— Ратмор от Границата — процеди през зъби Лайли. — Не звучи по същия начин.

Джо огледа присъстващите. За пръв път Бъроус и Фред Мор-Симпсън бяха с почти еднакъв израз на лицата, които изразяваха открит гняв. Джеймс и Бети бяха стиснали устни, забили поглед в масата. Грейс посръбваше от уискито си — нещо нетипично за нея. Искандер стоеше безмълвен, загледан в отсрещната стена.

„Внимавай, Джордж — каза си Джо. — Виждам какво правиш, но всеки момент можеш да преиграеш и Ратмор да долови тънкото ти презрение, а това ще сложи край на масонските ти придобивки. Ще бъде сложен край и на две обещаващи кариери, да не говорим пък за живота на Искандер!“

Той се изправи и вдигна чаша.

— Искам да вдигна тост за мира на границата!

Всички, включително и лорд Ратмор и Искандер, вдигнаха чаши и повториха думите му.

Лайли се наведе към Джо и прошепна:

— Страхотно представление! Джордж като добър овчар вкара всички овце в кошарата! Разбира се, с малко помощ от вярното му куче! Обаче, Джо, не мислиш ли, че не е забелязал, че един от тях е черна овца?

— Имаш предвид, че убиецът все още е на свобода? Нищо не му убягва. Това, което чухме, е само изстрел от едната цев на ловджийската пушка. Почакай за този от другата!

След напрегнатото мълчание, наложено от ситуацията, присъстващите малко си поотдъхнаха и започнаха да разговарят помежду си. Фред започна да разпитва Ратмор за силата на укрепленията и разположението им в Махдан Котал, а Едуин Бъроус, за да установи способностите на Малик като дипломат и лидер на въоръжени мъже. Той искаше да знае дали главатарят отговаря на дефиницията на „Тамани“15 за честен човек, т.е. „такъв, който може да бъде подкупен“. Грейс, сериозна и угрижена, заговори с Искандер за здравословното състояние на сестра му, когато я беше видяла за последен път, и го поздрави с раждането на неговия племенник. Ратмор, който допиваше третото си уиски, се впусна в първия разказ за приключенията си отвъд територията на противника. Джо и Лайли, развеселени установиха, че сега, след като беше минало известно време, той се представяше в много по-героична светлина и не се съмняваха, че докато се върне в Симла, ще се представя като нещо средно между Кързън и Кичинър, изпъстрено тук-там с нещо от Т. И. Лоурънс.

Сър Джордж добродушно се намеси, за да въдвори ред в стадото си.

— Знам, че Джеймс е наредил да ни сервират вечеря в стола… Нещо специално ли е, Джеймс? Овчарски пай? Чудесно! Моето любимо ядене! Особено с добро бургундско. И руло с конфитюр след това. Великолепно! В такъв случай не трябва да караме тези неща да ни чакат. Дърмот, Едуин, Фред, ако искате, може да започнете, а ние ще се присъединим след малко. Мисля, че ми трябват само някои малки доуточнения, за да мога да напиша доклада си. Свързано е със съмненията на Искандер. Мисля, че проблемът може да бъде разрешен лесно, ако изслушаме какво има да каже Грейс, но не е нужно да задържаме всички… Виждам, че Фред няма търпение да си похапне здравата.

Фред наистина очакваше с нетърпение вечерята, но същевременно бързо схвана намека и с готовност поведе групата. Останалите отново вторачиха погледи един в друг. Джеймс и Бети седяха близко един до друг, като тя беше сложила покровителствено ръката си върху неговата. От изражението по лицата на Грейс и Искандер не можеше да се разбере нищо. Усмивката от лицето на сър Джордж се стопи, когато другите напуснаха.

— Ето я и втората цев — каза Лайли.

Всички погледнаха в очакване към сър Джордж.

— Веднъж на врата ми беше излязъл цирей — каза той. — Отвратително, голямо червено нещо. Мисля, че му викаха „делхийско възпаление“. Непрекъснато продължаваше да наедрява и лекарят каза, че единственото отърваване от него е да го среже. Така и направи. Ужасно мърлява работа. Пръсна се гной навсякъде. Но беше прав. В мига, в който натискът спря и цялата гадост беше изхвърлена, започнах да се чувствам по-добре. Имам чувството, че тук сме в същото положение с тази работа около смъртта на Земан, и ще препоръчам същото лечение. То е кратко и болезнено, но се страхувам, че никой от нас няма да остане незасегнат. Затова давам скалпела не на теб Грейс, ти си част от проблема, а на Джо. Започвай, Джо!

