— Да. Но тъкмо тук се натъкнахме на проблем по време на аутопсията. От орловия ти поглед едва ли е убягнал фактът, че солидните частици, съдържащи се в повърнатото, са сравнително пресни. Предполагам, че всеки опитен лондонски полицай има известен опит с повръщането…

Джо кимна.

— Съсипало е не един чифт полицейски ботуши.

— Затова реших, че е по-добре да кажа истината за часа, в който частично смляният материал е бил изхвърлен, отколкото да посоча истинския час, в който е настъпила смъртта. Посочих неверен час за настъпването на смъртта и не мислех, че това е направило впечатление на някого. Освен това тук се допускат доста големи различия. Ако бях посочила, че смъртта е настъпила в 3 часа сутринта, Джо би се досетил моментално, че работата на стълбите е нагласена.

— Имало е и друг начин за действие — каза Джо.

— Да, разбира се. Бихме могли да ти кажем истината още тогава и да се опитаме да те накараме да ни помогнеш. Не мисли, че не ми е идвало наум! Но Джеймс беше непреклонен. Той отказа да ти се доверим. — Тя погледна към Джо, наклонила глава на една страна. — Сега, когато те познавам по-добре, командир Сандиландс, разбирам неговите задръжки.

— Обаче имаше нещо в повърнатото, което издаваше цялата работа! — обади се Лайли. — Спомням си, че когато с теб, Джо, се върнахме, за да огледаме дрехите на Земан, ти каза, че миризмата те връща към спомените за кварталната кръчма в събота вечер, а после се замисли и добави: „Така ли е наистина?“ Знам какво си мислеше тогава! Че в повърнатото няма алкохол!

— Точно така — съгласи се Джо. — Джордж, на теб това не би ти се сторило необичайно, но трябва да ти кажа, че Земан и Искандер изпиха по едно-две брендита в края на вечерта. Отдавам това на напрежението, на което бяха подложени по време на вечерята от общуването им с вбесяващия ги Ратмор. Нямаше и следа от алкохол в повърнатото от Земан. Миризмата наистина напомняше по-скоро на детско парти, отколкото на канавката пред кварталната кръчма. Съжалявам, Бети! Това не е лесно за никого от нас, особено пък за теб. Така че, колкото и да беше невероятно, ако пробата от повърнатото към единайсет часа не беше на Земан, независимо от това, че по трупа имаше от него, тогава то е било от някой друг. На Бети й е призляло точно по това време, а тя беше единственият човек от участниците във вечерята, който не е пил алкохол.

— Така че ако Бети е била замесена, Джеймс също е бил замесен и Грейс е помагала това да не се разбере — заключи Лайли.

— Обаче не мога да си представя как си разбрал за участието на Минто в цялата работа.

— Следите от зъбите! — обади се пак Лайли. — Джо и аз се върнахме в лазарета и прегледахме отново дрехите. В ризата на Земан имаше дупки, а разстоянието между тях беше същото, каквото вие току-що видяхте между зъбите на това малко кученце, което стои там. Освен това разбрахме, че се е опитвало да се върне в стаята на Бети, защото по боята на вратата има следи от нокти.

— Двамата с Лайли сте страхотна детективска двойка — рече Грейс. — Обаче я ми кажете, след като толкова лесно сте разгадали всичко, какво ви спря да обявите разкритията си?

— Мисля, че причината бяха ролките за коса — каза, усмихвайки се Джо. — Не ми се искаше да повярвам, че една дама с ролки на главата и по пеньоар може да извърши убийство или да прикрие убийство. Бях напълно заблуден от теб, Грейс, да не говорим пък за Бети.

— Имахме и известен късмет — призна Грейс. — Разкритието на птицегледача, че фазанът бил отровен с арсеник, беше добре дошло.

— Да! Този наивник Ахмед! Набута се право в ръцете ви. Цялата работа обаче ми се стори малко пресилена след обяснението ти, че смъртта се дължи на отравяне с андротиндамаджин — каза с усмивка Джо. — Какво въображение!

Грейс поклати глава.

— Андромедотоксин! Не съм си го измислила! Има такива случаи, въпреки че все още не съм попадала на такъв.

— Всичко това започва да ми прилича на самохвалство — рече с укор сър Джордж. — Мога ли да ви припомня, че става дума за една твърде трагична смърт. Я виж ти с какви демонични хора си имам работа! Нищо чудно, че Искандер е решил да опре пистолета в главите ви! И къде се озовахме сега, имам предвид от политическа гледна точка?

— Аз бих попитал по-скоро къде се озовахме от гледна точка на закона — рече твърдо Джо.

— Предполагам, че си готов сам да си отговориш на въпроса — каза Джордж.

— Тъй като смъртта е настъпила след опит за убийство от страна на починалия, на нея трябва да се гледа като на оправдано убийство — рече Джо. — Това е съвсем ясен случай на самозащита. Джеймс не е имал друга възможност… всеки на неговото място би постъпил по същия начин. Кинжалът е бил опрян в гърлото му, а съпругата му по всяка вероятност е щяла да бъде сполетяна от подобна смърт, тъй като е спяла до него. В тази страна няма съд, било той военен или граждански, който ще осъди Джеймс за убийство при такива обстоятелства. Обаче за да се спази редът и да има яснота и справедливост в този съдебен процес, той трябва да бъде арестуван, обвинен и изправен пред съд.

Грейс и Джеймс се спогледаха, но не казаха нищо.

— Това ни казва гласът на Скотланд Ярд и на английската правосъдна система — рече сър Джордж. — Наистина, ако Джеймс би бил толкова глупав да пукне главата на някого със свещник в някоя спалня на лондонския „Бъркли Скуеър“, ще се съглася, че картите съвсем ясно показват, че му предстои пътуване до „Олд Бейли“17. Но ние се намираме на Северозападната граница, която на практика представлява военна зона. Освен това на стотици мили наоколо няма никакъв съд, а някой трябва да ръководи форта, докато Джеймс е окован във вериги. Хм.

Джо изчака. Беше свикнал неведнъж да чува как Джордж изразява гласно мнението си по един непреодолим проблем, след което бързо го решава, рязко променяйки посоката. Внезапно Джордж се обърна към Искандер:

— Това е твоята земя, Искандер, загубата е преди всичко твоя и на афридите. Какво имаш да кажеш?

— Д-р Холбрук спомена за уговорките, които е постигнала с Рамазад Хан. Тя е разменила три живота срещу три живота и Рамазад се е съгласил да зачеркне дълга. Той беше поел пред цялото племе задължението да отмъсти за Земан. Що се отнася до афридите, веригата на отмъщението свършва до там. — Той сви рамене и се загледа в стената. — Каква ще бъде официалната английска реакция, вече не ме интересува. Аз исках да узная истината. Сега вече я приемам. Как вие ще постъпите с нея, си е лично ваша работа. Ако искате, можете да я погребете.

Настъпи дълга пауза, докато всички останали премислят казаното. Да, истината им беше вече известна, но на кого вече беше нужна тя? Като се изключи интелектуалното удовлетворение, че вече знаят отговора на загадката, тя не беше утешение за никого. Изведнъж Джо разбра, че вниманието на всички е съсредоточено върху него. Искандер му беше напомнил, че афридите вече не търсят отмъщение или справедливост и беше върнал отново топката в неговото поле. Сър Джордж беше готов да направи и да каже всичко, което би успокоило обстановката, и Грейс би го подкрепила. Бети погледна умоляващо Джо, а Джеймс остана безмълвен и отказа да срещне погледа му. Всички чакаха Джо да заговори, давайки си сметка, че той се бори с безкомпромисната си честност. Той усети как започва да се ядосва. Не беше нито съдия, нито съдебно жури. Неговата роля беше да посочи подробностите на престъплението, да докаже кой го е извършил и да предаде обвиняемия на съответните власти. Не беше негова работа да решава дали да прекрати или да продължи едно разследване. Знаеше точно какви са неговите задължения.

Замисли се за най-лошото, което би могло да се случи, ако изпълнеше тези свои задължения. Това щяха да бъдат няколко неприятни месеци за Джеймс и Бети, през които Джеймс временно щеше да бъде отстранен от служба. Разбира се, той щеше да бъде оправдан, но през това време щяха да се разправят клюки, да се правят предположения, а вероятно и преувеличения. Вече беше виждал салоните на английското висше общество в действие. А Грейс, какво пък за нея? Тя трябваше да даде показания, които щяха силно да я дискредитират като лекар. Емирът не би искал да има лекар, чието име е свързано, колкото и заблуждаващо да е, с думата отрова. Пущуните, които бъдат запознати с тази история, вече никога няма да се обръщат за помощ към нея. Грейс по-добре от всеки друг беше наясно колко крехко е доверието в тази част на света.