Егвийн придърпа пелерината си колкото бе възможно с една ръка, съсредоточи се върху това да не обръща внимание на ледения студ и двете със Сюан закрачиха в посока противоположна да Леане. Да пренебрегне студа и в същото време да държи очите си отворени за всеки, който можеше да се окаже навън. Не че който и да е, озовал се навън точно сега, щеше да го направи случайно.

— Лорд Брин беше прав — каза тя на Сюан, — че би било по-добре, ако Пеливар и Арател повярват на тези приказки. Или ако те поне ги разколебаят. Да се разколебаят достатъчно, че да не могат да се бият, а да почнат да преговарят. Смяташ ли, че ще приемат радушно едно гостуване на Айез Седай? Сюан, чуваш ли ме?

Сюан се сепна и престана да се взира в краката си. Беше вървяла, без да обърка и една стъпка, но сега се подхлъзна и едва не седна на замръзналата пътека.

— Да, майко. Разбира се, че ви слушам. Може би няма да са чак радушни, но се съмнявам, че ще върнат Сестри, без да ги изслушат.

— Тогава искам да събудиш Беонин, Аная и Миреле. Трябва да тръгнат до един час. Ако лорд Брин очаква отговор не по-рано от утре вечер, времето няма да стигне. — Жалко, че не беше разбрала къде точно е разположена тази друга армия, но ако беше попитала Брин, само щеше да събуди подозрения. За Стражниците нямаше да е много трудно да ги намерят, а тези три Сестри имаха общо петима.

Сюан изслуша заповедите й мълчаливо. Не само тези трите трябваше да бъдат вдигнати от сън. До призори Шериам и Кариня, Морврин и Нисао щяха да знаят какво да кажат на закуска. Семена трябваше да се посеят, семена, които не можеше да се положат в копките по-рано, от страх, че могат да покълнат преждевременно, но сега за всички тях оставаше много малко време да се развият.

— Ще ги измъкна от постелките с най-голямо удоволствие — каза Сюан, след като Егвийн свърши. — И почвам веднага. — Тя пусна ръката на Егвийн и понечи да се обърне, но се спря с много сериозно, дори мрачно лице. — Знам, че искаш да бъдеш втората Гера Кишар… или дори Серейл Баганд. Имаш го в себе си да догониш и едната, и другата. Но внимавай да не се окажеш втората Шейн Чунла. Лека нощ, майко. И лек сън.

Егвийн остана на място, загледана след нея — Сюан се бе загърнала в пелерината си и мърмореше ядосано, почти толкова високо, че да познаят гласа й. Паметта за Гера и Серейл беше като за едни от най-великите Амирлин. И двете бяха издигнали влиянието и престижа на Бялата кула до равнища, рядко постигани във времената след Артур Ястребовото крило. И двете също така бяха държали под контрола си и самата Кула: Гера, заигравайки умело с една фракция в Съвета срещу друга, Серейл — благодарение на силата на ролята си. Виж, Шейн Чунла беше друга работа. Прахосала беше властта на Амирлинския трон, отчуждавайки от себе си повечето Сестри в Кулата. Светът вярваше, че Шейн е починала в кабинета си преди около четиристотин години, но дълбоко скритата истина беше, че я бяха свалили и пратили в доживотно изгнание. Дори най-тайните хроники боравеха с такива случаи много повърхностно, но беше достатъчно очевидно, че след като бил разкрит четвъртият й заговор да се върне на Амирлинския трон, Сестрите, пазещи Шейн, я удушили, докато спяла, с възглавница. Егвийн потръпна й си каза, че е от студа.

Обърна се и бавно тръгна към шатрата си. Лек сън ли? Тлъстата луна висеше ниско в небето и все още оставаха часове до изгрева на слънцето, но тя не беше сигурна, че изобщо ще може да заспи.

Преди пурпурът на слънцето да обримчи хоризонта, Егвийн вече бе свикала Съвета на Кулата. В Тар Валон това щеше да се придружи от пищна церемония и дори след като напуснаха Салидар, те донякъде се придържаха към традицията, въпреки трудностите на пътуването. Сега Сюан само обиколи от една палатка на Заседателка до друга, докато още беше тъмно, и ги уведоми, че Амирлинския трон свиква Съвета на заседание. И въпреки че самата дума „заседание“ предполагаше, че трябва да седнат, те изобщо не седнаха. Осемнадесет жени застанаха в предутринната сивота на снега, за да изслушат Егвийн, всички загърнати дебело срещу студа, от който дъхът им се превръщаше в мъгла.

