Докато подреди спомените си, продължи Джо:
— Искандер ни каза, че това, което на Лайли се е сторило като кавга в градината, всъщност е било най-малко изразяване на различни мнения. Искандер се е опитвал да разубеди Земан да не изпълнява своя отдавна подготвян план да убие Джеймс.
Той замълча за малко, за да даде възможност на всеки да реагира на казаното по собствен начин. Изглежда, че най-изненадан беше сър Джордж. После Джо продължи:
— Бадал. Това е трябвало да бъде отмъщение за смъртта на двамата му по-големи братя от ръката на Джеймс преди дванайсет години. Идеалният момент бил дошъл и Земан нямал намерение да го пропусне. Вече бил съставил план как да избяга от форта заедно с хората си. Без желание Искандер бил принуден да го последва и Земан се преоблякъл в униформата си, подготвяйки се за дългия път на кон обратно в Афганистан. В три часа той излязъл от стаята си и се отправил нагоре по стълбите към тази на Джеймс.
Бети се разтрепери и Джеймс сложи ръка на рамото й.
— Ще ви кажа какво се случи след това — рече рязко той, — защото тази част засяга само мен и няма да е справедливо да замесваме Бети в нея. — Той изгледа сърдито Джордж и продължи да говори с ясен, безпристрастен тон, по войнишки: — Събудих се, без да знам точно по кое време е било, с нож, опрян в гърлото ми. Земан беше затиснал устата ми с ръка, а острието на кинжала му почти пробождаше югуларната ми вена. Не е искал да ме убие, докато спя. Нарочно ме събуди, защото искаше да разбера защо трябва да умра. Прошепна имената на братята си и каза, че бил там, сред хълмовете, и ме видял, когато ги убивам преди толкова много години. — Замълча за момент и разтърси глава. — Тогава ще е бил десетгодишен. Той е стрелял по мен с джезаил. Представяте ли си? С джезаил! Сигурно е бил голям колкото самия него! Издирил ме и решил да се запознае с мен, когато се срещнахме в Пешавар. Мисля, че ме хареса. Но независимо от това дали ме е харесал или не, това няма значение за кръвното отмъщение, за този зловещ безкраен танц от отмъщения и контра отмъщения. Виждал съм това и преди и знам колко неумолима и колко вредна е тази практика — каза бавно Джеймс. — Обаче пущуните така разбират нещата. Не могат да си представят как можем да забравим! Те ще кроят планове, ако е необходимо в продължение на години, за да постигнат целта си. Обаче имаше нещо, което дори Земан не би могъл да предвиди! Ужасният малък Минто! Той се събуди и веднага се нахвърли срещу него! Прескочи разстоянието между двата кревата и го захапа за ръката. Тази, която държеше кинжала. Това беше напълно неочаквано за Земан. Започна да си дърпа ръката, но не беше достатъчно бърз и зъбите на кучето се забиха в ръкава му. То не успя да захапе плътта, но това беше достатъчно. Увисна с цялата си тежест на ръкава на Земан, падайки между креватите, без да го изпусне. Това отклони за миг вниманието му от мен, но то беше достатъчно. Докато Земан се опитваше да освободи ръката си, взех свещника до леглото ми — той е от кована мед и е тежък, с квадратна основа, както вече предполагам, че сам си се уверил, Джо — и го ударих по главата. Мисля, че ударът беше сполучлив, защото той се строполи на пода, без да гъкне, и съм съвсем сигурен, че е умрял скоро след това.
Това беше обяснението, което Джо очакваше от Джеймс. Той изчака, за да види дали последният има нещо да добави, но приятелят му запази мълчание, явно уморен.
— Било е три часа, а вие с Бети сте били изправени пред сериозен проблем — каза Джо. — Един гост, и то военен, с положение и влияние е лежал мъртъв от удар по главата в спалнята на коменданта на Гор Катри. Не искам да се впускам в подробности за това до какво води нарушаването на нормите на гостоприемството. Обаче сами виждате, че това е ситуация, която би могла да бъде използвана от всеки, който би имал такова желание, особено пък от хората в тази част на света, които много държат на тези неща. Нямаше да мине много време и афганците и афридите щяха да ни нападнат. Както ми напомни Грейс, войни са ставали заради много по-дребни поводи.
