— Това обяснение не ме задоволява, Лайли. Има още нещо.

— Е, добре, де, предполагам, че ще трябва да ти кажа. Имаше събрание на мъжете от цялото племе, което наблюдавах. Халима ми каза какво става. Тя е съпруга на главатаря, но е и сестра на Искандер. Обзалагам се, че не си го знаел. Искандер се противопостави на Рамазад. Голяма грешка! Другият беше по-старши, беше по-убедителен и накрая го изгони от племето. Е, на мен ми домъчня за човека. Той няма други роднини освен Халима, а сега няма дори и племе. Не заслужава такова отношение, Джо! На мен ми е известно, че макар да обичат родната си земя, тези пущуни доста пътуват. Това се знае. Има ги из цяла Индия, а някои дори са стигнали до Австралия. Преди да изчезне, му изпратих бележка, в която му казах да се срещнем във форта и да поговорим… той да дойде с мен в Съединените щати — рече предизвикателно тя. — Това е съвсем делово предложение, Джо!

— Не се съмнявам, обаче кажи ми, Лайли, а аз ще настоявам да ми кажеш, при какви точно условия ти предвиждаш Искандер да те придружи?

— Доста мислих по въпроса — отвърна тя. — Готова съм да обсъдим всякакви предложения. Като бодигард, като придружител, като съветник по въпроси, отнасящи се до Индия. Как ти звучи това? Може да се настани в Делхи или дори да дойде при нас в Съединените щати. Кой знае? Той е човек, който със сигурност ще допадне на баща ми. Ще му намери работа. Искандер говори английски по-добре от средния американец, умен е и е обаятелен. — За момент тя присви очи и добави: — Освен това, както се развиват нещата и компанията се кани да разшири дейността си в Индия, няма да е зле да имаме човек на самото място, който знае как вървят нещата тук. Това ще бъде човек, за когото ще бъдем сигурни, че ще защитава интересите ни, тъй като другата страна го е отхвърлила. Най-добрия вид лоялност, която можеш да получиш, Джо.

— Да, виждам какво имаш предвид и съм съгласен, но, Лайли, този човек не ти е някакво пуделче. Там, при реката, всички чухме какво каза за характера на пущуните. Мисля, че се опитваше да те предупреди, да те подготви, че ще отхвърли предложението ти. Освен това при създалите се обстоятелства едва ли бихме могли да му помогнем много. Ще бъде следен много зорко от силите, които управляват тази страна. В края на краищата той е виновен, че на два пъти е отвлякъл хора и въпреки че ти може би си готова да му простиш и да забравиш, лорд Ратмор ще поиска възмездие.

— Възмездие? Какво възмездие?

— Опасявам се, че много сериозно. Всъщност, ако бях на мястото на Искандер, не бих се върнал тук. Съгласно английските закони той е виновен за отвличане и е заплашвал с убийство. Ако реши, мисля, че Ратмор може да настоява за подобни обвинения, когато се върне в столицата.

Лайли се намръщи.

— Ратмор! Мисля, че е готов да го направи. Джо, трябва да намериш начин да се справиш с него! Не можеш ли да измислиш нещо?

— Ще се опитам. Ще ми достави голямо лично удовлетворение да закопчея този човек, но не съм голям оптимист. Хора като Ратмор често пъти се намират под протекцията на невидими сили. Те правят услуги на хора, заемащи високи постове в правителството, и някой ден искат отплата за тях. Той се перчи и се държи така, сякаш е неуязвим, и със съжаление трябва да призная, че това до голяма степен е вярно. Сигурен съм, че е в състояние не само да съсипе моята кариера, но и тази на Джеймс, а също и да направи така, че Искандер или да бъде обесен, или в най-добрия случай да бъде затворен в най-дълбокия зандан в Пешавар и оставен там дълги години. Според мен скоро ще се уверим, че във всичко това той ще бъде подкрепен от Едуин Бъроус. Трябва да ти кажа, Лайли, че не очаквам нищо добро от тази среща.

За негова изненада тя протегна ръка и потърка утешително веждата му.

— Ще измислиш нещо, Джо! Но никой няма да ти обърне много внимание, ако не се погрижиш малко за външния си вид и не измиеш тази боя от очите си. Хайде! Нека чуем отново мотото на рода Линдзи, как беше. „Върви напред и не ги щади!“ Не е лошо!

