„Ха! Ха! — каза си Бети, четейки мислите му. — Явно няма да си даде труда да разговаря с домакинята си, интересът му е на друго място. Аз обаче съм твърдо решена да му досаждам, като му разкажа едно по едно за двайсет и петте пътувания на Джеймс до Пешавар през последния месец. Ще види той!“

Помисли си, че идеята й да постави Лайли между двама много привлекателни мъже беше великолепна. Реши, че Джо, който седеше от лявата страна на Лайли с леко отегчен вид и без медалите си, имаше най-милата усмивка, която беше виждала. А от дясната й страна беше съблазнителят Земан. „Двама силни мъже, застанали един срещу друг, от различни краища на земята“, спомни си Бети един цитат от поема на Киплинг. Е, те поне не бяха един срещу друг, Лайли беше между тях, но бяха достатъчно близко.

Бети се поуспокои от присъствието на другите две жени на масата. И двете се съгласиха с идеята й всички да бъдат облечени в дълги рокли. Тя сама даде пример със скромната си свободна лятна рокля, която не беше съвсем официално вечерно облекло, но беше достатъчно широка, за да може да седи удобно.

Лайли се стараеше да изглежда колкото може по-сдържана, но това не й се удаваше много. Беше красива и оживена, но с напълно порядъчен вид в непровокиращата си рокля от зелен шифон и със семплата си перлена огърлица. Седеше на една възглавница с подгънати под нея крака и изправен гръб така, сякаш през целия си живот беше вечеряла по този начин.

Грейс беше облякла обичайната си строга кафява рокля и носеше гердан от черен кехлибар. Благодаря на бога за Грейс! Държеше се напълно свободно, умееше да общува, ядеше всичко, което й се предложи, преминаваше леко от пущу на хинди и от хинди на английски, напълно съзнавайки одобрението на цялата компания. Бети се поздрави за това, че я беше поставила да седи до Джеймс от едната й страна и Фред Мор-Симпсън от другата, с когото от време на време оживено разговаряше. „Сигурно ще бъда същата, когато поостарея още малко“ — каза си домакинята.

Единственият човек, който явно се чувстваше не на място, беше Искандер Хан. Бети го наблюдаваше с критичен поглед. Да, може би беше допуснала грешка с него. Не трябваше да го поставя до неприветливия Ратмор, който вероятно нямаше да прояви и най-малко желание да прикрие намеренията си за проникване в Афганистан. А те повече или по-малко бяха да купи всичко на възможно най-ниска цена срещу не особено качествени търговски стоки и няколко остарели пушки. Ревностен националист, Искандер едва ли имаше за какво да разговаря с него. Нямаше какво да каже и на съседа си от другата страна. Доколкото й беше известно, общата идея на Фред беше, че единственият подходящ начин да се запази мирът по границата, е английските интереси да навлязат дълбоко в териториите, населявани от племената, и да останат твърдо там благодарение на бързото разгръщане на ескадрила леки бомбардировачи. Може би беше допуснала сериозна грешка, поставяйки го да седи до потенциален техен обект! „Обаче, помисли си тя, забелязвайки, че двамата водят оживен, лишен от враждебност разговор, ако човек се абстрахира от гласовете и дрехите им, те много си приличат. При едни разменени роли Искандер горещо би приветствал възможността да бомбардира Фред Мор-Симпсън.“ Затова сега седяха един до друг, всеки в плен на навиците на своето племе, и всеки много добре разбираше другия. „А освен това по външен вид единият не отстъпва на другия“, реши Бети, сравнявайки елегантната фигура на Фред, тънките му мустаци и лъскава коса с екзотичния Искандер.

Очите й се насочиха към централното място на трапезата и се спряха върху осветените от лампата червени къдрици и закачливите сини очи на Джеймс Линдзи. „Моят съпруг — помисли си тя. Най-добрият! Може и да не е най-красивият, но със сигурност е най-добрият! Ето го да седи там. Да, знам кое е най-щастливото момиче на тази маса! Въпреки че ми изглежда малко уморен. Ще се радвам, когато се отърве от тези хора и се върне към своя опасен, отговорен, труден и неспокоен живот! Наистина! Искат прекалено много от бедния ми мъж! Войник, дипломат, а сега и мой домакин!“ Бети подозираше, че безпокойствата й за коравия и компетентен мъж, за когото се беше омъжила, са напразни. В този момент Джеймс вдигна нагоре очи. Погледите им се срещнаха и тя му намигна, а той й се изплези.

Преди да може да му отговори, над тях изтрещяха изстрели. Настъпи пауза, последвана от нова градушка от куршуми, придружени от писъка на рикошетите и звук от разбито стъкло някъде в далечината. За момент всички замръзнаха на местата си с широко отворени очи и напрегнато се заослушваха.

— По нас ли се стреля? — попита Лайли.

