Лайли ахна от изненада и потръпна.

Като че ли говорейки само на нея, Искандер каза:

— Това не е чак толкова изненадваща и потресаваща постъпка, колкото си мислите. Племената имат обичая да изрязват племенния си символ върху гърбовете на противниците си.

— Понякога дори изчакват, докато умрат — обади се заядливо Ратмор.

Без дори да покаже, че го е чул, Искандер продължи:

— Земан запазил спокойствие. Не извикал, а се прицелил със своя джезаил и стрелял. Но ударникът засякъл и английският войник побягнал. Земан го проследил, докато бягал, и отново натиснал спусъка. Този път засечка нямало и той бил сигурен, че го е улучил. Слязъл долу, за да се погрижи за братята си. Едва сдържайки гнева си към човека, който бил направил това, преписал буквите, които не разбирал, върху ръката си с парче изгоряло дърво, а по-късно ги повторил на хартия, за да може един ден да разбере този според него племенен символ.

— И какво означавали те? — попита Лайли. — Това известно ли ти е, Искандер?

— Никой, дори тези от нас, които знаят английски, не можа да ги разбере. Един ден показах думата на учителя си по английски в Пешавар и той също не успя да ми каже какво означава. — Той взе една пръчка и написа с няколко резки драсвания по пясъка: ЕЕХАД!

— Не мога да си представя какво означават — каза замислена Лайли.

— Земан също. Едва години по-късно разбрал какво означават. В училището в Англия той ги изписвал от време на време, за да не ги забрави и да разпалва отново гнева си. Веднъж момчето, което седяло на съседния чин, погледнало през рамото му и казало: „Да ти кажа право, Хан, никога не бих те взел за шотландец.“ Земан го помолил да обясни какво има предвид. Съседът му се казвал Макгрегър и разпознал лозунга на един противников клан — на рода Линдзи. „Върви напред и не прощавай!“

— Да ти кажа право, много съжалявам, че съм толкова несъобразителна, но аз все още не мога да разбера какво означава това — оплака се Лайли.

— Казано по-просто, означава „Продължавай да вървиш напред и не вземай пленници!“ — обади се Джо.

— Така че след много години, когато Земан срещнал в Пешавар един червенокос майор на име Линдзи, който бил служил на границата преди войната, той решил да отмъсти за братята си — продължи Искандер.

— И ескортът на Грейс му предоставил идеалната възможност — каза Джо.

— Да, така е. Аз трябваше да командвам войниците, но Земан настоя да дойде с нас като старши офицер. Разчиташе, че ще бъде поканен във форта, където ще може да се приближи достатъчно до Линдзи, за да го убие.

— Земан? Трудно ми е да си го представя — рече Лайли. — Беше толкова очарователен и забавен, а и толкова добре се разбираше с Джеймс! — Внезапно от гърдите й се изтръгна силно възклицание, а после бавно каза: — О, господи! Спомняте ли си? Сетих се… когато се канех да застрелям онзи проклет фазан, Земан каза: „Убийте го, не го щадете, госпожице Кобленц!“ Дали не е направил намек на Джеймс, казвайки му: „Аз съм тук. Знам кой си“, за да го подразни.

— Да, напълно възможно е, Лайли — обади се Джо. — Обаче слушай какво, Искандер, ти сигурно си бил наясно какво става и си разбирал ужасните последици, които би имала подобна дръзка стъпка. Не си те представях като кръвожаден войнолюбец!

Искандер отговори малко сковано:

— Аз съм африди. За мен също важат законите на пуктунвали13. Разбирам какво означава балад (кръвното отмъщение) и разбирам какво е накарало Земан да постъпи така. Ако бях на негово място, и аз щях да се почувствам задължен да отмъстя за братята си. Въпреки това моментът не беше никак подходящ. Чувствах се неудобно, защото бяхме гости на майор Линдзи. Той ни покани да влезем в Гор Катри като приятели. Онази нощ след вечерята се опитах да убедя Земан да се откаже от плановете си и да ги отложи за по-късно.

Джо се запита дали с тази малка реч Искандер се опитва да внуши нещо на Лайли.

— Афридите са такива. Упорити. Никой не може да ги разубеди.

Обаче Грейс го разбра и хвърли многозначителен поглед на Джо.

