— И може би сега дъщеря му е хвърлила око на тези на Изтока? — рече Грейс. — Не. Тя си има недостатъци, но предателството и глупостта не са сред тях. Умна е и съм уверена, че е с добро сърце. Не. Сигурна съм, че е била принудена или е била подмамена по някакъв начин да тръгне с тях. Ако изобщо е тръгнала доброволно, нещо, в което се съмнявам, то ще е заради чувствата й към Искандер.

Джо придърпа изненадан юздата на коня си.

— Чувства към Искандер? Грейс, какви ги говориш? Лайли флиртуваше и с двамата млади мъже и причината да го прави беше ясна, но все пак проявяваше повече интерес към Земан. — Джо старателно криеше признанието на Лайли, че се беше опитала да се срещне с него в градината. Още веднъж остана със силното впечатление, като че ли се дуелира с Грейс и непрекъснато прави лъжливи движения, надявайки се да я подмами да направи погрешна стъпка.

— О, Джо! Ти май не познаваш много жените? Виж какво, момичета на възрастта на Лайли често пъти избират индиректен подход, за да привлекат вниманието на този, от когото се интересуват. Тъкмо затова „най-добрите приятели“ са толкова полезни! Флиртувайки, мисля, че Лайли би го нарекла „занасяйки се“ със Земан, тя всъщност искаше да привлече вниманието на Искандер, който, вероятно и ти си забелязал, винаги беше някъде наблизо, така че за нея това не беше никак трудно.

— Но той като че ли не й обръщаше особено внимание.

Грейс въздъхна.

— Това е част от играта, от ритуала. Виж какво, Джо, аз съм една твърде прозаична, стара провинциалистка, но дори и аз не можех да не забележа скритото вълнение, което и двамата изпитваха, когато се видеха. Беше обезпокоително. Много обезпокоително.

— Но те се бяха видели за пръв път само преди четири дни! За толкова кратко време не би могло да се породи нищо сериозно в емоционално отношение.

Грейс се разсмя.

— Джо, когато срещнеш подходящото момиче, знам какво ще й кажеш, естествено след като мине достатъчно време: „Да ти кажа право, приятелко, страхувам се, че се случи нещо твърде важно в емоционално отношение!“ Ти стоеше до Лайли, когато това се случи, както и аз и осем други присъстващи. Те се погледнаха и това беше достатъчно. Моментално се разбраха. Случва се. Французите му казват „coup de foudre“. „Гръм от ясно небе“.

— Грейс, ти си учена жена, доктор си, едва ли можеш да вярваш, че подобни неща са възможни?

— Знам, че се случват! — каза тя рязко. — Не съм била винаги дебела, запуснала се и на четиридесет и пет години — добави по-спокойно.

За момент Джо се почувства неловко.

— Аха! Coup de Grace?12

— Шегата ти е неуместна, Джо!

Той замълча. Неусетно тя пак го беше повела по пътека, която той нямаше желание да следва, затова реши да върне Грейс на пътя, който той беше избрал.

— Не казваш нищо по въпроса, който според мен е главният проблем в цялата тази работа — смъртта на Земан. Достатъчно сме обсъждали моминските клюки. Не забравяй, Грейс, че аз съм полицай и съм любопитен и подозрителен по природа. Има ли нещо в този мистериозен епизод, което си готова да ми кажеш?

Пътят се стесни и в продължение на около сто и петдесет метра Джо и Грейс трябваше да продължат, яздейки един зад друг, така че въпросът на Джо увисна във въздуха. Когато пътеката се разшири отново, Аслам ги поведе надолу към един каменист брод през бързия поток, който се вливаше в лъкатушещата река Базар.

— Мястото е подходящо да напоим конете и да си поотдъхнем — каза Грейс. — Нека съберем сили пред по-трудната част от нашата експедиция през хълмовете.

— Мястото е подходящо да отговориш на въпроса ми — рече Джо. — Знам как си убила Земан, но не мога да разбера защо?

— В такъв случай въображението ти на полицай не те е подвело, Джо — рече шеговито Грейс. — Доволна съм, че е така. Каза, че не можеш да разбереш защо. А може би защото няма причина. Аз не съм убила Земан.

