ти настроение. — Зад гърба й Мичъл проучваше дупките на пода, после внимателно постави фигурките от двете страни на Артур и се върна при нишата, за да вземе и останалите ключове.

Чейс скръсти ръце.

— И каква точно е тя?

— Че губиш контрол върху нещата.

— О, така ли? — подсмихна се Чейс.

— Да, така. Еди, не знам колко пъти трябва да го повторя, но онова, което се случи с Мици, не беше по твоя вина, въпреки безбройните опити да обвиняваш себе си. И го компенсираш, като се опитваш да контролираш всичко, което правя — но не това е начинът!

— Не се опитвам да те контролирам — възпротиви се Чейс. — Опитвам се да те защитя! По дяволите, можеше да загинеш тук!

— Но съм жива, нали? — Тя се протегна и го потупа по ръката. — Виж, обичам те и искам да прекарам живота си с теб, наистина. Но няма как да бъдеш с мен всяка минута, всеки ден — вече не си ми бодигард. Не трябва да искам разрешението ти за всичко, което правя. Не става така.

— Ако не съм бил с теб, досега сто пъти да си загинала — напомни й остро Чейс. — Ти не си Индиана Джоунс, не си Лара Крофт, ти си истински човек, който може да бъде наранен. Или убит, пази боже. А аз не искам това да стане — особено заради някаква си проклета, стара, прашна легенда! — завърши той, кимвайки презрително към камерата, в която се намираха.

— Това не е легенда — отвърна гневно Нина, — това е истина, действителна история… — Тя млъкна изведнъж и очите й се разшириха, щом осъзна кое не съответстваше между онова, което й беше разказала Клоуи и онова, което й беше разкрила гробницата, я беше безпокояло досега.

Освен това чу потракването и стърженето на метал в камък зад гърба й…

Тя се завъртя. Мичъл беше наслагал фигурите на рицарите в празните дупки и се протягаше към фигурата на Артур…

— Недей! — извика тя. Мичъл замръзна, протегнал ръка над ключа. Нина го дръпна назад и измъкна фигурата от дупката.

— Добре, какво беше това? — попита той разтревожено и озадачено.

— Това не е входът към гробницата — каза Нина, размахвайки фигурката. — Това е последният капан! Клоуи беше права, Кръглата маса не е съществувала! През 1191 вече е била включена в легендата за Артур — и монасите са се възползвали от това! Това е последния тест за познанията ни върху легендата и историята. Ако Кръглата маса не е съществувала, тогава никой от рицарите на Артур не може да е сядал на нея. Нито пък Артур! — тя задържа бронзовата фигурка пред лицето му. Ключът под краката на краля бе значително по-къс от останалите. — Това е ключът — трябва да го извадиш. Истинската ключалка е някъде другаде.

Мичъл въздъхна тревожно.

— И какво ще стане, ако опитаме фалшивата ключалка?

— Точно каквото казват монасите. „Онези, които знаят истината, ще намерят гроба на Артур. Онези, които не я знаят, никога няма да напуснат това място.“ — Тя вдигна фенерчето нагоре, за да огледа тавана над входа. Над отвора беше застопорена дебела каменна плоча, чието предназначение беше да падне като гилотина и да блокира изхода от камерата. — Ако объркаме пъзела, това нещо пада и ни отрязва от света.

Мичъл я огледа презрително.

— Това може да е било голям проблем преди деветстотин години, но сега имаме крикове и експлозиви.

— А хриле имаш ли? — попита го саркастично Чейс. Нина се обърна и го видя да оглежда една част от стената. Камъкът беше обезцветен, а от тавана се спускаха мътнокафяви и зеленикави струйки. Тя вдигна глава и видя правоъгълен отвор, през който се виждаше само мрак. Нина огледа останалите стени и забеляза по тях същите следи.