— Трябва да се признае, че настойчивостта, с която Искандер постави под съмнение официалното обяснение за смъртта на Земан, бе напълно оправдана — започна без колебание Джо. — Джордж няма време за колебаещи се хора. Земан не е умрял от случайна смърт, дължаща се на хранително или някакво друго отравяне. В онази нощ той е бил убит, но не при описаните обстоятелства, нито на мястото, където беше намерено тялото му, и не по начина, по който всички предположиха.

— Е, това е достатъчно като първи разрез — каза сър Джордж. — Сега изстискай останалото малко по малко и не забравяй, че не съм участвал в тази малка шарада, така че заради мен трябва да разкажеш всички подробности. И така, продължавай, Джо!

— Ще започна с показанията на двамата свидетели, за които съм сигурен, че още от самото начало очевидно не са ми казали цялата истина. Това са Лайли и Минто.

Териерът вдигна муцуна и ръмжейки, оголи зъби, когато чу името си.

— Ужасно малко кученце — рече сър Джордж, невярващ на очите си.

— Няма друго такова! Докато то си показва зъбите, бих искал всеки от вас да отбележи колко голяма е празнината между предните.

Всички надникнаха в устата на Минто. Въпреки че беше поласкан от вниманието, той започна да се зъби на всички страни.

— Нощта беше гореща, а всички бяхме яли прекалено много. Някои от нас дори бяха пийнали повече, отколкото трябва. — Той премина плавно към останалата част от разказа си, т.е. историята на Лайли за прекарания от нея мъчителен час в градината, като реши безсрамно да го редактира, за да й спести изчервяванията. — Както ни каза Лайли, тя не могла да заспи и отишла в градината да подиша свеж въздух. А, да, в колко ми каза, Лайли — някъде преди един часа, така ли беше?

Лайли кимна. Искандер я погледна изненадан и изнервен.

— Когато отивала към градината, чула Минто да ръмжи, минавайки покрай колибката му, която по това време беше на площадката на стълбището. Обаче видяла, че в градината вече имало други, които не могли да заспят. Били две фигури, седнали на мраморната пейка. Би ли ни казала какво видя, Лайли?

— Бяха Земан и Искандер. Изглежда, че се караха. Поне Искандер беше ядосан на Земан, а той само се смееше. Предположих, че това са техни лични работи, и не исках да ги прекъсвам. Моментът едва ли беше подходящ за светски разговори, затова се скрих зад едно дърво, а после се върнах след тях в крилото за гости. Но този път Минто не ръмжа срещу мен.

— Това ни посочва две важни неща — продължи Джо. — Че в часа, който Грейс посочи, че е настъпила смъртта, Земан е бил още жив и се е чувствал добре, а това хвърля сянка на съмнение върху нейните показания. Тъкмо това невярно определяне на часа, в който е настъпила смъртта, е накарало Искандер да заподозре, че е възможна някаква нечестна игра, и го е принудило да вземе заложник и да избяга с него, докато ние, англичаните, започнем да признаваме очевидните факти.

Искандер кимна.

— И второ, че Минто вече не е бил в колибката си, когато Лайли се е върнала в стаята си. И така, къде е бил той? Къде най-вероятно може да е бил, освен там, където го виждаме сега? Сгушил се при господарката си. Можеш ли да потвърдиш това, Бети?

Бети се прокашля и предпазливо заговори:

— Да, Джо, така беше. У дома в Пешавар той спи на леглото ми и предполагам, че не е могъл да разбере защо е бил оставен в онова странно място. Мисля, че с Джеймс заключихме вратата към единайсет часа. Не съм сигурна дали отново ме беше споходило така нареченото „сутрешно гадене“. То може да се случи по всяко време на деня и нощта. Не е нужно непременно да е сутрин. Джеймс така здраво беше заспал, че аз не исках да го безпокоя, затова отидох на пръсти в банята и използвах легена за пране. Реших да го оставя там до сутринта. Беше много късно, а и не знаех какво друго мога да направя. Когато се връщах в леглото, чух драскане по вратата. Беше Минто. Не искаше да се махне оттам. Започна да вие и да вдига шум. Отключих и го пуснах да влезе. Скочи към мен и вдигна такава врява, че забравих да заключа вратата. Настани се на леглото ми и мисля, че двамата сме заспали. — Тя замълча, явно нямайки желание да продължи по-нататък.