— По нататък не можем да продължим — каза Карима, като слезе от колата. Останалите я последваха, като започнаха да протягат и разкършват схванатите си тела. — Границата се намира на около осем километра от тук.

Нина се загледа в далечината, но не видя нищо освен скали и единични храсталаци, които се подаваха над пясъка.

— Пеша ли ще вървим?

— Не, не! Но сирийците внимават за превозни средства, които прекосяват границата не през официално обявените пунктове. Затова имаме нужда от друг вид транспорт. — Тя ги поведе край една от сградите.

— Какъв вид транспорт… — започна Нина, но изведнъж се спря, щом зърна отговора на въпроса си. — Олеле.

Пред тях спокойно ги очакваха четири камили.

До тях стоеше един арабин, облечен в прашна роба, който се ухили до уши щом зърна Карима. Те се поздравиха и тя отново се обърна към тях.

— Това е Атаяк, от едно от местните бедуински племена. — Нина забеляза, че освен пистолета и ножа той беше окачил на колана си едно уоки-токи и джипиес. Очевидно бедуините нямаха никакви проблеми с вкарването на модерна технология в традиционния си начин на живот. — Не са останали много номадски племена, но онези, които пресичат непрекъснато границата, са живели тук от хиляди години и не се интересуват от линиите върху картата. В повечето случай сирийците не им обръщат внимание. Което е много полезно, ако ти се наложи да минеш незабелязано през границата. Както Еди знае много добре.

Чейс изглеждаше съвсем невинен.

— Не мога да коментирам военни операции на територията на враждебна държава, в които може да съм или може да не съм участвал… но да, определено знам как да яздя камила.

Мичъл кимна.

— Странна работа, аз също.

— Ехо, здравейте, здрасти — обади се Нина. — Аз не мога.

— Фасулска работа — увери я Чейс. — Също толкова лесно, колкото язденето на кон.

— Но аз и кон не мога да яздя!

Чейс отиде до най-близката коленичила камила и я плесна по челото. Тя го погледна, после поклати замаяно глава и издаде звук, който наподобяваше нещо между изгрухтяване и прозявка.

— Добро момче — каза Чейс, като отстъпи назад и се метна върху широкото подплатено седло, разположено зад единствената гърбица на камилата. Той нави кожените каишки около дланите си и леко подръпна, подвиквайки „Хейя, хейя!“. Камилата отново поклати глава, след което покорно разгъна краката си и се изправи в цял ръст.

Нина беше виждала камили в зоологическите градини, но едва сега осъзна колко големи са всъщност. Изправената камила бе значително по-висока от нея и главата на Чейс се намираше на около единайсет фута над земята.

— Добре де… Доста е голяма.

Насочвана от Чейс, камилата се приближи до нея и наведе глава, за да я огледа добре. Нина се отдръпна нервно назад.

— Атаяк говори ли английски? — попита тя Карима, която поклати глава отрицателно. — Ох, добре. Защото това нещо много, ама много мирише. И то страшно неприятно.

— О, след няколко часа това въобще няма да ти прави впечатление — успокои я Чейс. Той подкара камилата встрани, след което с една команда и леко подритване я накара да коленичи, за да може да слезе. Двамата с Мичъл разтовариха багажа от джипа и го натовариха в дисагите на животните.

— Вземи — каза Мичъл и подаде един пистолет на Чейс. — Мисля, че може да ти свърши работа.

Чейс кимна одобрително.

— Рюгер Р-95 — каза той, докато бързо и вещо прегледа оръжието, преди да го зареди. Мичъл постъпи по същия начин със своя рюгер. — Не е зле. Но ми липсва моя уайлди.

— Уайлди ли имаше?

— Да, 45 калибър уинчестър магнум. Докато на един копелдак не му хрумна да го използва за убийството на един министър и да хвърли вината върху мен. Сигурно още се въргаля в някое чекмедже с улики в Ботсвана. Добър пистолет беше. Стрелял ли си някога с такъв?

— Не, бога ми — отвърна Мичъл, яростно клатейки глава. — Тромав, тежък, ограничен капацитет за муниции, зверски откат? Предпочитам по-практичните неща. Освен това нали знаеш — продължи той със закачлив блясък в очите, — хората си правят разни изводи за комплексите на мъжа, който използва пистолет с осеминчово дуло.

