— Е, поне ми позволи да ти благодаря за това, което направи тази сутрин. Не можах да повярвам, но до този момент нямах възможност да…

Тя отново го прекъсна:

— Да ми благодариш, че ти спасих живота? Всяка жена би постъпила така. Попитай Бети.

Джеймс замръзна на мястото си и се огледа. Бяха далеч от останалите и те не можеха да ги чуят какво си говорят.

— Ти знаеш?

Лайли кимна.

— Но как? Какво…?

— Джо и аз огледахме стаята ти. Знаехме какво търсим и го намерихме. Свещниците на масичките до леглата. И двамата с Бети сте десняци. Забелязвам такива неща. Ако ти, Джеймс, наистина си ударил Земан, автоматично би взел твоя свещник от масичката, която е отдясно на леглото ти, т.е. откъм страната, която е по-далеч от ръката на Земан и която е държала ножа, и си щял да го удариш…. — Тя посочи с ръка към главата на Джеймс. — Като имаме предвид факта, че той е бил надвесен над теб… ти би го ударил някъде тук. Откъм лявата страна на главата му. Трябва да си страхотен акробат да го удариш там, където е бил ударен — от другата страна. Обаче за Бети, която е посегнала към своя свещник…

— Джо знае ли за това?

— Не сме говорили по въпроса, но той е доста умен, така че не бих се учудила. Успява да се сети за някои неща една-две минути след мен. — Тя отново леко се усмихна. — Обаче никой от нас не би се разприказвал, когато не е необходимо. Мисля, че няма да бъде никак добре, ако някой друг разбере това. Имам предвид за спокойствието на Бети. А за теб, Джеймс, това трябва да бъде най-важното. Другото в тази ужасна афера няма значение. Не се безпокой за мен. Аз съм силна и мисля, че нямам християнското съзнание на Бети, с което да се преборвам. Не ме разбирай погрешно. Общувам с Бога, но не чак толкова редовно.

Спряха се, за да наблюдават как последната червена ивица на слънцето се скрива от погледите им и Лайли потрепери.

— Залез. Баща ми винаги казва, че това не е най-доброто време за хората.

Джеймс огледа хоризонта и мрачните сенки на Кибер.

— Това е една лоша страна за хората. Изважда на показ от тях както най-доброто, така и най-лошото. Виж каква безкомпромисна грозота! Какво правим всички ние тук? Това не е страна, заради която заслужава да се сражаваш. Не заслужава и костите на никой от онези храбри мъже в гробището. Нека я оставим да погребе мъртвите си, Лайли.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/7366

Издание:

Барбара Клевърли. Дамски кинжал

Американска. Първо издание

ИК „Прозорец“, София, 2005

Редактор: Марта Владова

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN: 954-733-403-4