Един час по-късно, измит и самоуверен, в изгладената си униформа, Джо изтича нагоре по стълбите и почука на вратата на Лайли. Тя се присъедини към него, изглеждайки великолепно в късата си синя копринена рокля и обсипана със сапфири огърлица.

— Не съм сигурен какво забавление ни е подготвил Джеймс. Може да бъде от военен съд до модно ревю — каза тя. — Обаче ако върховният комисар присъства, няма да е зле да си придам колкото може по-ангелски вид.

— Е, не би могло да се каже, че си го постигнала напълно — каза, оглеждайки я с възхищение Джо, — но не се безпокой — резултатът ще му хареса. — Той се взря по-внимателно в лицето й, а тя прикри с ръка носа си.

— Знам! Изглеждам просто ужасно! Яздих два дни без шлем срещу слънце и ето на какво заприлича носът ми.

— Преди да слезем долу, Лайли, има нещо, което бих искал да видиш заедно с мен. Какво ще кажеш да надникнем за малко тук?

Той се спря пред стаята на Джеймс и се ослуша с долепено до вратата ухо.

— Никакъв звук.

— Естествено. Оставих вратата на стаята ми отворена, защото исках да чуя дали Бети ще се качи горе. Просто да й кажа здрасти… Те така и не се качиха. Предполагам, че са останали в трапезарията. Грейс се появи едва преди половин час. Питам се какво ли я е задържало на долния етаж, а, Джо? Върна се отново долу преди пет минути. Тук сме сами — заключи тихо тя. — А какво е положението в стаите на приземния етаж?

— Всички излязоха, с изключение на Ратмор. Чувах го, че продължава да трополи. Подслушвах най-безсрамно при вратата му.

Джо се усмихна. Лайли знаеше точно какви са намеренията му. Той посочи мълчаливо към вратата на Джеймс.

— Вече го забелязах — рече тя, а очите й непрекъснато шареха насам-натам.

Джо почука на вратата и каза:

— Джеймс? Бети?

Като не чу отговор, отвори вратата и влезе вътре, следван от Лайли. Пред очите им се разкри напълно обикновена обстановка. Спретнато, чисто и без каквито и да било излишества. Вътре явно нямаше нищо, което да привлече вниманието, но Джо методично огледа внимателно всеки предмет от мебелировката. От двата тесни кревата този, който беше по-близо до вратата, очевидно беше на Джеймс. Мушната под свещник от кована мед, върху масичката до леглото лежеше една брошура на министерството на отбраната. Лайли се изкуши да пристъпи напред и да прочете заглавието.

— „Снабдяване с хранителни продукти по време на поход“ — прочете тя, вдигайки недоверчиво очи. — Господи! Мислиш ли, че вечер прочита на Бети по една глава от това?

Върху масата на Бети между двете легла имаше Библия и един брой на „Разговор за дома“, пъхнат под нейния свещник и отворен на материал от П. Г. Удхаус. До кревата на Бети беше колибката на Минто. Джо надникна вътре и промърмори:

— Няма никой. Очевидно нашият рунтав приятел също е на събранието. Мисля, че видях всичко, което исках да видя. А ти, Лайли?

— Почакай само да погледна още едно нещо, Джо. — Тя отиде до малката стаичка, която изпълняваше ролята на баня, и отвори вратата. — Същата, както и в другите стаи. Кана за вода, леген и тоалетни принадлежности. А! Това е то! Сега можем да вървим.

Излязоха от стаята, като затвориха вратата след себе си, и се спряха на площадката на стълбите, преди да слязат надолу.

„Почти невъзможно е да слезем долу от спалните и да нямаме гузен вид — помисли си Джо. — Може би трябва да слезем, хванати за ръце? Това ще озадачи и ще вбеси Ратмор! А също и Бъроус. Ще останат с впечатлението, че с Лайли сме прекарали последния час заедно в леглото! — Почувствал внезапно пробождане в сърцето, той си каза: — Колко хубаво щеше да е, ако беше вярно!“ В знак на взаимна солидарност и от желание да се изфукат те се хванаха за ръце и слязоха по стълбите.

Докато пресичаха плаца на път към столовата, над форта се разнесоха настоятелните призиви на войнишка тръба, които развеселиха Лайли, а Джо изпя думите, които войниците отдавна бяха съчинили за повикването в офицерския стол: