— При това абсолютно ненужни! — обади се Ратмор.

Всички се обърнаха към Ратмор, който до този момент беше седял мълчаливо и злъчно се усмихваше.

— За умна жена като вас, д-р Холбрук, проявявате изненадваща липса на прозорливост! Всички приказки за поддържане на равновесието, за спазаряване на живот срещу смърт, за племенна гордост са абсолютни сантиментални глупости. — Той изгледа тържествуващ лицата, обърнати към него. — Племенна гордост, как пък не! Ще ви кажа колко струва тя. О, да! Мога да ви кажа до последния пенс колко точно е нужно, за да се купи племенната гордост. А що се отнася до вас — той изгледа презрително Джо, — предполагам, че е приятна промяна да замените рутинната си полицейска работа, за да се правите на палячо в тази пустош, облечен в глупави дрехи. Но когато става дума за това какво означава да си главатар на племе, някои стават за тази работа, а други не. — Той се поздрави за остроумието си, избухвайки в смях, но другите не го последваха. — Знаете ли къде ви е грешката? — продължи Ратмор. — Е, аз ще ви я кажа. Вие подценихте афридите. Предположихте, че те са просто банда средновековни диваци, затворени в своите вековни традиции, и вие можете да се възползвате от това, като свирите на тази струна. Глупости! Те винаги ще ви победят в тази игра. Не, това не е начинът. Аз обаче стигнах веднага до същината на проблема и го реших. Днес ние при всички случаи щяхме да бъдем освободени. О, да! Спазарих се за това още преди пристигането на цирка в града. — Той изгледа с насмешка Грейс, Джо и Лайли, която все още беше облечена в местни дрехи. — Искате ли да чуете как го направих?

„Щом като никой не иска да излезе иззад скалите, за да го гръмне — помисли си Лайли, — ще трябва да го направя аз!“ Опипа за всеки случай издутината от малкия пистолет, който държеше скрит в ботуша си, и потисна раздразнението си, решавайки коя част от закръгленото му тяло да простреля най-напред.

Като не дочака отговор, Ратмор продължи:

— За мен беше очевидно, че човек, който може да ръководи успешно такова голямо племе, сигурно е добър бизнесмен. Точно по този начин се справих с него. Той оцени кой съм аз…

— И кой сте вие, Дърмот? — попита ядосана Лайли.

— Бизнесмен като самия него, и то такъв, който е упълномощен да преговаря с него от името на британското правителство. Пари, госпожице Кобленц. Сигурен съм, че тъкмо на вас не е нужно да обяснявам как силата на парите преодолява всякакви езикови бариери и други местни трудности. Обясних му плановете си да отворя търговски път през границата към Афганистан. Той разбра веднага с какво е свързано това и направи някои много положителни и полезни предложения. Пътища. Ето до какво се свежда цялата работа. Посочи, а аз вече го бях забелязал, че пътната система не е добра. Разпокъсана е и на много места не е подходяща за транспорта с камиони, който имам предвид. Знаете ли, че сключването на договори за строеж на пътища в тази страна е нещо, към което се стремят много хора? Не? С тази работа ще се заемат местните племена и между тях има силна конкуренция да получат договори от правителството. Последния път афридите бяха изместени от мохмандите и те никога няма да им простят това. А аз казах: Този път ще бъде различно, Рамазад, защото аз ще казвам как трябва да бъдат разпределени договорите. Обаче, естествено, бих могъл да сторя това само ако съм свободен да го направя в Симла. Той, разбира се, веднага ме разбра. Направи едно много разумно предложение в договорите да бъде включено и условието афридите да съставят един отряд от касадари, мисля, че така ги нарече, които първоначално да охраняват работниците, които ще строят пътя, а след това да останат там като патрул, който да охранява преминаващите конвои. Чудесен човек! Има много добър поглед за подробностите и умее да се пазари. Точно с такъв човек обичам да правя бизнес.

— На това в Чикаго му викаме изнудване — рече Лайли. — Не се ли опита да ви продаде и билети за бала на стражите?

Ратмор не й обърна внимание и тонът му стана по-рязък:

— Той беше доста ядосан, че ми е било причинено такова неудобство от този човек — Ратмор посочи с пръст към Искандер. — И се съгласи да поправи тази грешка, като го изгони от племето. Също много правилна постъпка. Това е най-малкото, което би могъл да направи. Всички са единодушни, че този човек е известен със способността си да причинява неприятности. Сега е в немилост. Питам се дали ви е известно, че съгласно техните закони бих могъл да го застрелям на място, без каквито и да било обяснения?

Ненавистният поглед, който Искандер отправи към Ратмор, беше по-обезпокоителен за Джо, отколкото ако беше извадил кинжал от ножницата, но Ратмор, изглежда, не му обърна внимание.

— Уредих аз и госпожица Кобленц да бъдем върнати с въоръжен ескорт в Гор Катри и трябва да кажа, че когато вашата мизерна групичка влезе във форта, се уплаших, да не би да объркате внимателно подготвените ми планове.

Тишината, която последва последното самохвалство, накрая беше нарушена от Лайли. Тя погледна небрежно Ратмор и се обърна към групата с най-каубойския си стил:

— Брей, да му се не види! Ако бяхме в ранчото на татко, щях да кажа на Слим и другите момчета да обесят тоз човек за топките на най-близкото памуково дърво.

— Мисля, че тези стари кайсиеви дървета няма да могат да го издържат — обади се с насмешка Грейс. — Какво ще кажеш за реката? Дали да не го удавим в нея?

— Не, това, което ни трябва, е мравуняк — каза, оглеждайки се, Джо. — Там като че ли има един. Ако го вържем там…

— Ще е нужно много време — каза Искандер. — Най-малко три дни. Но слънцето е още високо на хоризонта. Можем да му срежем клепачите и да го вържем за едно дърво с лице на запад. Ще ослепее и ще полудее преди залез-слънце.

— Колко смешно! — озъби се Ратмор. — А защо не ме пребиете с тояги, а?

— Добре тогава, нека бъдат тояги — обади се Джо.

Той скочи на крака и Ратмор побягна към коня си, като сипеше проклятия през рамо, докато бягаше.

— Неблагодарник, полицейски дръвник! Като се върна в Симла… Във вътрешното министерство е Джони Симпкинс, ще те унищожа! Ще има да гниеш в затвора.

Той се впусна в галоп на запад към Гор Катри.

— Все ми е едно — рече, смеейки се Джо, но се почувства малко засрамен от сценката, която бяха разиграли. — Дано не стигне много преди нас. Бог знае с какви глупости ще напълни главата на Джеймс, когато пристигне.

— Е, добре! По конете, приятели! — рече Лайли и се запъти откъм страната на Джо към конете, които се бяха събрали под сянката на дървото с най-гъстите клони. Спря се, хванала юздите в ръка, за да погледне към клоните.

— Виж това, Джо — каза тя. — Птицата. В тази пустош човек забравя, че навсякъде живеят най-различни същества. Какво е това?

Джо погледна нататък. Птицата родител се поклащаше на ръба на едно гнездо, като пъхаше нещо в гърлата на своите малки. Той се загледа в нея и известно време не каза нищо.

— Това е проклетото чудо, това ще е то! Това е отговорът на цялата работа! О, съжалявам, Лайли. Птицата. Това е един не много често срещащ се хималайски планински дрозд. Да, точно това е.

— Така ли? А ти пък си една рядко срещаща се лъжлива птица! Какво има, Джо?

След секунда тя отговори сама на въпроса си:

— Господи! И аз го видях! О, но те не биха могли! Какво ще кажеш? Не! Обзалагам се, че те са го направили! О, Джо, когато се върнем, ще трябва да зададем няколко въпроса на тези, които са ни будалкали и заблуждавали през цялото време!

Джеймс Линдзи размишляваше с мрачно предчувствие върху хаоса, в който се беше озовал неговият личен и официален живот. Оглеждаше далечните хълмове от наблюдателния пост над портала. Най-близкият му приятел Джо беше някъде там, вероятно с опасност за живота, а вече може и да беше мъртъв. А това не беше негов проблем. Този честен човек Джо! Да работи толкова упорито в съвсем погрешна посока! Трябваше ли да му се довери? Джеймс се замисли за момент и после реши с пресметливостта на войник, че вероятно си е струвало да рискува. Но докъде ги беше докарало това? До там, че рискът беше поет от Джо. Под тънкото, съвсем тънкото прикритие на скаут сега там той се намираше в положение, ако бъде разкрит, да бъде екзекутиран моментално като англичанин. И всичко това заради усилията му да освободи Лайли. Тази Лайли, на която изобщо не можеше да се разчита. Лайли, от която можеше да се очаква, само че ще каже или ще направи най-неподходящото нещо, ще се окаже на най-неподходящото място и ако имаше възможност, щеше да влезе в най-неподходящата стая, облечена в най-неподходящите дрехи и в най-неподходящото време. Замисли се за Лайли и потрепери.