Зад тях се появиха и други Сестри, за да чуят, много малко в началото, но след като никой не ги подкани да напуснат, групата им се сгъсти, разшири се и тихо забръмча. Много приглушено бръмчене. Малко Сестри щяха да рискуват да досадят дори на една Заседателка, камо ли на целия Съвет. Посветените, в роклите им със седемте ивици и загърнати в наметала, които се появиха зад Айез Седай, бяха още по-тихи, разбира се, а още по-кротки от тях бяха новачките, които не шетаха по задачи, въпреки че бяха доста повече. Сега в лагера имаше почти два пъти повече новачки, отколкото Сестри, толкова много, че малка част от тях разполагаха с полагащото им се бяло наметало и повечето трябваше да се задоволят с най-обикновена бяла пола наместо новашката рокля. Някои Сестри все още съжаляваха за старите порядки и оставяха момичетата сами да ги открият, но повечето съжаляваха за изгубените години, в които броят на Айез Седай се беше смалил. Самата Егвийн почти потръпваше, щом си помислеше как щеше да изглежда Кулата. Това бе една от промените, срещу които дори Сюан не можеше да възрази.

Карлиня изникна иззад ъгъла на една от шатрите и се спря, като видя Егвийн и Заседателките. Обикновено сдържана, сега Бялата сестра зяпна и бледото й лице почервеня, преди да се шмугне обратно, озъртайки се през рамо. Егвийн едва потиска гримасата си. Всички бяха твърде залисани какво ли е намислила тази заран, за да забележат, но рано или късно някоя щеше да го направи.

Шериам отметна деликатно извезаната си пелерина, за да открие тесния син шарф на Пазителката, и удостои Егвийн с толкова официален реверанс, колкото дебелите й дрехи позволяваха, след което зае мястото си от едната й страна. Загърната в пластове фина вълна и коприна, огненокосата жена беше самото олицетворение на равнодушието. След като Егвийн й кимна, тя пристъпи крачка напред и изрече напевно древната формула с чист и ясен глас.

— Тя иде; иде! Пазителката на Печатите, Пламъка на Тар Валон, Амирлинския трон. Всички погледнете, тя иде! — Тук това изглеждаше малко не на място, още повече че тя вече стоеше пред тях, а не идеше. Заседателките стояха безмълвни и чакаха. Няколко се намръщиха нетърпеливо или нервно заопипваха пелерините и полите си.

Егвийн отметна собственото си наметало, разкривайки шала си със седемте цвята на ресните, загърнат около шията й. Тези жени имаха нужда да им се напомня по всякакъв начин, че тя наистина е Амирлинския трон.

— Всички са изморени от тежкия път в това лошо време — обяви тя, не толкова гръмко като Шериам, но достатъчно високо, за да я чуят всички. Усети тръпка на възбуда и леко замайване. Почти както при прилошаване. — Реших да спрем тук за два-три дни. — Това ги накара да надигнат глави и в очите им светна любопитство. Надяваше се, че Сюан е сред вслушалото се множество. Не се и опита да се придържа към Клетвите. — Конете също трябва да си отпочинат, а много от фургоните отчаяно се нуждаят от ремонт. Пазителката ще се погрижи за необходимите мерки. — Ето, вече наистина се започна.

Не очакваше нито възражения, нито спорове, и такива нямаше. Това, което бе казала на Сюан, не беше преувеличено. Твърде много Сестри очакваха да се случи чудо, така че да не им се наложи да продължат в поход чак до Тар Валон пред очите на целия свят. Дори сред тези, които бяха убедени, че Елайда трябва да бъде съборена за доброто на Кулата, въпреки всичко, което бяха извършили дотук, твърде много бяха готови да се хванат за всяка възможност да протакат, за всеки шанс да се появи някое чудо.

Една от последните, Романда, не дочака Шериам да изрече фразите за закриване на церемонията. Още щом Егвийн завърши думите си, Романда, която сега изглеждаше съвсем младолика с прибраната си под качулката сива коса, просто закрачи извън тълпата. С развени пелерини, Магла, Сароя и Вирилин заситниха след нея. Сякаш можеше човек да ситни в този сняг, в който при всяка стъпка кракът затъваше до глезена. Но доста се постараха; Сестри или не, те, изглежда, не смееха и да дишат без позволението на Романда. Щом видя, че Романда напуска, Лелейн подбра Файсел, Такима и Лирел от полукръга с един жест и си тръгна, без да се обръща, като лебед, повел три млади гъски. Макар да не бяха впримчени така здраво в хватката на Лелейн като трите на Романда, те почти не им отстъпваха. Колкото до останалите Заседателки, и те едва изчакаха финалното: „Тръгнете си сега в Светлината“ да се отрони от устата на Шериам. След като Съветът на Кулата вече се беше пръснал, Егвийн се обърна да си тръгне с нея. Замайването й се усили. Съвсем като при прилошаване.