— Ами не мога да очаквам от един моряк да разбира от оръжия — отвърна намръщено Чейс. — Откатът въобще не е проблем, освен ако не си мека китка…

— Хайде, момчета — прекъсна ги Нина и застана между тях. — Спрете се с тези армейски спорове.

— Да, сигурно си права — изръмжа Чейс, все още намусен. Той погледна към Мичъл. — Добре поне, че не си бил във въздушните сили! — И двамата избухнаха в смях.

— Трябва да тръгваме — каза Карима, поглеждайки към залязващото слънце. — Ще прекосим границата преди да падне нощта и тогава ще направим лагер.

Натовариха камилите и Карима се сбогува с Атаяк, преди да яхне своята. Нина обезпокоена се приближи към очакващия я олигавен звяр. Макар че камилата беше най-малката от четирите, дори коленичила, очите им бяха на едно ниво.

— Знаете ли, може би ще е по-добре да подтичвам край нея.

— О, я се качвай — рече Чейс. — Ще се оправиш. Трябва само да внимаваш да не паднеш.

— Не се тревожи, Нина — успокои я Мичъл. — Камилите са много лесни за яздене. Само за петнайсетина минутки ще й хванеш цаката.

— А през тези петнайсет минути колко пъти ще падна? — попита Нина.

— Няма да паднеш. Хайде, нека ти помогна да се качиш.

Той протегна ръка, но Чейс побърза да се намеси.

— Не, аз ще се погрижа. Просто прехвърли крак от тук и я яхни. — Той се захили заради двусмисления сексуален подтекст. Нина предпазливо се покатери върху седлото и се вкопчи здраво в него, щом камилата се размърда под нея. — Добре ли се настани?

— Ако кажа не, може ли да сляза? — Седлото беше доста по-меко, отколкото бе очаквала, но бе много широко и тя се чувстваше ужасно неудобно така разкрачена. Чейс й подаде юздите; тя ги пое с едната ръка, докато с другата се вкопчи здраво във високото седло. — И какво трябва да правя… аааа! — изкрещя тя, щом Чейс излая някаква команда, шляпна камилата по задницата и тя тръгна да се изправя, разклащайки лудо Нина напред-назад. — Леле, плъзгам се!

— Стисни здраво с бедра — предложи Мичъл.

— Не мога, толкова широко съм се разкрачила, че все едно съм разделена на две — и да не си посмял да подхвърляш разни двусмислени забележки! — предупреди тя Чейс.

— Аз ли? — отвърна Чейс, като се намуси престорено и се отправи към своето животно. — Всяка вечер ми го казва — добави той със силен шепот, докато се мяташе на седлото.

— Еди, ще те убия!

— Първо трябва да ме хванеш! Хейя! — Той дръпна юздите и камилата му припна напред в тръс. Животното на Нина пое след останалите, като при всяка негова стъпка тя подскачаше върху седлото.

— Еди-и-и-и!!!

Последните червени отблясъци на залязващото слънце изчезнаха и мястото им бе заето от проблясващите звезди. Пред две малки разглобяеми палатки бе запален лагерен огън и четирите камили бяха коленичили една до друга край него, като сумтяха, брецаха и бърбореха нещо на камилски, докато Карима ги хранеше.

Мичъл, която седеше до Нина край огъня, погледна към Карима.

— Еди, колко жени криеш по света, за да ти помагат в случай на нужда? Първо Мици, сега Карима…

Чейс, който седеше от другата й страна, сви рамене.

— Няколко.

— Доста са — каза Нина. Тя започна да брои на пръсти. — Да видим сега, Шала, Мария, Ти Ди, Мици, Карима… и това са само онези, които съм срещала!

Чейс отново сви рамене и се подсмихна под мустак.

— Ами какво да кажа? Жените не могат да ми устоят. — Той прегърна Нина през раменете и я притегли към себе си. — И то още преди да са изпитали истинската тръпка, ако ме разбираш. — Той я погледна похотливо.

— Всички те разбират, Еди — смъмри го Нина и го отблъсна от себе си. — Винаги.

— Пфу!

— Да, армията и скромността нямат нищо общо, независимо за коя държава става въпрос. Нищо лично — добави Мичъл, който се ухили щом видя погледа на Чейс. Той се обърна към Нина. — Ами ти? Имаш ли си тонове обожатели по света, които само очакват да им се обадиш?