Когато я наближиха, крепостта придоби съвсем непристъпен вид. Заобикалящата я кирпичена стена беше дебела повече от метър и висока около десет метра. Беше назъбена и без прозорци. Лайли видя по парапета й квадратни наблюдателници и по ъглите масивни бойни кули. Укрепленията се охраняваха и от време на време на слънцето проблясваше цев на пушка. Масивната, обкована с желязо порта беше затворена и когато спряха пред нея, Лайли се почувства съвсем малка. Тя се отвори с леко изскърцване и зад нея се видя двор със строени въоръжени воини. Пред тях ги очакваше мълчалив и неподвижен брадат мъж, който сякаш беше изсечен от околните хълмове. С жилестата си ръка той задържаше черен жребец с бяло петно на челото.

— Това — каза, без да е нужно, Искандер — е нашият главатар Рамазад Хан.

Без да бъде издадена някаква заповед, нейният кон и този на Ратмор бяха хванати за юздите и отведени в края на конвоя. Хората слязоха от конете. Хан също слезе от своя. Лайли и Ратмор го последваха, а две малки момчета изтичаха да хванат юздите и да отведат конете. С хората си, строени зад него, Искандер Хан падна на колене и целуна ръка на вожда. Размениха си няколко думи, които според Лайли бяха официални поздрави. Тя се загледа внимателно във внушителната фигура на човека, който беше баща на Земан, и се запита дали вестта за неговата смърт беше стигнала до него, или сега беше задължение на Искандер да му я съобщи.

За пръв път през цялото й принудително пътуване Лайли почувства истински страх. Осъзна, че до този момент се беше осланяла на уверенията на Искандер, че пущуните не причиняват зло на жени. Чувстваше се защитена от реалността и поради факта, че баща й беше невероятно богат. Прецени, че е достатъчно богат да купи цялата тази територия. Достатъчно богат, за да измъкне срещу откуп дъщеря си от каквато и да било неприятност, в която е попаднала. А сега изведнъж тук, в тази дива страна, която не се подчиняваше на никакви познати й закони, съдбата й зависеше от това какво ще хрумне в главата на този главатар. Беше сигурна, че Искандер никога нямаше да й причини зло, но се увери с очите си, че тук той е напълно подчинен на този страховит мъж. Беше съвсем ясно също, че протекцията на Искандер зависеше от това какво ще реши главатарят. Какво беше казал Джеймс за него? Спомни си, че беше го чула да казва на Джо, че той е опасен стар негодник, който мрази англичаните. Прави ли той разлика между англичани и американци? Има ли за него някакво значение? Според Лайли за него всички те бяха просто чужденци.

Погледна го отново и реши, че Джеймс може би не беше преувеличил. Беше съвсем очевидно, че Хан е бащата на Земан. Приликата беше поразителна, но Земан имаше само мустаци, а този мъж беше с дълга, гъста черна брада, прошарена с бели нишки. Ястребовият профил на лицето беше красив, но докато очите на Земан бяха закачливи и пълни с цинизъм, тези на бащата бяха студени. Беше висок колкото Искандер, гърбът му беше изправен, движенията отмерени. Откъдето и да го погледнеш, си личи, че е главатар, помисли си Лайли. А когато разбереше коя е тя, а още по-неприятното щеше да бъде, като разбереше кой е Ратмор, вероятно щяха да загазят. На Лайли й се прииска Искандер да ги беше отвел в Афганистан. Помисли си, че при емира, който, ако се вярваше на думите на Грейс, е симпатичен дребен човечец, биха имали по-голям шанс да оцелеят.

