— Господи! Това е било предназначено за мен! — възкликна Джеймс. Отърсил се от напрежението, той объркан заговори: — Помоли ме да дойда тук с него. Да обсъдим къде да се постави надгробна плоча за Земан и какво да бъде написано на нея… Обясни, че иска да каже за него една последна молитва… Помислих си, че няма да е зле да го придружа. Казах си, че това е най-малкото, което мога да направя. Той се е канел да ме убие — рече Джеймс. — Нали, Джо? Заради Земан. Искаше да свърши неговата работа. Виж. — Той се пресегна разтреперан и взе нещо от дясната ръка на Искандер.

Джо го погледна.

— Това е кръст — рече озадачен той.

— Кръстът е мой — каза Джеймс. — Сложих го в ръката на Хари Холбрук секунди преди да го застрелям. Той беше добър човек. Беше вярващ. Помислих си, че кръстът ще бъде за него нещо като последна утеха. Той твърдо вярваше, че Бог е с него сред хълмовете. Въпреки че поведението на двамата му кръвожадни мъчители сигурно е подложило на жестоко изпитание вярата му… Те го измъчваха, Джо. И то по най-жесток начин… Никога нямаше да може да издържи на подобно мъчение. Не можеше да ме помоли да не предавам на Грейс всички ужасни подробности — бяха му отрязали езика, — но аз разбрах какво искаше да й кажа, когато се върна, и аз й го казах. До този момент не бях казвал истината на никого. Обаче Земан е намерил кръста при трупа и го е пазил през всичките години. Може би му е било нещо като талисман? Или за да му напомня? Може да е било следа, чрез която да открие човека, убил братята му?

— Предполагам, че всичките неща заедно — рече Джо и сложи ръка върху рамото на приятеля си, за да го успокои. — Сигурно се е заклел, че един ден ще го върне на притежателя му. Мисля, че го е държал у себе си, за да го сложи в ръката ти, когато те убие. Искандер го е взел от тялото на Земан. По едно време там, на стълбите, той и хората му останаха сами с трупа. Сигурно тогава го е взел и го е прибрал с намерението самият той да го използва, за да затвори кръга.

— Изглежда, че някой трябваше да гръмне с пушка, за да привлече вниманието им. Ето ги Еди Фрейзър и гайдарите, които тичат презглава насам — рече Джеймс.

Когато слънцето се скри зад очертанията на Хиндукуш, войнишката тръба изсвири и малката група, застанала до втория прясно изкопан гроб в мюсюлманското гробище, тръгна бавно към форта.

Бети остави Джеймс да върви редом с Лайли и побърза да хване Джо за ръка.

— Нямаше подходящ момент да ти благодаря за това, което направи, Джо. И сега мислите ми са объркани и не мога да намеря точните думи… Обаче ако съм научила нещо от тази ужасна страна, то е да правя и да казвам нещата веднага, колкото и зле да го правя, защото може да нямам друга възможност. Ако не беше забелязал, че Джеймс го няма, сега щяхме да стоим край неговия гроб.

— А Искандер щеше да бъде далеч по пътя си към Афганистан, след като беше изпълнил дълга си.

— Въпреки че едва ли щеше да се радва — каза Бети. — Трябва да му отдам дължимото и да кажа, че нямаше да е щастлив. — Тя замълча за момент, поглеждайки към гробовете на двамата воини. — Защо според теб хората му не се върнаха за него? Те сигурно са чули изстрела.

— Изпълнявали са заповед. Мисля, че за Искандер е било по-просто да им каже: „Продължавайте да яздите! Не се обръщайте назад, не се връщайте. Отведете д-р Холбрук и ако всичко мине добре, аз ще ви настигна.“ Аз бих постъпил така.

Бети въздъхна.

— Значи Грейс е някъде там като заложница на тези варвари?

Джо се засмя.

— Грейс не е заложница. Там тя е сред приятели. Приятели, които я разбират, ценят я и които ще се погрижат да стигне жива и здрава при емира.

— И няма да има репресии заради Искандер?