Запазвайки спокойствие, тя издържа погледа му, станал още по-пронизващ от черния прах, с който беше посипал веждите си, и отново каза:

— Не съм убила Земан. Обаче наистина искам да чуя какво имаше предвид, като каза, че „знаеш как бих могла да го убия“.

Заради мира по границата Джо беше запазил мълчание и досега беше мълчал, въпреки че спомените от официалната вечеря не бяха го напуснали. Помнеше как Грейс стана от мястото си и отиде да разговаря с Лайли, като седна за една-две минути на опразненото място на Земан и небрежно отмести настрана чашата му с шербет. Лесно би могла да скрие в шепата си някое хапче и с големия си практически опит по въпросите, отнасящи се до Живота и Смъртта, както и с познанията си за отровите, би могла с лекота да го пусне в чашата. Не е било цианкалий. Когато оглеждаше тялото на стълбите, Джо се беше навел достатъчно близко над него, за да установи, че от устата на мъжа не се усеща мирис на горчиви бадеми. В повърнатото също нямаше признаци за някаква позната на Джо отрова. Освен това цианкалият убива мигновено. Каквото и да е било, но не е било цианкалий.

Джо се беше ужасил от мисълта каква би била реакцията на емира, когато се разбереше, че неговият личен лекар, при това жена и чужденка, беше ликвидирала един негов сънародник и доверен офицер. Ако, както много хора предполагаха, той е търсел повод, за да обяви свещена война на англичаните, със сигурност не би имал по-добра възможност от тази. Обаче Джо не беше отхвърлил окончателно теорията за дворцов преврат и си спомняше белия кардамон, с който беше поръсен чаят на Земан, както и авторитетния и небрежен глас на Грейс, която беше казала: „Защо всички не опитате? Това е чудесно средство за прогонване на газовете.“ Дали бе искала да прикрие по този начин Искандер? За него нямаше да е никак трудно да пусне нещо заедно с кардамона в чашата на своя началник. Съучастници ли бяха Грейс и Искандер? Единственото нещо, заради което тази невероятна двойка би работила заедно, би било запазването на крехкото статукво, помисли си той. Джо беше харесал Искандер. Считаше го за съобразителен и разумен, с чувство за хумор, което му допадаше. Може би тъкмо това го беше заблудило.

С тежък полицейски глас той изказа подозренията си пред Грейс и логиката на разсъжденията си, чувствайки се малко глупаво от любопитството и лекото раздразнение, с което тя изслуша доводите му.

— Добре, Джо. Много впечатляващо — рече накрая докторката, — обаче не мога да разбера защо не ми каза всички тези неща по-рано. Не трябваше да си мълчиш. Бих могла да ти помогна. Бих могла да ти кажа, че е имало стотина начина да бъде отровен Земан на това парти, ако някой сериозно го е искал. Например Лайли припомни на всички, че Едуин Бъроус даде на Земан таблетка бисмут. А дали е било бисмут? Как бихме могли да разберем? Аз не я разгледах, а ти? Като се замислиш, Бъроус има много по-основателни причини да иска на границата да настъпят безредици. Един сериозен инцидент с афридите, който би накарал всички да се хванат за гушите, би го устроил и наистина служи твърде добре на целите му. Той може да се вайка, да се гневи и да вгорчи живота на теб и Джеймс, но когато сте с гръб към него, повярвай ми, потрива със задоволство ръце. Не се заблуждавай. Много е доволен от развоя на събитията. А кой може да каже, че той няма пръст в тази работа? За никого не е тайна, че англичаните пропиляха много сили и средства в онази кланица във Франция. Джо, ние изпитваме остра нужда от хора и пари. Администраторите като Бъроус, които държат връвта на кесията, отчаяно търсят възможности за икономии, а поддържането на боеготовността в това малко ъгълче на империята излиза прекалено скъпо. Има хора, които гледат на събитията тук като на полигон, където кръвожадни младоци биха могли да видят какво е истинско сражение, тъй като това е единственото място в империята, в което все още се пролива кръв.

— Значи според теб Бъроус е ликвидирал Земан, за да предизвика поредица от страховити събития, които биха накарали правителството да реши, че при създалите се обстоятелства политиката на изтегляне отвъд бреговете на Инд би била една разумна стъпка, така ли? — Джо искаше в гласа му да прозвучи лек сарказъм, но това, което чу, беше силен гняв.