— Вероятно да — каза спокойно Джеймс. — Така ми изглежда. Някой иска ли още шампанско?

— Няма ли да направите нещо? Няма ли да излезете навън и да ги подгоните?

Вместо отговор Джеймс повика с пръст един от джемадарите9, които стояха спокойно наблизо.

— Иди и виж каква е работата — нареди му той.

Джемадарът се поклони и излезе.

Лайли не се нуждаеше някой да й казва за какво става дума. Тя знаеше. Фортът беше нападнат, но това явно не направи голямо впечатление на никого. Обърна се към Грейс, когато последва нов залп.

— Не трябва ли да направят нещо? — попита тя развълнувана. В края на краищата нали беше дошла тъкмо за това. Изстрели в нощта! — Но защо не реагират англичаните? Знам, че са прословути със спокойствието си, но това не е ли малко прекалено?

— Мисля, че те знаят най-добре как трябва да постъпят — рече спокойно Грейс, потапяйки пръсти в купа за измиване на ръцете, когато от форта отвърнаха на стрелбата.

— Ето и въоръжения отговор, Лайли — каза Фред.

— Мисля, че можем да оставим тази работа на гарнизона — отбеляза Земан. — Най-много да е някоя банда космати разбойници африди, които извършват нападения от хълмовете, за да плячкосват оръжие и жени, и които стрелят по каквото им падне. Правят го непрекъснато. Ще видите, че хората от племената по тези места са ужасно примитивни.

Лайли се замисли за момент върху казаното, но после се обърна към Земан.

— Ей, Земан, вие също сте от афридите. На чия страна сте? — Забелязвайки игриво пламъче в очите на Искандер, Лайли замълча за момент, замислена и възмутена. При следващото прекратяване на стрелбата тя отново заговори: — Е, добре, Джеймс, достатъчно. Можеш да кажеш на момчетата си да престанат. Благодаря за представлението. Я какви хитреци! — възкликна тя с неприкрит сарказъм. — Сега със сигурност ще има какво да разказвам на момичетата в Чикаго, нали?

Джо се усмихна, виждайки я така засегната. Помисли си, че в края на краищата госпожица Кобленц може и да започне да му харесва.

Бети също беше впечатлена.

„Когато ми паднеш насаме, Джеймс Линдзи — рече си тя, — ще ти кажа, че малкото ти представление имаше обратен ефект!“

Независимо от това реакцията на американската девойка й хареса. Ако Лайли имаше пушка в ръка, би се втурнала през вратата, за да се справи с проблема.

„Ако някога ми се случи да съм във фургон, пресичащ прерията (а фамилията Кобленц със сигурност е правила точно това преди едно-две поколения), бих се радвала да имам до себе си момиче като Лайли Кобленц“ — си каза Бети. Наведе се напред и се обърна към компанията:

— Не знам как са се почувствали останалите, но нервите ми имат нужда от малко успокоение. (Джеймс беше предупредил предварително бременната си жена какво ще последва и й се беше изплезил вместо сигнал, но според нея бяха накарали Лайли да се почувства като глупачка и това я натъжи.) — И така, дали да не хапнем нещо сладко? Имаме захаросани плодове, пресни плодове и дори сладолед, така че вечерята още не е приключила.

Тя беше прекъсната от един прислужник, който влезе с малък поднос в ръце. Приближи се към Бети и почтително заговори.

— О, боже! — възкликна тя. — Приемете скромните извинения на хората от кухнята. Готвачът почти беше забравил най-важното ястие за вечерта. Златният фазан на Лайли! Явно се е затруднил малко с него, но е направил всичко, на което е способен, и сега той е пред вас. Страхувам се, че от него не е останало много. Кой иска да опита? Някой има ли място, за да окаже нужното внимание на този деликатес? — попита Бети, без да се надява много, че някой ще откликне на поканата й. Бяха погълнали огромно количество храна и дори този надут пуяк Бъроус се беше навел на няколко пъти, за да опита от ястията, след като се беше уверил, че в повечето от тях няма къри. Всички, дори и Лайли, извърнаха от нея очи, забиха ги в чиниите си, показвайки с жестове, че не желаят да се отзоват на поканата й. На помощ дойдоха добрите маниери на пущуните и Земан весело каза, че с удоволствие ще опита от фазана. Бети с благодарност му подаде подноса и той си сипа доста убедителна порция от неговите останки. Лайли беше много доволна. За да й угоди, Бети също си сипа малко и обяви, че ястието е превъзходно. То наистина беше. Реши утре да похвали готвача, че се беше справил така добре с такъв неблагодарен материал. Сосът приличаше на крем — дали беше с кисело мляко, подправките бяха много майсторски използвани, а месото беше крехко и много вкусно. Колко хубаво беше, че апетитът й се беше възвърнал! С удоволствие би похапнала порция сладолед за капак.