— Не, мисля, че няма да има. Чу какво каза сър Джордж. Това, което той каза, беше може би твърде безсърдечно, но беше истина. Искандер е изгонен. От страна на афридите няма да последват репресии. Емирът ли? Искандер не беше свързан пряко с него и има достатъчно млади офицери, които с нетърпение очакват да заемат мястото му. Мисля, че в крайна сметка всичко ще свърши добре, особено след като там ще бъде Грейс, която ще има възможност да успокои нещата. — Джо беше преднамерено оптимистично настроен. През последната седмица Бети на два пъти трябваше да преживее опити да бъде убит съпругът й и според него тя все още не можеше да се съвземе напълно. Запита се дали изобщо е готова да разговаря с него за това.

— Как според теб Лайли прие случилото се, Джо? Имам чувството, че тя имаше специално отношение към Искандер… е може би не толкова специално, колкото към Земан, но изглежда, че се разбираше добре с него. Какво мислиш, че изпитва една жена, когато е убила човек? Знам, че Лайли трябваше да го направи, но въпреки това да отнемеш живот, Джо, е нещо, което жените никога не би трябвало да правят. Това е нещо напълно в разрез с тяхната природа. Ние спасяваме живота… даваме живот. Дали някога… дали има вероятност тя да се примири с това, което направи, т.е. с това, което трябваше да направи?

— Ужасно. Това беше нещо ужасно и трябва да мине доста време, за да може да се съвземе, но тя е силно и много умно момиче. Знае, че е направила това, което е била длъжна да направи. — Джо се усмихна. — Знаеш ли какво каза тя, когато Джеймс я попита защо просто не е наредила на часовоя да стреля по Искандер от стената? Каза: „Не познавах човека, откъде можех да знам колко добър стрелец е? Това беше нещо, което трябваше да се свърши както трябва. Още от първия път. Знаех, че мога да го направя, и затова грабнах пушката му.“ Тя е имала време да премисли това, което е трябвало да направи, и според мен е взела правилното решение. Прави й чест, че се е опитала само да го рани и се е прицелила в лявата му ръка — нещо, което е било почти невъзможно от такова разстояние, но тя почти я беше откъснала. Не само жените имат този естествен импулс да попречат на един агресор. Това е много често срещана човешка реакция. Родени сме с нея и дори според мен би могло да се каже, че ни е дадена от Бога. Обаче жените имат едно по-голямо преимущество пред мъжете. Ние можем да отнемем живот, но не можем да дадем живот и тъкмо това според мен ще я накара постепенно да си прости за това, което е направила. Ще се моля за Лайли. Няма причина Бог да се вслуша в молитвата ми, защото от доста време не съм го правил, но ще опитам.

Бети се спря, обърна се към него и сериозно го изгледа.

— Джо? — рече тихо тя. — Когато възстановиш връзките си с Бога, ще споменеш ли и моето име?

Джо стисна ръката й.

— Вече го направих.

Лайли беше доволна да се опре на силната десница на Джеймс Линдзи. Бледа, със зачервени очи, тя избягваше контактите с всички, с изключение на Джеймс и Джо. Бяха я намерили да лежи напълно сломена и разтреперана зад бойниците. Очите й бяха широко отворени, не можеше да говори, а пушката лежеше до нея. Мина доста време, докато Джо я убеди да му позволи да я отведе в стаята й. Той знаеше какво е човек да изпадне в шок и остана при нея с часове, като й говореше тихо с ръка на рамото. Ако тя беше мъж, той знаеше точно какво да направи. По дяволите! Щеше да повика някой хавилдар и щеше да го прати да намери половин литър ром.

— Уредих сър Джордж утре да те отведе обратно в Симла, ако все още искаш да се прибереш веднага, Лайли — каза Джеймс. — Джо ще дойде също с теб. Не би могла да имаш по-идеални рицари за ескорт от тях двамата.

Лайли леко се усмихна.

— Мисля, че Джо прилича повече на сър Джордж, отколкото сам е готов да признае. Всъщност след няколко години човек няма да може да различи единия от другия.

— Лайли — каза Джеймс, — ще ми простиш ли, че те мислех…

— Джеймс — прекъсна го Лайли, — мисля, че и двамата трябва да направим малка преоценка. Аз бях много по-умна, отколкото ти ме мислеше, а ти се оказа много по-несъобразителен, отколкото си мислех. Забрави.