— И какви бяха плановете му? — попита той, чувствайки, че вече знае отговора.

— Трябваше и двамата да си облечем униформите и да бъдем готови да напуснем форта същата нощ през задната порта. Хората ни бяха предупредени и бяхме подкупили пазачите. Земан трябваше да отиде посред нощ до стаята на Линдзи, беше разбрал от чистача коя е стаята му, и да го прободе в гърлото с кинжала си, също както Линдзи беше убил брат му. През цялата нощ чаках сигнала на Земан, но той така и не го даде. Предположих с известно облекчение, че вероятно се е разколебал, и заспах, докато на следващата сутрин не се събудих от шума на стълбите.

Джо погледна бързо към Грейс, която беше забила поглед в земята и мълчеше.

— Но в стаята на Джеймс имаше двама души — каза Лайли. — Там беше Бети. Какво щеше да стане с нея?

— Ако тя се събудеше, той щеше да убие и нея. Смъртта на двамата братя щеше да бъде изкупена с два живота. Аз не бих постъпил така, но мисля, че Земан е бил покварен от контактите си със Запада, където да убиеш жена не се счита за грях. Дори може да се каже, че е ежедневие. Сигурен съм, че Сандиландс може да го потвърди — рече предизвикателно Искандер. — Не можах да го разубедя.

— Но опитът му не е успял — каза Джо. — Чух Джеймс да заключва вратата си, когато се прибра в единайсет часа. Стаите на долния етаж, включително твоята и на Земан, нямат ключалки и нямаше причина да се предполага, че тези на първия етаж имат. Обаче те са с ключалки. Земан не би могъл да го знае. Ако в онази нощ е стигнал до стаята на Джеймс, не би могъл да влезе вътре, без да почука на вратата, а това не е станало. — Той отново погледна към Грейс, но тя избегна погледа му. — Освен това Земан е умрял от отравяне. Знам какво мислите всички — вече имаме лесно уравнение за решаване. Най-после имаме мотив и всичко започва да си отива на мястото. Но дали е така? Земан се кани да убие Джеймс, но той, обектът, открива това по някакъв начин и го изпреварва, като убива Земан — нещо като изпреварваща самозащита. Хм. В това за мен няма логика. Познавам приятеля си. Той е безумно смел. Виждал съм го да убива с пистолет, с нож и дори с голи ръце. Той не би пуснал тайно отрова в неговия шербет. Какво имаш да добавиш по въпроса, Грейс?

При това пряко предизвикателство тя най-сетне вдигна очи и го погледна, присвивайки очи. Това сигнал ли беше? Или пък предупреждение?

— Знам, че начинът ти на разсъждение е правилен, Джо. И аз съм напълно сигурна, че Джеймс не е убил Земан, и бих се заклела за това върху Библията, ако имаш такава. Обаче онова, което мислим двамата с теб, е без значение, защото за афридите Джеймс е убил третия син на Рамазад, докато е бил негов гост във форта, а също и двамата му по-големи синове, а това е вече прекалено.

— Как се отрази това на преговорите ти с Рамазад, Грейс? — попита Лайли.

— Рамазад! Мисля, че за пръв път в живота му го заварих толкова развълнуван! Казах му направо, че току-що съм спасила живота на жена му и сина му, а и той беше съвсем наясно, че те със сигурност щяха да умрат, ако не бях се намесила. Прибавих към сметката и смъртта на съпруга ми в сражението с афридите.

— Общо трима? — каза Лайли.

— Както казваш, общо трима. Рискувах и далеч не бях толкова сигурна, че ще мога да го убедя да се откаже от кръвното отмъщение, залагайки гордостта на племето, но мисля, че той се трогна от историята за смъртта на съпруга ми и ми каза това, което афридите винаги са ми казвали: „Но съпругът ти е умрял от ръцете на афридите!“ (Не е съвсем вярно, но е твърде близко до истината.) „Как можеш да си наложиш да спасяваш живота на техни хора?“ Мисля, че еуфорията от това, че жена бе спасена, обърна нещата в наша полза и след като пофуча малко и използва някои не твърде ласкави епитети по адрес на Джеймс, той се съгласи да сложи кръст на миналото. — Грейс въздъхна. — Мисля, че това бележи значителен поврат в отношенията ни с афридите. Но какви усилия ми костваше то!