А сега какво ставаше? Хората, с изключение на двама, които останаха от двете страни на Ратмор, по даден от Искандер знак бяха отпратени и те се запътиха към селището. Тя се опасяваше, че Ратмор ще се опита да важничи и да постави Хан на мястото му, затова му хвърли предупреждаващ поглед. Искандер говори дълго на главатаря си, като отговаряше с твърд глас на въпросите, които той му задаваше от време на време. Така умело контролираше емоциите си, че Лайли не можа да разбере в кой момент Искандер му съобщи, че синът му е мъртъв. Накрая възрастният мъж хвърли унищожителен поглед на Ратмор, който отвори уста да заговори и дори успя да каже нещо от сорта: „Знаете ли, кой съм аз?… Правителството на Негово величество… Някои ответни мерки…“, но после, стреснат от презрителния поглед на мъжа, премисли и млъкна. Главатарят извика един от адютантите си. Лайли предположи, че това беше преводачът, който в общи линии му предаде какво беше казал Ратмор. Рамазад зададе още няколко въпроса на Ратмор, като отново преднамерено избегна да намесва в разговора Искандер, и след това отпрати лорда, ескортиран от един воин. Насочи вниманието си към Лайли, а тя, без да се стресне, отвърна на погледа му. Припомняйки си малкото думи на пущу, които беше научила от Земан, тя го поздрави на собствения му език. Погледна я изненадан и нареди рязко нещо на Искандер.

Той веднага отиде при Лайли.

— Последвайте ме, госпожице Кобленц. Ще ви отведа в мястото, определено за вас.

Закрачи през площада и Лайли го последва.

— Къде ме водите? — попита тя.

— Ето там.

Той посочи към дълга двуетажна сграда с редица високи, тесни прозорци в далечния край на площада. Изградена от кирпичени стени като останалите постройки в крепостта, тя щеше да изглежда грозна, ако нейният строг вид не беше разнообразен с красив балкон, който минаваше по цялата й дължина, и с изящната резба по дървените капаци върху всеки прозорец. Искандер изчака пред затворената врата и много скоро тя се отвори за тях от една забулена жена. Тя поздрави много топло Искандер, взе ръцете му в своите и го придърпа да влезе вътре. Свали от лицето си тънкия розов воал и го погледна с обич. Беше висока пущунка със светла кожа, зелени очи и гъста кестенява коса. Беше красива и млада и Лайли, която се чувстваше мръсна от пътуването, незначителна и скована, се запита коя ли беше тя.

Младата жена изслуша обясненията на Искандер за появата на това прашно, малко врабче до себе си, като гледаше изненадана ту единия, ту другия. Накрая той каза:

— Това е Халима Бегум, жената на вожда. Идете с нея и тя ще се погрижи за всичко, от което имате нужда. — Завъртя се на пети и излезе, като затвори тежката врата след себе си.

Халима Бегум взе ръката на Лайли. Заговори й с тих, приятен глас и за нейна изненада на английски.

— Здравейте, Лайли. Моля, влезте.

Лайли беше доволна, че се беше скрила от слънцето и праха, но се чувстваше неспокойна от внезапното изчезване на Искандер, на когото беше разчитала най-много през последните няколко часа. Поздрави нервно Халима Бегум и попита:

— Това домът на главатаря ли е?

Халима се поколеба за момент, но после бавно отговори:

— Тук всички къщи са на главатаря. Това е харемът му. Вие сте в харем.

Джеймс Линдзи остави бинокъла до себе си върху парапета на стената и потърка зачервените си очи.

— Нищо не мога да видя! — изсумтя недоволен той. — Проклети повиндахци! Естествено, винаги ми е приятно да ги видя, но бих предпочел да не бяха вдигнали такава непрогледна прашна завеса точно в този момент пред прохода Кибер! Бог знае какво става зад нея!

— Че какво ли би могло да става? — попита Джо, взирайки се на северозапад.

— Всичко! — каза Джеймс. — Всичко или нищо. Джо, хайде да излезем навън и да ги посрещнем. С каквото и друго да се занимават, а понякога е по-добре човек да не пита много за това, те поддържат дяволски добра информационна служба. Не са много нещата там — той посочи нататък, — които са станали, без те да знаят. Ако Искандер и хората му са на пътя, по който се движат керваните към Афганистан, а той е единственият път към Афганистан, те ще знаят къде се намират и какво възнамеряват да правят. Искаш ли да дойдеш? Ще изкарам един отряд кавалеристи и те ще ни ескортират. Може и да е излишно, но както казах, никога не знаеш какво става зад праха. Хайде, Джо! Глътка въздух, макар и не много чист, няма да ни навреди. Само ще кажа на Еди какво възнамеряваме да направим. А също и на Бети. Не се чувства много добре, бедната. Тази проклета страна! Може да съсипе и най-здравите!