— За доброто на всички трябваше смъртта да бъде представена като дължаща се на естествени причини — обади се Бети. — Обаче не бихме могли да го сторим без помощта на Грейс.
— Затова отидох до стаята й и я помолих да помогне на Бети, която не се чувстваше добре, и тя наистина мислеше, че я викам за това, когато ти отвори вратата и ни видя в коридора — обясни Джеймс.
— Да — каза Джо. — Последният човек, когото би искал да видиш в този момент, е бил Сандиландс от Скотланд Ярд.
— Да бе, да срещна тъкмо честния Джо, който не би участвал в никакви опити за прикриване и изопачаване на истината! — каза Джеймс. — Трябва да призная, че се почувствах малко неудобно. Обаче направихме това, което трябваше да сторим. Грейс дойде в стаята и прегледа Земан. Той вече беше мъртъв…
— Да, никой не би могъл да му помогне — обади се Грейс. — И докато стоя, така да се каже, на мястото на свидетелите, ще добавя само, че истинската причина за смъртта, която трябваше да посоча след аутопсията, беше удар по главата, предизвикал мозъчен кръвоизлив. Ударът от острия ръб на свещника е бил до известна степен притъпен от тюрбана на Земан, но все пак е бил нанесен с достатъчно сила, за да пробие черепа и да разкъса кръвоносните съдове под костта, така че кръвоизливът е бил вътрешен между черепа и мозъчната обвивка. Гъстата му коса също прикри до голяма степен раната, която и без това не изглеждаше да е голяма. Само можете да си представите причините, които ме накараха да скрия насилствената причина за смъртта.
Тя замълча, огледа се наоколо и накрая каза:
— Вижте какво, през целия си съзнателен живот работих за мира по границата. Работих, за да сложа най-после край на този, както Джеймс сполучливо го нарече, зловещ танц. Бих направила и бих казала всичко, за да прекъсна този затворен кръг на смърт и отмъщение!
— Идеята да представим нещата като отравяне беше моя, Джо — каза Бети. — Първоначално мислехме само да пренесем тялото на стълбите и да го поставим с раната точно върху ръба на едно от каменните стъпала, за да изглежда така, сякаш е паднал, но после си казахме: „Това няма да заблуди никого! Пущуните се движат като котки. Те не се спъват и не падат дори и в тъмното!“ А и какво е можел да прави на стълбите през нощта? Това щеше да повдигне прекалено много въпроси. Трябваше да измислим някоя по-естествена причина за смъртта му и тогава си спомних, че по една случайност само Земан и аз бяхме яли от фазана. Ако кажехме, че само той и аз от групата сме се почувствали зле, това можеше да прозвучи убедително. Казах на Грейс, че всъщност по-рано през нощта съм повръщала и това я наведе на мисълта да…
— Трябваше да действаме бързо — прекъсна я Грейс, усещайки, че Бети изпитва известни угризения при спомена за следващата стъпка от прикриването на истината. — Разбира се, пред нас стоеше и въпросът за хипостазата16. Щяхме да си имаме работа с Джо, а не бяхме съвсем сигурни какви са познанията му за състоянието на тялото след настъпването на смъртта и неговите физически аспекти, след като е лондонски полицай. Затова реших, че ще са ни нужни най-достоверната информация и най-убедителните доказателства. Без каквото и да било отлагане тялото трябваше да бъде поставено там, където щеше да бъде открито, за да може кръвта и другите течности да бъдат в съответното състояние. Взех парченце бял камък от стълбите и го вкарах в раната, а след това се заех с проблема за повръщането. — Тя изгледа пребледнелите лица на присъстващите и с малко мрачен хумор каза: — От уважение към чувствителността ви към такива неща, а според мен най-чувствителни на тази тема са Искандер и самата Бети, ще отговоря съвсем просто на незададените ви въпроси. Спринцовка! Беше нужна една минута работа за прехвърляне на част от съдържанието в порцелановия леген за пране в гърлото на трупа.
— След което, за по-голяма убедителност, си оставила следи от стаята на Земан до тялото, а също и малко под брадичката му — обади се Джо.
